Решение № 356 от 25.10.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 356

Стара Загора, 25.10.2023г.

В

И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Николина Николова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 409 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., издадена от ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в Районно управление - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – Б.Р.Т. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на А.Ш. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” – прекратяване на регистрацията на л.а БМВ 530 с рег. № *******, за срок от дванадесет месеца, считано от 21.06.2023г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка /ПАМ/, по съображения за издаването на административния акт при липса на компетентност, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, като в съставения акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена заповедта, не е конкретизирано нарушението, съставляващо възприетото материалноправно основание за налагане на ограничението. Счита, че доколкото към датата на издаване на СУМПС, Обединено кралство Великобритания е било държава – членка на Европейския съюз, не е налице допуснато от водача на МПС нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, съотв. не е налице възприетата от правоприлагащия орган материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на ПАМ „прекратяване регистрация на МПС“. Твърди, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на необходимост от прилагането на ограничителната мярка от гл.т на целите по чл.171, ал.1 от ЗДвП и съответно за налагането на ПАМ за предвидения в закона максимален срок от 12 месеца. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна и в условията на алтернативност - за изменение на заповедта, като бъде намален срокът на ограничението до предвидения в закона минимум Ответникът по жалбата – ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в Районно управление - Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Б.Р.Т, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На А.В.Ш. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл.

№393179 от 21.06.2023г. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в гр. Казанлък по бул. „Розова долина“ до № 3, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******, като управлява със свидетелство за управление, издадено от Великобритания на 06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г. В обстоятелствената част на АУАН е посочено, че водачът на МПС е български гражданин, който има право да управлява МПС на територията на РБългария с чуждестранно свидетелство, издадено от държава, която не е членка на ЕС в срок до 3 месеца от влизането му в страната. След справка с ОДЧ е установено, че А.Ш. последно е влязъл в страната на 27.07.2018г.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., издадена от ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в РУ - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя А.В.Ш. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” – прекратяване на регистрацията на л.а БМВ 530 с рег. № *******, за срок от дванадесет месеца, считано от 21.06.2023г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в гр. Казанлък по бул. „Розова долина“ до № 3, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******, като след справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна отговорност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР, е установено, че същият не е правоспособен водач, поради което му е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. №393179 от

21.06.2023г. по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., в т.ч АУАН серия АД №393179 от 21.06.2023г., Справка за нарушител/ водач за лицето А.В.Ш., както и копие на свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено кралство Великобритания на 06.12.2014г., със срок на валидност до 05.09.2024г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и служителите от звената „Охрана на обществения ред“ от РУ на МВР, с компетентност за територията на съответното РУ. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 23-0284-000281/ 21.06.2023г. е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие /чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/, така и възприетото като релевантно противоправно поведение за обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ на собственика на МПС в хипотезата на управление на моторно превозно средство, без да е правоспособен водач.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на А.Ш. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в гр. Казанлък, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******, като след справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна отговорност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР, е установено, че същият не е правоспособен водач, поради което му е съставен АУАН серия АД бл. №393179 от 21.06.2023г. по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Следователно наложената на жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б.„а”, предл. първо от ЗДвП - на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.Ш. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че лицето е управлявало собственото си МПС без да е правоспособен водач.

Както вече беше отбелязано, приложената на А.Ш. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения на А.

Ш. Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл. №393179 от 21.06.2023г., за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, а именно че на 21.06.2023г. в гр. Казанлък, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******, със свидетелство за управление, издадено от Великобритания на 06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г., като водачът на МПС е български гражданин, който има право да управлява МПС на територията на РБългария с чуждестранно свидетелство, издадено от държава, която не е членка на ЕС, в срок до 3 месеца от влизането му в страната. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН дата, време, място и обстоятелства, е управлявал собствения си л.а с рег. № *******, като за удостоверяване на правоспособността за управление на МПС е представил свидетелство за управление на МПС № SHIRO807016AV9AZ 42, издадено му от Обединено кралство Великобритания на 06.12.2014г., със срок на валидност до 05.09.2024г., вкл. и за категорията, към която спада управляваното от А. Ш. МПС. Спорният по делото въпрос се свързва с това, дали с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал.

1 от ЗДвП, към момента на управлението на МПС със СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания, А.Ш. следва да се счита за неправоспособен водач.