Решение № 433 от 08.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Варна, 08.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110110240 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от Д. Р. Д., ЕГН **********, ** и Н. Р. Е., ЕГН **********, ** против К. К. М., ЕГН **********, **.

Ищците претендират от съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на недвижим имот, находящ се в **, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ целият с площ от 270 кв.м с трайно предназначене на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване - до 10 метра“, съставляващ поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-31/05.05.2015г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ е от 11.07.2023г. - заедно с построената в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, със застроена площ от 188 кв.м, брой етажи - 2(два) с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-31 /05.05.2015г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата е от 11.07.2023г. - без данни за застроена площ по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка 1

№5303000527/27.07.23г., изд. от Община Белослав със ЗП от 188 кв. метра, при следните квоти между съсобствениците:

¼ ид. части за Д. Р. Д., ЕГН ********** с адрес: **;

¼ ид. части за Н. Р. Е., ЕГН ********** с адрес: ** и ½ ид. части за К. К. М., ЕГН ********** с адрес: **.

Ищците аргументират правен интерес навеждайки следните фактически твърдения: от предявения иск,

Притежават в съсобственост с ответника недвижим имот, находящ се в **, а именно: ½ (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ целият с площ от 270 кв.м с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „ниско застрояване - до 10 метра“, съставляващ поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-1831 /05.05.2015г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ е от 11.07.2023г. - заедно с построената в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна, със застроена площ от 188 кв.м, брой етажи - 2(два) с идентификатор ** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-1831/05.05.2015г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо сградата е от 11.07.2023г. - без данни за застроена площ по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка

№5303000527/27.07.2023г., изд. от Община Белослав със ЗП от 188 кв. метра.

Собствеността са получили от баща си Р. Д. К., поч.24.04.2002г. и от майка си И. Н. К., поч. 29.05.2021г., които са придобили чрез покупкопродажба в режим на СИО процесната идеална част от имота с Нотариален акт № *, том *, дело 149 от 19.01.1972г., издаден от PC-Варна. С ответника не са в родствена връзка, своята ½ една втора ид. част от имота той е наследил от баща си К. М. К..

Ответникът отказва да подели имота съобразно идеалните части, които притежават и по този начин ги лишава от възможността да го ползват съобразно квотата им в съсобствеността. Поради това канят ответника, смятано от датата на получаване на настоящата искова молба, да им заплаща ежемесечно обезщетение затова, че ги лишава от ползването на съсобствения им, описан по-горе имот, съобразно квотата им в съсобствеността.

Тъй като не са в състояние да уредят отношенията си с другия 2 съсобственик по доброволен начин по повод съсобствеността, за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за делба.

По предявените от ответника инцидентни установителни искове изразяват,чрез пълномощника си, следното становище: Оспорват така заявените с исковата молба на ответника инцидентни установителни искове, уточнени с молбата от 22.02.2024г. Излагат, че предметът на делбата първо има наследствен характер и молят, това да бъде прието за безспорно. Твърдят, че сградата представлява еднофамилна такава, тоест едно жилище, което е отразено и на приложената към делото скица като един имот. Така е и на самата скица. Следователно не може да се приеме, че са обособени два дяла, както се твърди, защото, за да се извърши преустройство, за което ответникът твърди на жилищната сграда с два отделни обекта е необходимо това да стане въз основа на един одобрен архитектурен проект, съобразно строителните правила и норми. Оспорват твърдението на ответника, че чичо му Й. и баща му К. са си разпределили ползването на общия имот. Но дори и това да се приеме, че по силата на някакво такова съгласие между двамата братя има разпределение на имота, то в никакъв случай не може да се приеме, че с това са се съгласили приобретателите на този имот, а именно родителите на ищците. Освен това не е известно въобще какво е било намерението на бащата на К. – Й., който им е прехвърлил съответните идеални части. Нито частта на К., нито тази на Й. могат да бъдат възприети като самостоятелни жилища именно, защото сградата е еднофамилна. Дори и двамата братя да са разпределили такова ползване, то е станало устно, то не е станало с един писмен акт, поради което бъдещите собственици, тоест родителите на ищците, не са били обвързани по никакъв начин от едно такова споразумение между тях или от една такава несъщинска делба. С първия инцидентен установителен иск се претендира признаване на ответника за собственик на реално обособена част, каквато не съществува именно поради характера на сградата. Ответникът претендира да е придобил еднолично собствеността на 2/3 ид.ч., както е записано в неговия отговор и в исковете от жилищната сграда на оригинерно основание с присъединяване владението на баща му. Тази претенция счита, че е неоснователна, поради следното: никъде в титула за собственост нотариален акт №*/1958г. не е записано след дробното число, че това са идеални части.

Освен това дробното число, което се отнася до съдържанието на сделката не е изписано с думи, тоест не е спазена законовата разпоредба за съдържанието на 3 нотариалния акт, която разпоредба впрочем е била действаща и към 1958г.

Това поражда една неяснота относно основен елемент в съдържанието на нотариалния акт. И тъй като от дворното място е прехвърлена ½ ид.ч., защото съгласно цитирания нотариален акт на лицето са прехвърлени 129 кв.м., а те представляват половината от общата площ на местото 259 кв.м. и тъй като сградата представлява приращение към земята, то прехвърлената идеална част от сградата следва да се приеме, че е правопропорционална на правото на собственост върху земята. В този смисъл твърдят, че бащата на ответника е придобил ½ ид.ч., както от жилищната сграда, така и от земята, върху която тя е построена. Пак в този смисъл и по вторият иск на ответника да се прогласи частична нищожност на нотариален акт №*/1960г. и на нотариален акт №*/1972г., считат че се явява неоснователен. Сградата представлява приращение към земята, от която и ищците и ответниците притежават: първите общо ½ идеална част, а ответникът сам ½ идеална част, то между тях е налице съсобственост. Ответникът е владял своята идеална част от имота и е държал вещта като обща. Имотът, предмет на сделката обективирана в нотариален акт №*/1958г. е придобит със задължение на двамата съпрузи родителите на ответника, които към датата на правната сделка са се намирали в граждански брак и следователно този имот е придобит в СИО. А съгласно Семейния кодекс от 1968г. и този от 1985г. режимът на СИО е императивен.

След смъртта на К. М. - бащата на ответника, през 1986г. съсобственици са били родителите на ищците Р. Д., който е починал през 2002г., И. К., която е починала през 2021г., майката на ответника, която е починала през 2011г. и самият ответник. Всички са живели в тази къща. За периода от 1986г. до 2021г., когато е починала И. К., ответникът не е могъл да придобие собствеността по отношение на обекта, който претендират, защото от момента на закупуване на имота през 1972г. до смъртта на всеки един от родителите на ищците, те са живели в еднофамилната къща. Оспорват на следващо място да са извършвани преустройства в тази сграда, а ако са извършени такива това е станало без разрешителни, без строителни книжа и документи, при несъобразяване със законовите правила и норми. Ползването на имота или част от него не е достатъчно основание за придобиването му по давност, ако същото не отговаря на нормативните изисквания за жилище. Накрая, но не разбира се по значение поставят основен въпрос, който считат, че трябва да намери разрешение в процеса, а именно: дали дворното място има характер на 4 обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС или обикновена съсобственост между страните и в този случай, ако е обикновена съсобственост би ли могло да бъде предмет на съдебната делба. Молят съда да остави без уважение всички претенции на ответника, които са заявени под формата на инцидентни установителни искове. В случай, че в хода на процеса се установи, че ответникът е ползвал повече от полагащата му се ½ ид.ч. от къщата и от другите постройки, защото в двора има и други постройки, молят исковата молба да се счита за отправена покана към ответника да заплати обезщетение на ищците за ползването, което ще уточнят по срок, по размер във втора фаза на делбата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът К. К. М. **, депозира отговор на исковата молба.

Намира предявеният иск за делба за недопустим по следните съображения: Описаният в исковата молба имот притежават с ответниците, като реално обособени обекти на собственост - жилища, които са възникнали като такива още с разпоредителните сделки направени от неговия дядо М. К.

М. в полза на баща му К. М. М. и брат му Й. М. М..

С нотариален акт за продажба № *том *, д.№*/ 25.08.1958г. на Варненски народен съдия, дядо му продава на баща му следният недвижим имот: ...“от къщата - две стаи, хол, кухня и тераса в първия етаж под № 1,2,3,4 и 5, също под стаите трите магазина - под №6,7и 8, двете мазета № 10 и 11, които се намират под терасата №5, половината ид. ч. от мазата с №9, която се намира под останалата част от къщата, стълбището под №№12 и 13, означени с червени краски по приложения план, заедно с 129 кв.м. ид.ч. от застроеното и незастроено място, цялото с площ от 259кв.м., находящи се в ** от парцел **по плана на същото село при общи граници... Продаваемият имот съставлява 2/3 ид.ч от къщата... „

Продавачът удостоверява правото си на собственост с нот. акт №*т.**. на Варненския нотариус.

С нот. акт № *том. *д.№*/03.05.1960г. на нотариуса при Варненски народен съд дядо му продава на другия си син Й. М. М. следния свой недвижим имот : „...една втора ½ идеална част от парцел *единадесети в квартал 38 тридесет и осми по плана на **, цялото с площ от 270 кв.м. находящи се в **, както и една втора идеална част от всички постройки в този 5 парцел *кв.*, именно къщата…“ Продавачът удостоверява правото си на собственост върху продаваемият имот с нот. Акт за покупко- продажба №*/ 1929г. на нотариуса при варненския (народен) съд.

Макар, предметът на продажбите да са идеални части от къщата, фактически, така както подробно са описани помещенията в нот. акт 159/58г., с който дядо му продава първата част от къщата, която той определя като 2/3 ид. части, баща му придобива правото на собственост върху конкретно описаните в нотариалния акт, по волята на продавача помещения, съставляващи, реална част от същата, така и неговият брат след извършването и на втората продажба с нот.акт №*/60г., на ½ ид.ч. от къщата, завладява и ползва реална обособена част от нея, състояща се от: две стаи и кухня с тераса пред тях и избено помещение под стаите и кухнята, както и тоалет в двора, долепен до ползваният от неговото семейство тоалет. Достъпът до двете жилища се осъществява от общо стълбище.

След продажбата на имота на Й. М., същият завладява, със съгласието на баща му, и стаята посочена под №1 в нотариалният акт */58г. Посочената, в същият нот. акт - половината ид.ч. от мазата с №*, е била разпредЕ. реално с преградна стена между двамата братя през 1969г. и всеки от тях е завладял реална част от избеното помещение, която е приобщил към владеенето на владяното от всеки жилище.