Решение № 21620 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21620 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110166935 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. К. срещу **, с която са предявени искове с правно основание с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 267 от 25.10.2023 г. на управителя на **, връчена на 03.11.2023 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист доставки“, както и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 15 781,63 лева (съгласно допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК), представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 04.11.2023 г. до 04.05.2024 г.

Ищецът Д. Г. К. твърди, че се намирала в трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор от 24.11.2015 г., по което заемала длъжността „специалист доставки“. Сочи, че със заповед № 52 от 26.02.2019 г. й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в с решение № 20059187/05.03.2021 г. по гр. д. № 13993/2019 г., по описа на СРС, уволнението било признато за незаконно и заповедта била отменена, като ищцата била възстановена на заеманата преди това длъжност. Поддържа, че със заповед № 155/18.07.2023 г. ищцата била възстановена от работодателя на заеманата от нея длъжност „специалист доставки“. Сочи, че впоследствие – на 03.11.2023 г. й била връчена процесната заповед № 267 от 25.10.2023 г., с която й било наложено отново дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита заповедта за незаконосъобразна, за което излага подробни съображения.

Твърди да е нарушена процедурата за искане на обяснения, тъй като не й били предоставени за запознаване и становище цитираните в поканата за обяснения докладна записка и отчети от системата за пропуски, а отделно от това предоставеният й срок за даване на обяснения бил прекалено кратък. По същество оспорва да е извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина, както и да е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя. Отделно от това счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на твърдените нарушения. По така изложените доводи моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа да е спазен предвиденият в КТ ред за налагане на дисциплинарно наказание, включително на ищцата да е предоставен достатъчно дълъг срок за даване на обяснения. Сочи, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 2 КТ, при спазване на изискванията на чл. 192 КТ, като същото е наложено с мотивирана заповед на работодателя.

По същество поддържа, че ищцата е извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина, като си е тръгвала по-рано от работа в продължителен период от време в нарушение на установената продължителност на работното време в Правилника за вътрешния трудов ред, с който твърди ищцата да е била запозната. Отделно от това твърди, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението. По така изложените доводи счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „специалист доставки“, като на 03.11.2023 г. й е била връчена заповед № 267 от 25.10.2023 г., с която й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2873,88 лева.

По делото е представен трудовият договор на ищцата от 24.11.2015 г., като в чл. 4, ал. 1 от същия е уговорено, че служителят изпълнява задълженията си при условията на 40 часова работна седмица, а в ал. 2 е предвидено, че разпределението на работното време се установява в Правилника за вътрешния трудов ред.

Съгласно процесната заповед на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина - неспазване на установеното работно време, изразяващо се в преждевременно напускане на работното място на посочените в заповедта дати в периода от 04.08.2023 г. до 19.09.2023 г., както следва: на 04.08.2023 г. – с 48 минути, на 09.08.2023 г. – с 19 минути, на 10.08.2023 г. – с 32 минути, на 11.08.2023 г. – с 23 минути, на 17.08.2023 г. – с 38 минути, на 18.08.2023 г. – с 50 минути, на 21.08.2023 г. – с 41 минути, на 22.08.2023 г. – с 16 минути, на 24.08.2023 г. – с 8 минути, на 25.08.2023 г. – с 27 минути, на 28.08.2023 г. – с 51 минути, на 29.08.2023 г. – с 20 минути, на 30.08.2023 г. - с 50 минути, на 31.08.2023 г. - с 42 минути, на 01.09.2023 г. – с 56 минути, на 04.09.2023 г. – с 52 минути, на 05.09.2023 г. – с 52 минути, на 07.09.2023 г. – с 53 минути, на 08.09.2023 г. – с 46 минути, на 11.09.2023 г. – с 46 минути, на 12.09.2023 г. – с 52 минути, на 13.09.2023 г. – с 23 минути, на 14.09.2023 г. – с 44 минути, на 15.09.2023 г. – с 49 минути, на 18.09.2023 г. – с 38 минути, на 19.09.2023 г. – с 1 час и 7 минути. В заповедта е посочено, че в Правилника за вътрешния трудов ред е регламентиран 8 часов работен ден с 1 час обедна почивка, като е предвидено гъвкаво начало на работния ден – в интервала между 07:30 и 09:30 часа и съответно край на работния ден в интервала между 16:30 и 18:30 часа.

По делото е представен Правилник за вътрешния трудов ред от 05.12.2022 г., като съгласно чл. 13, ал. 1 нормалната продължителност на работното време през деня в ** е 8 часа с 1 час почивка за хранене, при 5-дневна работна седмица, с обща седмична продължителност 40 часа. Съгласно чл. 15 работният ден в ** за служителите с установено нормирано или ненормирано работно време е с начало в диапазона между 07:30 и 09:30 часа и край съответно в диапазона 16:30 и 18:30 часа. Посочено е, че почивката за хранене по време на работа е с времетраене 60 минути. В същия смисъл е била и уредената продължителност на работното време в чл. 13 от Правилника за вътрешния трудов ред от 12.03.2018 г., като работният ден е бил с начален и краен час, определени в съответния работен график. Най-често използваните работни графици са със следната продължителност 2 на работния ден – от 07:00 до 16:00 часа, от 07:30 до 16:30 часа, от 08:00 до 17:00 часа, от 08:30 до 17:30 часа, от 09:00 до 18:00 часа, от 09:30 до 18:30 часа, като съгласно чл. 14 служителите са били длъжни да спазват зададените им работни графици за труд и почивка.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетеля вв, от които се установява, че достъпът до сградата на ответното дружество се осъществявал в зависимост от двата установени модела на работа. Свидетелят посочва, че служителите със сумирано работно време се регистрирали посредством пръстов отпечатък, като същите работели по утвърден график. Посочва, че това правило не се отнасяло за останалите служители, като следенето за спазването на работното време се осъществявало посредством проверка на системата за вход и изход от сградата. От изложеното от свидетеля се установява, че достъпът до сградата, където е работила ищцата се осъществявал през централния вход чрез маркиране на служебна карта на турникет, като маркирането на служебната карта при паркинга, който се намирал на съседна улица, било необходимо с цел ползването му само от служители на дружеството. На следващо място свидетелят посочва, че в дружеството било установено гъвкаво работно време с начало между 07:30 и 09:30 часа и продължителност от 8 часа работно време и един час обедна почивка. Съгласно изложеното от свидетеля била утвърдена практика служителите да ползват обедната си почивка между 11:00 и 14:00 часа. Съдът намира показанията на свидетеля в тази част за последователни, логични и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което не е налице пречка същите да бъдат ценени.

Съгласно неоспореното и прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно изготвено функцията по въвеждане на даден служител в системата за пропуск в ответното дружество и делегирането му на дадена карта за достъп в нея се извършва в централния офис на **, като достъпът на служителите се състои в чекиране (маркиране) на вход и изход на два възможни турникета влизане/излизане от сградата на ответника. Посочено е, че системата за контрол на достъпа следи всяко чекиране (маркиране) на служителите и го отбелязва в база данни. Съгласно заключението изградената система за пропуск дава възможност за идентифициране на служителя по две имена, като записва следните данни: вход на събитието (оторизиран/неоторизиран бадж), дата и час, източника (два турникета – с по два входа/изхода). На следващо място вещото лице е констатирало, че работодателят не разполага с права да модифицира/променя или унищожава данни в анализираната база данни. Констатирало е също, че системата за контрол на достъпа не съхранява данни за инцидентно прекъсване на работата си поради технически или проблеми от друго естество.

Посочило е, че теоретично, ако системата е била в неизправност в процесния период от време, то тя не би отразила влизанията и излизанията, които са посочени в заключението.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно.

В разглеждания спор, на първо място, ищцата излага доводи за незаконосъобразност на уволнението свързано с неспазване на процедурата за даване на обяснения. При съвкупната преценка на доказателствата по делото обаче съдът намира, че редът по чл. 193 КТ за даване на обяснения е спазен. Видно от представените от ответника и неоспорени от ищеца – покана за предоставяне на обяснения изх. № 412/11.10.2023 г., заявление от Д. К. в отговор на поканата, последваща покана с изх. № 413/12.10.2023 г. и писмени обяснения на Д. К., работодателят е предоставил възможност на ищцата да даде обяснения по реда на чл. 193 КТ за констатираното от него неспазване на работното време, като определеният срок е достатъчно дълъг за това. В искането са възпроизведени съдържанието и констатациите от постъпилата докладна, както и конкретните констатирани преждевременни напускания на работното място. Нещо повече – видно от доказателствата по делото ищцата е упражнила 3 правото си да представи писмени обяснения. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено дисциплинарно нарушение, дали нарушителят може и трябва да бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи, за да има съразмерност с тежестта на нарушението. От съществено значение е обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита. В разглеждания случай в самата заповед е посочено, че същата е издадена при спазването на чл. 193 КТ, т.е. работодателят е запознат с обясненията на ищцата, което налага извод за спазване на реда на чл. 193 КТ (в този смисъл и Решение № 66/3.04.2014 г. по гр. д. № 3413/2013 г., ВКС, III ГО).