Акт от 17.05.2010, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

98

Година

02.12.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.16

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Веселина Атанасова Кашикова

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20085100600197 по описа за

2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 45 от 19.06.2008 г., постановена по НОХД № 473/2008 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият С. Т. М. от гр.Кърджали, за виновен в това, че:

На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с В. С. Н. от гр.Кърджали, в условията на опасен рецидив, извършил непристойни действия: счупил табелата на лек таксиметров автомобил „Шкода Фабия” с ДК № К 9313 АН, нанесъл побой на И. С. И. от гр.Кърджали, псувал, обиждал и заплашвал на висок глас, на български и на турски език лицата И. С. И., С. И. М., Илина Младенова Кадиева, Славчо Здравков Манолов и Т. И. Д., като посегнал с юмрук към лицето на Т. Д. и дърпал якето от униформата му, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Славчо Здравков Манолов и Т. И. Д., полицаи при РПУ Кърджали, изпълняващи задължението си по опазване на обществения ред, изразяващи се в хващане на якето на униформата и изблъскване назад, както и опит да удари с юмрук по лицето Славчо Здравков Манолов, неизпълнение на разпорежданията им и отправяне на закани и заплахи към двамата полицаи, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл.325, ал.4 във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години;

На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали противозаконно унищожил чужда движима вещ – 1 бр. обозначителна табела „такси” за лек автомобил „Шкода Фабия” с ДК № К 9313 АН, на стойност 13,50 лв., собственост на И. С. И. от гр.Кърõжали, поради което и на основание чл.216, ал.1 и чл.54 от НК, е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.С. Т. М., едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно – „лишаване от свобода” за срок от четири години, като на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определил първоначално „строг” режим на изтърпяване на наказанието и е зачел предварителното му задържане, считано от 21.03.2008 г.

Със същата присъда, съдът е признал за виновен подсъдимият В. С. Н. от гр.Кърджали, в това че:

На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършител със С. Т. М. от гр.Кърджали, извършил непристойни действия: нанесъл побой над И. С. И. от гр.Кърджали, псувал, обиждал и заплашвал на висок глас, на български и на турски език лицата И. С. И., С. И. М., Славчо Здравков Манолов и Т. И. Д., полицаи при РПУ-Кърджали, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта – Т. И. Д., полицай при РПУ Кърджали, изпълняващ задължението си по опазване на обществения ред, изразяващи се в дърпане на якето на униформата и опити да го удари с ръце, неизпълнение на разпорежданията му, и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.325, ал.3, във вр. ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца;

На 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали, причинил по хулигански подбуди, на И. С. И. от гр.Кърджали средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната /първа/ фаланга на третия пръст на дясната ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс.В. С. Н., едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно – „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, като на основание чл.47, ал.1, б.”б” от ЗИН е определил първоначално „строг” режим на изтърпяване на наказанието и е зачел предварителното му задържане, считано от 21.03.2008 г.

Подсъдимият В. С. Н. е осъден също така, да заплати на И. С. И. от гр.Кърджали, сумата в размер на 2500 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане, а именно 30.11.2007 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 3000 лв., като неоснователен и недоказан. Подсъдимият Н. е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 100 лв., както и солидарно със С. Т. М. направените по делото разноски в размер на 150 лв.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба и от двамата подсъдими В. Н. и С. М. В жалбата на Н. се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е нарушен закона и наложеното наказание е явно несправедливо,поради следното: Нямало спор, че на 29/30.11.2007 г. в гр.Кърджали подсъдимият В. С. Н. заедно със С. Т. М. от гр.Кърджали са предизвикали конфликт с таксиметровия шофьор И. С. И., неговия баща-С. И. М. и двамата полицаи-Славчо Здравков Манолов и Т. И. Д. При този конфликт подсъдимият Н. и пострадалият И. си разменили удари,при което на последния е бил счупен третия пръст на дясната ръка. Събраните доказателства сочели, че непристойното поведение на подсъдимия В. Н. е свързано с участието в този конфликт и сбиването ýу с И. Той не бил отправял обидни изрази към полицаите и не бил оказал съпротива срещу тях. Анализът на доказателствата сочел, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението „хулиганство" по ал.1 на чл.325 от НК /при условията на повторност/, тъй като отсъствали квалифициращите признаци на деянието - „изключителен цинизъм и дързост" и „съпротива срещу орган на власт." Той причинил „средна телесна повреда" на И. С. И. от гр.Кърджали, но не по „хулигански подбуди". Счупването на пръста станало случайно и при евентуален умисъл и не съдържало обстоятелства, които да го отличават от обикновения състав на престъплението по чл.129 от НК. Наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл.36 от НК. Поради изложеното и на основание чл.313 от НПК,във вр.с чл.318 ал.6 от НПК, във вр.с чл.334 т.З от НПК, във вр.с чл.337 ал.1 т.1,2 и т.З от НПК, моли обжалваната присъда НОХД № 473/2008 г. на Районен съд-Кърджали да бъде изменена, като подсъдимия В. С. Н. бъде оправдан по чл.325, ал.З, във вр.с ал.2, във вр.с ал.1 от НК, във вр.с чл.28, ал.1 от НК,във вр.с чл.20, ал.2 от НК и бъде признат за виновен по чл.325, ал.З, предл.1 от НК, във вр.с чл.28 ал.1 от НК, като му бъде наложено минимално наказание „лишаване от свобода", с приложение на чл.66 от НК. Моли също подсъдимият да бъде оправдан по чл.131 ал.1 т.12, във вр.с чл.129 от НК и да бъде признат за виновен по чл.129 ал.2 предл.3, във вр.с ал.1 от НК, като му се наложи минимално наказание „лишаване от свобода", с приложение на чл.66 от НК. Алтернативно моли, ако настоящия съд счете, че подсъдимият правилно е признат за виновен по двата текста от НК, да се наложи наказание „лишаване от свобода" в рамките на 3 години, като се отложи изтърпяването му за срок от 5 години, а ако се приеме, че подсъдимият следва да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода", то моли размерът да бъде определен към законовия минимум по двата текста от НК.

В жалбата на С. Т. М. се твърди, че така постановената присъда е незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения на НПК и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на основание чл.335 ал.2,във връзка с чл.348 ал.З т.1 от НПК. В съдебното заседание на първоинстанционният съд, проведено на 19 юни 2008 година било направено искане от подсъдимият С. Т. М. чрез процесуалният му представител и защитник, делото да бъде разгледано при условията на глава двадесет и седма от НПК, а именно по реда на „съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Подсъдимият изрично заявил, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се съгласил да не се събират доказателства за тези факти на основание чл.371 т.2 от НПК. При това първоначално положение на започване на съдебното следствие първоинстанционният съд следвало да вземе решение за предварително изслушване на страните, тъй като това било направено по искане на подсъдимият по втората алтернатива, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл.370 ал.1 от НПК. Счита, че от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.370 ал.1 и ал.2 от НПК, същите са императивни по своя характер и не дават никаква възможност на съда да преценява дали да ги прилага или не, при положение, че има направено изрично искане от страна на подсъдимият. Законодателят в тези разпоредби изрично уредил задължението на съда да вземе решение за предварително изслушване на страните, при положение, че има такова искане направено изрично от подсъдимият. Или в настоящият случай първоинстанционният съд отхвърляйки искането направено от подсъдимият С. М. за предварителното му изслушване и за признаването изцяло от него на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт ограничил правата му, дадени му в разпоредбите на глава двадесет и седма от НПК, които права по своята същност представлявали процесуални такива. Ето защо по смисъла на чл.348, ал.З, т.1 от НПК това ограничаване на правата на подсъдимият представлявало нарушение на процесуални права и било съществено /екс леге/, поради което на основание чл.335 ал.2, във връзка с чл.348 ал.З т.1 от НПК, моли да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени така постановената присъда по НОХД №473/2008 година по описа на Районен съд-Кърджали и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане със задължителни указания за с‗риктно спазване на процесуалните права на подсъдимия дадени му в разпоредбите на глава двадесет и седма от НПК.

В съдебно заседание жалбодателят В. Н., лично и чрез защитника си – адв.Базлянков, поддържа изцяло жалбата си. Представят актуална характеристика на подсъдимия от кметския наместник на кв.Боровец.

Ж. С. Т. М. лично и чрез защитника си – адв.Кавракиров, също поддържа жалбата си в съдебно заседание. Прави и алтернативно на изложеното в жалбата си искане, а именно да му се наложи наказание към минимума предвиден в разпоредбата на чл.325, ал.4 от НК, тъй като определеното с присъдата било явно завишено. Деянието не било извършено с изключителна дързост и цинизъм, като били налице многобройни доказателства в тази насока. Подсъдимият бил пиян и не можел да контролира достатъчно действията си. Също така нямало нанесени от него телесни повреди спрямо органите на реда и не е имало прилагане на физическа сила от негова страна. Напротив, установило се, че той бил във видимо нетрезво състояние и безпомощен, и с чужда помощ бил вкаран в полицейския автомобил. Това говорело за липсата на какъвто и да било умисъл у подсъдимия и невъзможност да оказва каквато и да било съпротива. Обществената опасност на конкретното деяние не била висока, подсъдимият се признал за виновен пред първоинстанционния съд и съжалявал за извършеното. Независимо от предишните му осъждания и недобрите му характеристични данни за постигане целите на наказанието счита, че наложеното му наказание следвало да бъде намалено.

Гражданският ищец и частен обвинител И. И. не се явява, но чрез процесуалния си представител – адв.Белев, счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са налице процесуални пороци при постановяването й, поради което моли въззивните жалби да се оставят без уважение и присъдата да бъде потвърдена.