Решение № 1133 от 29.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. Пловдив, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330202721 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0329-000265/23.04.2024г. на Началник РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на П. Х. И., с ЕГН: ********** от с.Стрелци, обл.Пловдив, ул.****, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б” от ЗДвП.

П. Х. И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С депозираната си жалба атакува наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага съображения в тази насока. Моли съда за отмяната му. Претендира разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че наказателното постановление е законосъобразно, а нарушението доказано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е 1 допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 02.04.2024г. около 19:00 часа в гр. Брезово, на ул. „Радецки“ жалбоподателят П. Х. И. управлявал личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ****, като при избиране на скоростта си на движение на горепосочения пътен участък, той не се съобразил с наличието на множество деца, при което блъснал странично движещият се насреща велосипедист А.С.Б. с ЕГН **********, като по този начин допуснал ПТП с пострадал, след което напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Чрез подаден сигнал от дежурния при ОДЧ на РУ на МВР – Раковски св. Г. Т. Т. – мл. автоконтрольор при РУ Раковкси отишъл на местопроизшествието, установил каква е фактическата обстановка от свои колеги и очевидци на ПТП, открил телефонния номер на П. И. и го призовал да се яви в районното управление. След като жалбоподателят се явил на последния бил съставен АУАН за извършени от него нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.2 буква „Б” от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения, като такива не депозирал и в срока по чл.44 от ЗАНН, а въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел бе разпитан полицейският служител Г. Т. Т. – актосъставител, който поддържа изложеното в АУАН. В допълнение обяснява, че на процесната дата е получил сигнал от дежурния при ОДЧ за настъпило ПТП в гр. Брезово, на ул. „Радецки“, като след като отишъл на мястото на произшествието, което било запазено от неговите колеги, от тях както и от очевидци установил, че дете на 5-6 годишна възраст карайки велосипеда си е попаднало в опасната зона на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № **** управляван от П. И., вследствие на което между детето и автомобила настъпил удар. Въпреки това жалбоподателят напуснал местопроизшествието и се наложило да бъде издирван телефонният му номер, а след като последният бил установен св. Т. призовал П. И. да се яви в сградата на РУ Раковски, където той обяснил, че напуснал местопроизшествието, тъй като се опасявал, че близките на детето ще се саморазправят с него. След като пробата за алкохол на водача била отрицателна, а пострадалият нямал съществени наранявания св. Т. пристъпил към съставяне на процесния акт.

В качеството на свидетел бе разпитана и Д.И.Х. – живееща на семейни начала с П. Х. И., като нейните показания не противоречат на тези на актосъставителя, тъй като тя също потвърждава, че докато на процесната дата и място П. И. е управлявал собственият си л.а. Фолксваген Пасат” с рег. № **** около него е имало множество деца, едно от които се ударило в автомобила на жалбоподателя, карайки велосипеда си, при което получил охлузвания по ръцете, дланите и брадичката. От показанията на свидетелката Х.А. се установява също, че тя лично казала на мъжа си да напуснат мястото на произшествието, тъй като близките на удареното дете били много отмъстителни, а след като органите на МВР се свързали с жалбоподателя по 2 телефона той бил извикан от тях в районното управление където му бил съставен АУАН.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствения материал.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Относно нарушението по т.1 от НП:

Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Доказа се и то от показанията на св. Х.А., че преди сблъсъка с детето л.а. Фолксваген Пасат” с рег. № **** е бил в движение. Знаейки, че в отворените за обществено ползване пътища водачите са длъжни при избиране на скоростта си на движение да се съобразяват с характера и интензивността движението и движейки се с несъобразена за пътната обстановка и интензивност на движението скорост П. И. е допуснал ПТП, с което е осъществил състава на посоченото по-горе нарушение като това се установява както от показанията на актосъставителя, така и от тези на свидетеля Х.А.. В параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътно-транспортно произшествие. Същото е дефинирано като "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Следователно ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е настъпила някоя от изброените вредни последици. В случая са настъпили наранявания на велосипедиста Б., като този факт е безспорен.

По отношение скоростта на движение на автомобила следва да бъде отчетено, че П. И. се е движил в границите на населено място и разрешената скорост за движение на автомобила е 50 км/ч, но тя не е абсолютна величина, а следва да бъде съобразена с множество фактори, както в настоящият случай с характера и интензивността на движение, като в тези случаи скоростта следва да позволи на водача да спре, пред всяко едно препятствие, още повече предвид наличието на „страшно много деца“ в близост до пътя, както се установява от показанията на св. Х.А.. Въпреки, че тя сочи също, че скоростта на движение е била 20 км/ч след като е настъпил удар с дете, то скоростта не е била съобразена.

По делото не са ангажирани безспорни доказателства за непредвидими 3 обстоятелства, а причините за управлението с тази несъобразена скорост са ирелевантни, доколкото П. И., в качеството си на водач на МПС, е бил длъжен да съобрази поведението си с императивните изисквания на ЗДвП.

Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ВКС, ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.

20, ал. 2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации /в случая наличието на множество деца/, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността. Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и атмосферни условия. Предвид допуснатото ПТП и нанесени травматични увреждания на детето скоростта, с която се е движил жалбоподателят, се явява "несъобразена", тъй като е била неподходяща за конкретните пътни условия и е била пречка водачът на МПС да спре при възникване на опасност. След като скоростта, с която се е движил автомобилът, в случая е довела до невъзможност за подобна реакция, а вместо това до настъпване на ПТП с пострадало лице, се налага изводът, че тя е била несъобразена.

В допълнение, следва да се има предвид, че редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото за липса на оборване на фактическите обстоятелства, дава основание на съда да приеме, че описаното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е извършено от жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание съдът счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл.179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП, а по отношение на размера на наложеното наказание, той е в твърд определен размер в закона и наказващият орган е нямал възможност за индивидуализация, така, както и съдът не може да го редуцира.

Съдът не установява от събраните по делото доказателства допуснати от наказващия орган процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл.

57, ал.1, т. 5 от ЗДвП при съставяне на акта и издаване на НП за липса на описание на нарушението. Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по категоричен начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз основа на кои законови текстове е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Липсва каквато и да е неяснота относно времето, мястото и начина на настъпването на вредните последици от конкретно описаното незаконосъобразно поведение на въззивника, които в своята съвкупност са дали основание за търсене на отговорност от водача по реда на ЗАНН.

Неоснователно е и възражението за допуснато неотстранимо съществено нарушение на чл. 40 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен, съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, в присъствие на един свидетел. Вписването в АУАН само на един 4 свидетел, присъствал при установяване на нарушението, не е основание за отмяна на НП. Наличието на процесуално нарушение следва да се обсъжда в контекста на правото на защита на наказаното лице, тъй като само това процесуално нарушение е основание за отмяна. В процесния случай посочване само на един свидетел не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение, доколкото съставяне на акта само с участие на един свидетел по никакъв начин не ограничава правото на защита на жалбоподателя. Безспорно е, че вписаният в АУАН е свидетел от категорията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Свидетелите от тази категория на общо основание могат да бъдат посочвани като свидетели наред или вместо свидетелите, присъствали при извършване на нарушението, аргумент в тази посока е съюза "или", използван в нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. В трайната е непротиворечива практика на съдилищата по приложение на нормата на чл.

40 ЗАНН не съществува спор, че в хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН съставяне на акта в присъствие на един свидетел не води до опорочаване на производството по съставяне на акта и издаване на НП.

Относно нарушението по т.2 от НП:

Не се отрича от самия жалбоподател, а и се установява от показанията на св. Х.А., че след инцидента П. И. е напуснал местопроизшествието, като не е останал на мястото на ПТП до престигане на представители на МВР или следствието. Ако не беше така, то нямаше да се налага св. Т. да издирва водача на МПС и да разбира от трето лице, кой е телефонният му номер, за да го призове в районното управление, благодарение на което нарушителят е бил открит по-късно на същия ден, в който се е случил инцидента, като ако фактическа обстановка изложена в АУАН и НП не бе в действителност такава, то и защитата на нарушителя щеше да бъде в съвсем различна насока, но в крайна сметка изложеното от актосъставителя не бе опровергано. При тези факти съдът намира, че поведението на жалбоподателя правилно е било квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение по чл.