Решение № 9 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№9 гр. П., 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600913 по описа за 2025 година Производството е по реда глава 21 – ва от НПК.

С присъда рег.№ 70 от 24.09.2025г. по НЧХД № 1662/2024г. на Районен съд П. е признат подс.Е. Д. Д., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 19.09.2024г. в гр. П., около 07:50ч. сутринта е причинил на К. П. У., ЕГН ********** от гр. П. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 78 А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт. Осъден е подс. Е. Д. Д. да заплати на К. П. У. сумата в размер на 2000 /две хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от престъпление по чл.130, ал.1 НК ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2024г. до окончателното изплащане. Осъден е подс.Е. Д. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд- П. сумата от 80 лв., представляваща държавна такса за уважения граждански иск в размер на 2000лв.Осъден е подс.Е. Д. Д. да 1 заплати на К. П. У. направените по делото разноски в размер на 2482,86 лева.

Признат е подс. Е. Д. Д. за невиновен в това, че на 19.09.2024г. около 07:50ч. в гр. П., в близост до училище „******“ на публично място е казал нещо унизително за честта и достойнството на К. П. У. в негово присъствиепрестъпление по чл. 148 ал.1, т.1 НК вр. с чл. 146, ал.1 НК, поради което е оправдан по така повдигнатото обвинение. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от К. П. У. граждански иск за сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в резултат на извършено от Е.

Д. Д. престъпление по чл.148. ал.1, т.1 НК във вр. с чл.146 ал.1 НК ведно със законната лихва от 19.09.2024г. до окончателното й изплащане.

Срещу присъдата на Районен съд П. е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Е. Д. Д., в която се излагат съображения за неправилност на присъдата в частта, в която е признат подс.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и е уважен гражданския иск в размер от 2000 лева. Моли се съдът да отмени обжалваната присъда в частта, в която подс.Д. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.130 ал.1 от НК и е осъден да заплати общетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и да постанови нова присъда, с която подс.Д. да бъде признат за невинен по обвинението за престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да се отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен. По делото след изготвянето на мотивите е постъпило Допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимия, в което се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на присъдата, като е направен анализ на доказателствата по делото.

Въззивната жалба се поддържа от защитника на подсъдимият в съдебно заседание, който пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, както и отхвърляне на граждански иск. Подсъдимият моли да бъде оправдан. Претендира разноски.

Повереника на частния тъжител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и обоснована, както в наказателната, така и в гражданската й част. Тъжителят поддържа становището на повереника и моли присъдата да бъде потвърдена.

Претендира разноски.

Окръжен съд П., като взе предвид всички събрани по делото доказателства, в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните 2 и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс. Е. Д. Д. на 19.09.2024г. в гр.П. около 07.50 часа сутринта е причинил на К. П. У. от гр.П. лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК. За да направи този извод първоинстанционният съд обосновано е взел предвид частично обясненията на подс.Д., показанията на свидетелите И.С., К.К., П. У., заключението на основната и допълнителна видео-техническа експретиза, съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителя К. У. е баща на св.П. У., който е бивш съпруг на св.Р. Д.а дъщеря на подс.Е. Д.. Вследствие на развода между св.Р. Д.а и св.П. У. отношенията между двете семейства били влошени.

На 19.09.2024г. сутринта около 07.40ч. св.Р. Д.а и синът й М. У., били превозени до училище „******“ в гр.П., където детето било ученик. Подс.Д. оставил дъщеря си и детето пред училището и отишъл да паркира автомобила наблизо. Св.Д.а изпратила синът си до училището и излязла на улицата, като говорела по телефона. В това време се появил тъжителят К. У., който се приближил до свидетелката Д.а, която след като го забелязала, поради влошените им отношения вдигнала лявата си ръка. В този момент се появил подс.Д., който веднага нанесъл удар с ръка по дясната половина на лицето на тъжителя У.. Тези действия били забелязани от св.К.К., който се намирал на близката бензиностанция. В резултат на нанесения от подс.Д. удар, на тъжителя К. У. били причинени телесни увреждания. Тъй като наблизо се намирал полицай св.И.С. тъжителя и подсъдимия отишли при него. Св.С. не бил видял случилото се, като и двамата тъжителят и подсъдимият му казали „*****“. По късно около 09.15 часа тъжителят У. посетил съдебен лекар Х.А., който го прегледал и издал Съдебно-медицинско удостоверение № 381/2024г., в което било посочено, че при прегледа на К. П. У. се е установило следното :

3

**************** временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. ************** са причинили болка и страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

На 19.09.2024г. св.П. У., заедно с баща си тъжителят К. У. отишли в района на кръстовището до училище „******“ на ул.“******“ и пешеходната пътека, за да се огледат за охранителни камери наблизо. На ул.“******“ № 10 св.П. У. разговарял със св.С.Б., който предоставил на св.У. записите от две охранителни камери.

Тъжителят К. У. подал частна тъжба в съда и било образувано настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка въззивният съд възприе от частично от обясненията на подс.Е. Д., от показанията на свидетелите К.К., И.С., П. У., С.Б., частично от показанията на св.Р. Д.а, заключението на основната и допълнитена видеотехническа експретиза, съдебно-техническата експертиза и писмените доказателства по делото.

Съдът не кредитира обясненията на подс.Д., в частта, в която същия отрича да е нанесъл удар на тъжителя, тъй като тези обяснения са повлияни от защитната му позиция по делото и желанието да се оневини от една страна, а от друга страна се опровергават по котегоричен начин от показанията на св.К.К., св.П. У. и показанията на св.С., който завява, че подсъдимия и тъжителят са му казали, че и двамата са си нанесли удари. Съдът не кредитира показанията на св.Р. Д.а, в частта, в която същата твърди, че не е видяла баща й да удря шамар на тъжителя К. У., тъй като същите се опровергават от показанията на св.К.К., показанията на на св.И.С. и св.С.Б., както и от СМУ.

Съдът кредитира показанията на св.К.К., св.П. У., тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират със съдебномедицинското удостоверение. В случая съдът кредитира и показанията на св.С., който заявява, че подсъдимия и тъжителят са заявили, че и двамата са си нанесли удари. Така, че показанията на св.К., който е категоричен, че е видял удар нанесен от подсъдимия по лицето на тъжителят, показанията на св.П. У., пред когото тъжителят е сподели за нанесения му удар, показанията на св.С., пред когото подсъдимия и тъжителят са заявили, че са си нанесли удари и двамата, подкрепени от СМУ водят до несъмнен извод, че подсъдимия е причинил телесните наранявания на тъжителя описани в СМУ. В тази връзка 4 неоснователни се явяват доводите на защитата, че подсъдимия е десничар, а удара предполага да е нанесен с лява ръка, тъй като по делото не е установено, че подсъдимия е десничар, както твърди защитата.

По отношение на представените по делото доказателства от страните досежно водени преписки за друг случай, заповеди за незабавна защита, съдебно-медицински удостоверения досежно друг случаи, както и запис на диск и екранни снимки относно други случаи въззивния съд счита, че същите не следва да бъдат ценени като доказателства по делото доколкото се отнасят до други случаи, като по отношение на приетия по делото запис, същия беше оспорен от защитата, че е частичен и не съдържа целия запис от камера.

Предвид гореизложеното въззивния съд счита, че изводът на Районния съд за това, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК е правилен и обоснован, поради което законосъобразно е била приложена разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и подс.Д. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание. Правилно е бил определен и размера на глобата от 1000 лева, който е минимално предвиден в закона, като въззивния съд намира, че същия е справедлив и съответен на извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимият. По отношение на доводите на защитата изложени във въззивната жалба и допълнението към нея за необоснованост на присъдата, тъй като от доказателствата по делото се установява противното. Съдът счита за неоснователни доводите на защитата, че показанията на св.К. не са достоверни. Тези доводи са неоснователни, тъй като показанията на св.К. не са изолирани и се подкрепят от други доказателства по делото, а именно СМУ и показанията на св.П. У., показанията на св.И.С.. Вярно, е че в показанията на св.П. У. и показанията на св.И.С. се съдържат косвени доказателства, но същите съотнесени към СМУ водят до несъмнен извод, че показанията на свидетеля очевидец К.К. са достоверни и следва да бъдат кредитирани. Така, че въззивния съд намира, че обжалваната присъда на Районен съд П. е обоснована, като първоинстанционния съд в мотивите си подробно е анализирал доказателствата по делото и е направил верен извод относно обосноваността на обвинението по чл.130 ал.1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционния съд е изложил убедителни мотиви и досежно имейл съобщението получено на 17.12.2024г. по електронната поща от св.П. У., които въззивния съд споделя.

5

Въззивния съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и в гражданската й част по следните съображения :

Районния съд е уважил изцяло предявения иск и е присъдил по справедливост обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2024г. до окончателното изплащане. Настоящия съдебен състав намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 2000 лева е справедлив и съответен на понесените от пострадалия страдания. Ето защо въззивния съд счита, че искането направено в жалбата за отхвърляне на гражданския иск е неоснователно доколкото предявения иск е доказан по основание и размер по делото. Правилно е била определена и присъдена в тежест на подсъдимия и ДТ в размер на 80 лева, както и разноските по делото, които подсъдимия следва да заплати на тъжителят.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и решаването на делото, и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.