Решение № 5225 от 20.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5225 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511011 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.10.2021г. по гр.д. № 2537 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 76-ти състав:

1. с а отхвърлени като неоснователни главните исковете, предявени с искова молба вх. № 2001123/17.01.2020г. на „К.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ******* за заплащане на основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 57 от ЗКИ вр. с чл. 420 и сл. от ТЗ на сумата от 18281,24лв., относно банкова сметка с № ******* / IBAN:

**************/, постъпили по сметка на дружеството от AZK-К. Р. ltd; сумата от 1643,75лв., представляващи лихва за периода от 27.02.2019г. до 16.01.2020г;

2. „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ******* е осъдено по предявения евентуален иск да заплати на „К.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 55 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 18281,24лв., постъпили по банкова сметка на дружеството с № ******* / IBAN: **************/от AZK-К.

Р. ltd, ведно със законната лихва от 17.01.2020г. до изплащането й; сумата 1 о т 1643,75лв., представляващи лихва за периода от 27.02.2019г. до 16.01.2020г.; съдебни разноски от 239,69лв

С Определение от 13.12.2021г. по гр.д. № 2537 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е изменено на основание на чл. 248 от ГПК постановеното Решение от 18.10.2021г. по дело № 2537/2020г. на СРС, като „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на К.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3107,97лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение са депозирани:

1.въззивна жалба вх. № 25105800/17.11.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 05.11.2021г. о ответника по исковете „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК ******* в частта, с която евентуалните искове са уважени. Изложило е съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че иск по чл. 55 от ЗЗД за постъпили суми по сметката на ищеца при ответника от от AZK-К. Р. ltd, не бил предявен. Ищецът в първото о.с.з. бил заявил че суми от това 3-то лице не били постъпили по сметката му при ответника и поддържал това си твърдение през цялото производство. Ищецът не твърдял ответникът да е получил суми от ищеца, че ищецът е предоставил на ответника сум, а същото било необходимо за да се приеме, че е предявен иск по чл. 55 от ЗЗД. Нямало твърдения на ищеца за някоя от хипотезите на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, включително и по пр. 3 – на отпаднало основание. Конкретни фактически твърдения, че е съществувало основание за получаване на сумите към момента на получаването, което в последствие да е отпаднало ищецът не бил навел, включително и защо е отпаднало това основание. Дори да се приемело че има такива твърдения решението било недопустимо, защото иск по чл. 55 от ЗЗД би бил недопустим. Решението не сочело по кое предложение от чл. 55 от ЗЗД е уважен иск От дадената от ищеца правна квалификация на иска,, както и мотивите на СРС макар и неясни, можело да се приеме, че уважен иск е по чл.

55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, както по този иск, така и по другите състави на чл. 55, ал.1 от ЗЗД решението било недопустимо и неправилно. Установено било по делото, че на 19.02.2019г. по сметката на ищеца при ответника постъпили суми от сметка в ПроКредит Банк”ЕАД с титуляр Ж. М. в размер от 16511 лв.

2 и от 6906 лв., като на 19.02.2019г. ищецът наредил сумата от 18409,90лв. от тази си сметка в полза на AZK-К. Р. ltd в банка Fidor Bank AG, че на същата дата при ответника постърпила информация от ПроКредит банк”ЕАД сумите наредени от М. в полза на ищеца били наредени в резултат на измама /неоторизирани от М. плащания чрез кражба на самоличността му- с невалидна лична карта се издава нова СИМ карта за мобилен оператор, а старата се блокира/, като на 20.02.2019г. са постъпили SWIFT съобщения с искане от Прокредит Банк” да върне преведените суми , ответникът подал сигнал за случая до ГДБОП, отправил искане до Fidor Bank AG за връщане на преведената сума от 18409,90лв, след комуникация с клиента , на 26.02.2019г.

AZK-К. Р. ltd наредило връщане на сумата от 9399,91 евро и сумата постъпила при ответника по техническата сметка на банката и на 01.03.2019г.

Уникредит Булбанк наредило на ПроКредит Банк. С писмо от 01.03.2019г. ответникът уведомил ищеца, че сметката му е блокирана , че следва да се приложи т. 84 от ОУ, на 19.03.2019г. ищецът поискал прекратяване на пакетната програма „Бизнес Лидер Лайт” и закриване на сметката си при ответника, това станало и остатъкът по сметката от 4964,68лв. бил предаден на управителя на ищеца на каса. Така не било установено ищецът да е дал на ответника сумата. Отделно договорът не бил прекратен с обратна сила, а за в бъдеще При нито една от платежните операции ответника не бил получил нищо. Постъпилите суми по техническата сметка на банката били с цел пренасочването им към 3-то лице AZK-К. Р. ltd. Нямало твърдения на ищеца , че сумата изобщо е постъпила по негова сметка, твърденията от о.с.з. били в обратния смисъл, неправилно СРС приел, че банковата сметка на ищеца при ответника е била заверена с процесната сума. В банковите сметки не се съхранявали пари и от тях не се нареждат пари в наличност, поради което и титуляр на сметката не ставал собственик на парични знаци, дори сметката да му е заверена в резултат на банков превод. Нямало основание за аналогия с чл.

34 от ЗПУПС, касаещ електронни пари. Банковата сметка на ищеца била закрита на 19.03.2019г., договорът за пакетната услуга бил прекратен след това, като и двете събития били след извършване на всички банкови операции от сметката на ищеца и от техническата сметка на банката, прекратяването било занапред. Изявлението от 01.03.2019г. не било за разваляне на договора и не водело до същото. Хипотезата на чл. 80 и на т. 82 от ОУ били изпълнение, защото от сметката на М. била закупена круптовалута с невалидна лична 3 карта, с тази лична карта било наредено плащането по сметката на ищеца, като в много кратък времеви интервал управителя на ищеца наредил по сметка на AZK-К. Р. ltd процесната сума, което пораждало съмнение за изпиране на пари. Дори да се приемело, че договора за банкова сметка не бил прекратен, а бил развален, този договор бил с продължително изпълнение и развалянето нямало обратно действие. Ищецът не твърдял унищожаемост на някоя от сделките, поради което и мотивите на СРС за измамата като основание за унищожаване на договорите били неотносими към предмета на делото, такъв иск не бил предявен СРС приемал, че иск е за пропуснати ползи и вреди, което означавало, че СРС също приемал че не е налице чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД Банката не била получила суми от ищеца. Преведените от банката суми на 3то лице AZK-К. Р. ltd не били суми, на които банката е била собственик.

Банката не била действала като косвен представител на 3-тото лице. Това 3-то лице AZK-К. Р. ltd не било принудено от ответника да върне сумата, а го направило по самостоятелно взето за същото решение, ответникът имал право да обменя информация с другите банки. Ответникът можел да прекрати договора с ищеца, а и в случая самият ищец бил отправил такова искане.

Поведението на банката не била хипотеза на агресивна търговска практика , нямало конкретни мотиви кое СРС е приел за такава. Поведението на банката било коректно, ищецът сам подал искане за закриване на сметката си. Ищецът не действал коректно, не спазил ЗМИП и ППЗМИТ, защото ако го бил направил, то щял да установи, че лицето, което се представя за М. е друго лице, което няма правомощие да се разпорежда със суми по банковата сметка на М.. Ищецът не бил закупил криптовалута от борса за криптовалута К. по възлагане от Ж. М. , ищецът не бил прехвърлил същата на Ж. М..

Собственикът на адреса за транзакцията с криптовалута бил анонимен, извлеченията от кореспонденция по Вайбър и по и-мейл били вътрешно противоречиви. Сумите получени от Прокредит банк” с превод от М. не били за закупуване на дигитална валута вещото лице по съдебно-компютърната експертиза било некомпетентно, защото образованието му по банково дело било следно специално Документите, постъпили от съда във Великобритания не били подписани, не било ясно кой ги е съставил, съответно не можело да се установи дали са верни Ищецът не бил получател на сума по транзакция от 26.02.2019г., защото тази сума постъпила по искане от ответника към 3-тто лице. Това 3-то лице нямало възражения по изпълнението на тези операции, а 4 само неговата воля за тази операция била релевантна при изследване на действията на банката. Нямало правоотношение по което това 3-то лице AZKК. Р. ltd да дължи на ищеца сума и така нямало основание ищецът да получи такава от AZK-К. Р. ltd .Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец„К.” ЕООД, ЕИК ******* е оспорило жалбата.

Навело е твърдения, че решението в тази част било допустимо и правилно.

Предявени били както главен , така и евентуален иск, последният намирал своята квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал.1у пр. 3 от ЗЗД – за връщане на дадено на отпаднало основание. Както в исковата молба, така и депозираното становище преди първо о.с.з. бил посочил, че УниКредит Булбанк” било получило процесната сума , която била дължима на ищеца..

Уточненията в първо о.сз. били направени защото едва с отговора на исковата молба били представени документи за неправомерното поведение на ответника по пренасочване на суми дължими на ищеца по техническа сметка на банката. Превод не бил изпълнен и сметката му не била заверена с процесната сума, което доказвало, че има неоснователно обогатяване, защото ако превод беше изпълнен ищецът щял да получи сумата. Ясно било за ответника по кое предложение на чл. 55, ал.1 от ЗЗД се бил произнесъл СРС и това личало от пространната му жалба. Банката получила нещо, което било дадено на ищеца, банката нямала право да задържи полученото нито да го пренасочи Евентуален иск бил ако се приемело, че има разваляне на договора за банкова разплащателна сметка. Не било доказано, че преводите от М. към ищеца са в резултат на измама. Кореспонденцията между банките не доказвали измама, още по-малко че такава била извършена от К.”ЕООД.

Ответникът нямал право да отмени превода, да отклони от сметка на ищеца, като се бил разпоредил с превода по угоден за банката начин. Отказал да се върнат средствата на М., защото вече бил прехвърлил поисканите от М. 2 биткойна и 10 етериума, тези транзакции не можело да бъдат отменени от ищеца. Сумата наредена от AZK-К. Р. ltd била наредена по сметка на ищеца, а не по техническа сметка на Уникредит Булбанк”АД , но ответникът неправомерно отклонил превода и го насочил към техническата сметка на банката, това било нарушение на правилата за заприходяване своевременно на сметки на клиентите. С прекратяването на договора за банкова сметка за ответника отпаднало основанието да съхранява средствата по банковата смитка на ищеца и следвало да ги върне. На 26.02.2019г. по превод от AZK-К.

5

Р. ltd е била наредена сумата от 9399,91 евро, тази сума била собственост на ищеца и следвало да му се предостави при постъпването й или най – късно при прекратяване на договора с ответника . С прекратяването на договора банката нямала право да задължа сумата Ищецът изпълнил задълженията си към Ж. М. по договора за продажба на криптовалута срещу платената от М. цена, искането за връщането на парите от борсата, направено от банката било в нарушение на ЗПУПС и въпреки изричното възражение на ищеца.

Всъщност сумата била наредена от борсата AZK-К. Р. ltd по сметка на ищеца по искане на ищеца от 08.06.2020г., което доказвало че сумата е собственост на ищеца, а не ответникът или трето лице. Банката пренасочила превода и така получила сума, която се дължи на ищеца. Сметката на ищеца при AZK-К. Р. ltd била захранена със средства и активи н ищеца, от тази сметка бил наредена процесната сума с цел да му бъде възстановена Дали сумата била наредена от ищеца или чрез негов длъжник нямало значение за случая. Нямало основание банката да разваля договора с ищеца защото не били приложими т. 80 от ОУ, банката по същество направила изявление за разваляне на договора, а не за прекратяването му. В частта за съхранение на парични средства договора между страните имал характер на банков влог и не бил с периодично действие, развалянето било с обратна сила. Уникредит Булбанк нямало право да се позовава на измама в договорните правоотношения на ищеца с М. Доказано било че сумата принадлежи на ищеца и че до момента ответникът не му я бил платил. AZK-К. Р. ltd не бил собственик на тези суми в нито един момент, това били средства по сметка на ищеца в управляваната от AZK-К. Р. ltd борса за криптовалута. Отношенията между М. и ищеца били по договор за продажба/замяна на крипто-валута, като срещу продадената криптовалута ищецът следвало да получи възнаграждение, но поради действията на ответника това не се случило. Ответникът нямал право да се намесва в отношенията между AZK-К. Р. ltd и ищеца. Измама не била доказана, криптовалута била прехвърлена, преводът от ищеца към AZK-К. Р. ltd бил изпълнен. Извършил необходими действия за да идентифицира М. – изискал лична крта , декларация за произход на средства, посочил че транзакция може да извърши само ако сума се нареди директно от банкова сметка на М..