Определение № 861 от 10.03.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 861 гр. Варна , 10.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500519 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение №261372/23.11.2020г., постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на ВРС, с което е допусната делба на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1505,5.2.18, с административен адрес: гр. Варна, район „Одесос", ***, вх. „Б", ет.

3, ап. 24, с площ от 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 15.85 кв.м. и ТАВАН № 7 с площ от 7.60 кв.м., както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот № ***, между съсобственици и при квоти, както следва: за М. Н. П., ЕГН **********, адрес в гр. Варна, ул.

„Рила" № 7, вх. „Б", ет. 3, ап. 24 – ¾, ид. Части, а за Н. М. П., ЕГН **********-1/4 ид. част, на основание чл. 34 от ЗС. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като моли същото да бъде отменено, а на негово да бъде постановено друго, с което М. Н. П., ЕГН ********** да бъде изключена от кръга на съделителите, като несобственик, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита за неправилен изводът на ВРС, че не е установено той да е владелец на идеалната част на ищцата, както и, че не е установил фактическата власт върху целия имот като свой със съгласието на ищцата.

1

Твърди, че при направено в законния срок възражение по чл.76 от ЗН, съдът е следвало да разгледа първо това възражение, предвид неговата преюдициалност по отношение на делбата. Позовава се на T P № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, и по-точно т.2, според разясненията в която, легитимирани да се позовават на чл. 76 от ЗН в делбения процес и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само съделителите -сънаследници, които не са страни по сделката. В конкретния случай такова възражение е направено своевременно -в срока за отговора от ответника Н.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН, при направено и прието възражение за относителна недействителност на акт на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследник - прехвърлител Мария Николова П. и приобретателя. Счита, че с обжалваното решение ВРС неправилно не е приел възражението по чл. 76 от ЗН, което следва да намери приложение, като направеното от Н.П. възражение се явява основателно и следва да се уважи, като бъде обявена за относително недействителна спрямо него извършената от Мария Николова П. - майка в полза на М. Н. П. – дъщеря /на въззивника/ разпоредителна сделка за дарение, обективирана в Нотариален акт № 80, том I, per. № 4338, дело № 68 от 2012 г. Твърди, че като не е уважил възражението по чл. 76 ЗН, ВРС е извършил нарушение при определяне на квотите на страните при допускане на делбата. За да не уважи възражението по чл.76 от ЗН, ВРС е приел, че сделката е действителна, тъй като разпореждането било в полза на друг наследник, но ищцата не е наследник на баба си, поради което и разпореждането към нея не е разпореждане към друг наследник. На следващо място излага, че изобщо не са били налице материалните и процесуални предпоставки за допускане на делба, тъй като в същото следва да участват като страни всички съсобственици, защото допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН. На трето място излага, че ВРС неправилно е приел за неоснователно наведеното от ответника твърдение за придобиване на делбения имот по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че Н.П. е упражнявал фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно повече от 10 години; както и че тази фактическа власт е била упражнявала с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез 2 извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че по делото липсват доказателства Н.П. явно да е демонстрирал отричане правата на останалите собственици и с това да е трансформирал държането във владение. По делото е доказано, че ищцата е напуснала жилището поради влошените си отношения с баща си Н.П., което именно индикира отречено трансформиране на държането във владение. Що се отнася до праводателката на ищцата, то същата прехвърляйки дела от имота е запазила правото си на ползване върху имота, което по същността си означава, че не е било необходимо нейното владение да бъде отблъсквано, защото от владение се е трансформирало в държане. Счита за неправилен и изводът на ВРС, че бабата на ищцата и нейн праводател осъществявала държане на имота за ищцата, което не било отблъсквано от ответника. Държането на бабата е нейно собствено право запазено при прехвърлителната сделка и с което същата не се е разпоредила.

Вследствие на това, бабата се явява държател на имота на собствено основание, а не на основание предоставено й от ищцата право на ползване.

Само в този случай, ако правото на ползване на бабата й е било предоставено от ищцата може да са направи извод, че е налице държане от бабата в полза на ищцата. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна-М. Н. П., е депозирала писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за квотите в съсобствеността. Счита за правилен извода на ВРС, че презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага между наследници, както и, че по делото не се е установило ответникът да е упражнявал фактическа власт върху собствените на ищцата 3/4ид. части от делбения имот. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната част.

Доказателствени искания не са направени.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да 3 бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.

№291609/27.12.2020 на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение №261372/23.11.2020г., постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 31.03.2021г. от 9.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4