Определение № 32459 от 08.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32459 гр. София, 08.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20261110110665 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2026 г. от 10.30 ч., за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение.

На ищцата ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от отговора на ответника.

ПРИЕМА представените от страните до този момент писмени доказателства.

ДОПУСКА на всяка от страните по двама свидетели в режим на довеждане за установяване на произхода на средствата за закупуване на процесния имот.

ЗАДЪЛЖАВА „Банка ДСК“ АД в двуседмичен срок да представи хронологично структурирана справка за движението по сметката на И. В. М. – Ц.а с IBAN: * за периода от 01.02.2024 г. до 01.05.2024 г., която да включва начално и крайно салдо за периода, всички изходящи транзакции на стойност над 1000 евро (респ. левовата равностойност) с посочен получател и всички входящи транзакции на стойност над 1000 евро (респ. левовата равностойност) с посочен наредител.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Предявени са от И. В. М. – Ц.а срещу А. О. Ц.:

- главен иск с правно основание чл. 23 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че И. В. М. – Ц.а е собственик на жилищен имот с идентификатор * поради преобразуване на лични средства чрез влагането им в закупуването на имота;

- евентуален иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че И. В. М. – Ц.а е собственик на презумптивно притежаваната от другия съпруг 1/2 (една втора) идеална част от жилищен имот с 1 идентификатор * поради липса на съвместен принос за придобиването му от страна на А. О.

Ц..

Ищцата И. В. М. – Ц.а твърди, че с ответника А. О. Ц. са сключили граждански брак на 22.08.2020 г. По време на брака им - на 19.04.2024 г., тя придобила самостоятелно посочения имот. Заявява, че това е така, защото двамата били във фактическа раздяла от месец септември 2023 г. Продажната цена възлизала на 95 361,38 лв. и била заплатена по следния начин:

1. Сумата от 76289,10 лв. била заплатена на продавача „Ноубъл Хаус“ ЕООД от **.

Причината била, че със съгласието на продавача „Ноубъл Хаус“ ЕООД, по силата на тристранно споразумение от 08.03.2024 г. към предварителен договор от 25.10.221 г. и тристранно споразумение от 14.06.2023 г. към него ** прехвърлила на ищцата правото да придобие процесния имот. Въз основа на тристранното споразумение ищцата се задължила да заплати на * същата сума от 76289,10 лв. Тази сума тя превела по банков път, както следва:

- 9779,15 лв. преди подписване на нотариалния акт;

- 66509,95 лв. в деня на подписване на нотариалния акт.

Тези суми тя заплатила с нейни лични средства, отпуснати й по потребителски кредит от „Банка ДСК“ АД от 18.04.2024 г. Ответникът й бил предоставил единствено половината от сумата от 9779,15 лв. в заем, като след усвояване на ипотечен кредит ищцата му я възстановила.

2. Остатъкът от дължимата към продавача сума от 19072,28 лв. му била заплатена, както следва:

- 16,12 лв. лично от ищцата в деня на подписване на нотариалния акт;

- 19056,16 лв. чрез ипотечен кредит, отпуснат лично на ищцата.

На следващо място, ищцата сочи, че за прехвърлянето на правата по предварителния договор (договор за продажба на права от 08.03.2024 г.) заплатила отново с лични средства на * сума в размер на 35726,95 евро, равностойна на 69875,84 лв.

В обобщение, доводите на ищцата, по силата на които претендира да е изключителен собственик на имота, са, че вложените средства за придобиването на имота са нейни лични или произтичащи от лично отпуснати й кредити, които продължава да изплаща самостоятелно, а освен това имотът е придобит след фактическата раздяла между страните.

Ответникът оспорва претенцията на ищцата с отговор в срок. Категорично отрича твърдението за съществувала фактическа раздяла към април 2024 г. В подкрепа на това свое възражение се позовава на писмените изявления на самата ищца, направени в нейния отговор по бракоразводното дело, където тя изрично признава, че след септември 2023 г. двамата са поддържали активна комуникация, обсъждали са съвместното си бъдеще и заедно са взели решение да закупят процесния апартамент в ж.к. „Овча купел“ като инвестиция, в който дори са живели съвместно от юни до септември 2024 г.

По отношение на финансовата страна на спора ответникът изтъква, че недвижимият имот е придобит изцяло в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), тъй като плащането на цената е извършено с кредитни средства, по които и двамата съпрузи носят солидарна отговорност пред банката. Той посочва, че за придобиването на апартамента и за 2 съпътстващите го разходи е бил сключен договор за ипотечен кредит от 17.04.2024 г. с „Банка ДСК“ АД на значително по-висока стойност спрямо придобивната цена на имота 213 000 лв., по който И. М. е кредитополучател, а той самият участва като ипотекарен съдлъжник и длъжник, което е отразено и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека от 19.04.2024 г. Ответникът поддържа тезата, че съгласно задължителната съдебна практика и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, задълженията за задоволяване нуждите на семейството, поети от единия или двамата съпрузи по време на брака, са солидарни, което прави имота общ, а обстоятелството кой реално внася вноските по кредитите след покупката няма вещноправно значение. Допълнително ответникът твърди, че е участвал в първоначалните плащания със свои лични средства и средства, взети назаем от приятели.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 23 СК в тежест на ищцата е да установи придобивната стойност на имота, наличието на лични средства (придобити по наследство, дарение, печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат от претърпяно непозволено увреждане или по друг конкретен начин) и влагането им в придобиването на имота.

По иска с правно основание чл. 21, ал. 4 СК в тежест на ищцата е да установи липсата на принос на другия съпруг за придобиването на процесния имот, включително чрез влагане на средства, на труд, грижи за децата, работа в домакинството.

НАПЪТВА страните към спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3