Определение № 11282 от 03.09.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11282 гр. Варна, 03.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20263110105757 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК от Гаранционен Фонд, с адрес: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет.4 срещу Ф. Н. Г.

ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***** за приемане за установено в отношенията между страните съществуване на вземанията по Заповед за изпълнение № 2588/07.05.2025г., издадена по ч.гр.д № 3223/2025 г. по описа на Районен съд - Варна.

Съдът , след като се запозна с ч.гр.д № 3223/2025 г. по описа на Районен съд Варна, намира, че искът с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са налице.

Исковият съд, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е задължен да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В този смисъл са и задължителните разрешения, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК. Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния съд.

В конкретния случай, след запознаване с ч.гр.д № 3223/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, се установи, че с Разпореждане № 16725/11.07.2026г. е указано на заявителя, че издадената в заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и че има възможност да предяви установителен иск относно вземането си – предмет на заповедта, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателство по настоящото дело за предявяване на иска в едномесечен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК. Още на същата дата с Разпореждане № 16726/11.07.2026г. е отменено Разпореждане № 16725/11.07.2026г., на основание чл.253 от ГПК и разпоредено да се уведоми длъжника, чрез местоработата му "Ф.С.Ф. АВТОТРАНСПОРТ" ООД по телефонния номер, посочен в справката от Търговския регистър, а именно: тел. (089) 7380641, на основание чл.42 ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че съдебният деловодител не е изпълнил Разпореждане № 16726/11.07.2026г., а вместо това погрешно е изпратил на заявителя Разпореждане № 16725/11.07.2026г., което е отменено, на основание чл.253 от ГПК. Следователно, независимо от отмяната, поради грешка при администрирането на делото, на заявителя са били изпратени именно отменените указания. На 10.08.2026 г.

1 заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК въз основа на отменените указания.

След констатиране от съдията докладчик на допуснатата от съдебния деловодител грешка, последният е изпълнил Разпореждане № 16726/11.07.2026г. на 02.09.2026г. и във връзка с изготвена докладна от деловодителя, е издадено Разпореждане № 21318/02.09.2026г. , с което е указано на заявителя, че издадената в настоящото производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и че има възможност да предяви установителен иск относно вземането си – предмет на заявлението, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателство по настоящото дело за предявяване на иска в едномесечен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Следователно към датата на сезиране на съда – 10.08.2026 г. – не е съществувало валидно указание по чл. 415 ГПК, въз основа на което заявителят да упражни специалното си право на иск по чл. 422 ГПК.

Отменените на 11.07.2026 г. указания са престанали да пораждат правни последици и не могат да служат като процесуално основание за предявяване на иска на 10.08.2026 г. Обстоятелството, че същите, поради допусната техническа грешка от съдебния деловодител, са били съобщени на заявителя, не променя факта на тяхната отмяна и не им придава обратно действие.

Предявяването на иска по чл. 422 ГПК на 10.08.2026 г. поради това е извършено при липса на една от специалните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск.

Последващото даване на указания не може да санира със задна дата липсата на процесуална предпоставка, съществувала към момента на предявяване на иска. С предявяването на исковата молба съдът е бил сезиран с иск по чл. 422 ГПК, за който към този момент не е съществувала предвидената от закона специална процесуална предпоставка. Последващият акт на заповедния съд представлява ново процесуално действие, което не заличава липсата на предпоставката към момента на предявяване на иска.

В тази връзка следва да се отчете и специалният характер на производството по чл. 422 ГПК. То представлява специален установителен иск, функционално свързан с вече образуваното заповедно производство. Наличието на специалните предпоставки по чл.

415 ГПК е необходимо именно за да съществува правен интерес от провеждането на производството по чл. 422 ГПК. ВКС приема, че тези предпоставки подлежат на служебна проверка от съда, разглеждащ установителния иск.

По изложените съображения съдът намира, че последващите указания от 02.09.2026 г. нямат обратно действие и не превръщат вече предявения на 10.08.2026 г. недопустим иск в допустим. Обстоятелството, че ищецът е предявил иска в резултат на погрешно съобщаване на отменен съдебен акт, не заличава обективния факт, че към датата на предявяването му не е съществувало валидно указание по чл. 415 ГПК. Подобно разрешение би означавало допустимостта на предявения иск да се определя от процесуално действие, извършено след сезирането на съда, и би довело до възникване на специалната процесуална предпоставка след предявяването на иска.

Без значение за допустимостта е и обстоятелството, че заявителят е действал въз основа на погрешно изпратените му отменени указания. Това обстоятелство може да има значение при преценката относно причините, поради които е предприел процесуалното действие, но не може да замести липсващата специална процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Искът по чл. 422 ГПК е недопустим, тъй като към момента на предявяването му – 10.08.2026г. – не са съществували валидни указания по чл. 415 ГПК. Указанията от 11.07.2026г. са били отменени на същата дата и следователно не са могли да породят 2 процесуалните последици, свързани с предявяването на иска. Последващите указания от 02.09.2026г. представляват ново процесуално действие и не могат да санират със задна дата липсата на специалната процесуална предпоставка към 10.08.2026г. Последващите указания по чл. 415 ГПК не представляват отстраняване на нередовност на исковата молба, а ново процесуално действие в заповедното производство. Те не могат да придадат обратно действие на вече предявен иск и да го превърнат със задна дата в иск, предявен при наличието на предвидените в чл. 415 ГПК предпоставки.

При това положение съдът следва да приеме, че към 10.08.2026 г. ищецът не е разполагал с надлежно упражнено право да предяви иск по чл. 422 ГПК, поради което производството е недопустимо. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.

С оглед изложеното , предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК е недопустим, на основание чл. 130 ГПК, поради което производството следва да бъде прекратено.

Предвид на това, че исковата молба по чл.422 от ГПК е подадена въз основа на погрешно изпратени от съдебния деловодител указания за предявяване на иск, държавна такса може да бъде възстановена на ищеца по посочена от него банкова сметка, като недължимо платена, на основание чл.4б ЗДТ, за което има възможност да депозира нарочна молба. В този смисъл Определение № 43/19.01.2018 г. по ч.т.д. № 2428/2017 г., I т.о.

С Разпореждане № 21318/02.09.2026г., издадено в заповедното производство по гр.д № 5757/2026г. на Районен съд – Варна, на заявителя са дадени нови указания за завеждане на иск, като същият има възможност да заведе същата искова молба, ведно с приложенията към нея, в едномесечен срок от получаване на съобщението за разпореждането, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК, като бъде образувано ново и вече допустимо производство.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5757/2026 год. по описа на Районен съд - Варна, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред

Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че внесената държавна такса може да бъде възстановена по посочена от него банкова сметка, като недължимо платена, на основание чл.4б ЗДТ, за което може да сезира съда с нарочна молба.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че с Разпореждане № 21318/02.09.2026г., издадено в заповедното производство по гр.д № 5757/2026г. на Районен съд – Варна, на заявителя са дадени нови указания за завеждане на иск, като същият има възможност да заведе същата искова молба, ведно с приложенията към нея, в едномесечен срок от получаване на съобщението за разпореждането, на основание чл. 415, ал.4 от ГПК, като бъде образувано ново и вече допустимо производство.

3

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца , ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, да се изпрати препис от същото по ч.гр.д № 3223/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, за преценка за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4