Решение № 145 от 18.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20231000500570 по описа за 2023 година

С решение № 260033 от 08.11.2021 г. по гр. д. № 152/2020 г., ОС Перник, осъжда Гаранционен фонд да заплати на Ю. Д. А. сумата от 110 000 лв., на С.

Н. Л. сумата от 110 000 лв., на К. В. Б. сумата от 80 000 лв. и на Ж. В. К. сумата от 90 000 лв., които съставляват обезщетения на претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния близък В. К. Л. – син, съпруг и баща, при произшествие на 27.05.2019 г., ведно със законните лихви от 1.02.2020 г. до окончателното изплащане, като исковете на всички ищци са отхвърлени до пълните предявени размери от по 150 000 лв.

Срещу решението в отхвърлителната част е постъпила въззивна жалба от Ю. Д. А., С. Н. Л., К. В. Б. и Ж. В. К.. Твърдят, че не е приложен правилно принципа на справедливост, тъй като отношенията със загиналия са били изключително близки, загубата е повлияла тежко на емоционалното състояние на всеки от ищците и със СПсЕ е установено наличие на депресивни състояния. Молят решението да се отмени в обжалваната част и исковете да се уважат изцяло, като се присъдят и разноски.

Срещу решението в осъдителната част е депозирана въззивна жалба от Гаранционен фонд. Счита, че не е приложен правилно принципа в чл. 52 ЗЗД, 1 че не е отчетена икономическата конюнктура, както и че съдът не се е съобразил, че в случая се ангажира отговорността на Фонда и следва да се спазват лимитите, установени в чл. 492 КЗ. Поддържа възражението си за съпричиняване, тъй като пострадалият сам е поставил живота и здравето си в опасност, нарушавайки чл. 33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд, като не е положил дължимата грижа, заставайки в опасна близост до работното оборудване, което не е било технически изправно, а самият той е отговарял за неговата техническа изправност. Претендира да се допусне съдебна експертиза по безопасни условия на труд, която да работи по задачите формулирани в писмения отговор, възпроизведени и във въззивната жалба. Претендира решението да се отмени в осъдителната му част, респ. да се редуцират размерите на обезщетенията, както и да се присъдят разноски.

В постъпили писмени отговори страните оспорват взаимно въззивните си жалби.

Третото лице помагач К. Д. Х. не взема становище в писмен отговор.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 558, ал. 5 КЗ вр. чл. 557, ал.

1, т. 2, б. „а“ КЗ.

Ищците Ю. Д. А., С. Н. Л., К. В. Б. и Ж. В. К. твърдят, че техният син (на първата), съпруг (на втората) и баща (на останалите) – В. К. Л., 54 г., загинал на 27.05.2019 г. в следствие на произшествие, докато работел като автомонтьор в „ДЛВ-СИ“ ООД и по време на изпълнение на трудовите си задължения на територията на предприятие "Стомана индъстри" АД и при отстраняване на възникнала в процеса на работа техническа неизправност на машина. Последната се налагало да бъде изтеглена с колесен челен товарач KAELBLE SL 26. Товарачът бил управляван от К. Х., който паркирал машината на заден ход, пуснал адаптерите за обездвижването й и слязъл от нея, като в този момент товарачът се отместил и прегазил със задната дясна гума В. Л., който по това време се намирал между двете машини, като същият починал на място. Твърди се, че за гражданската отговорност на К. Х. нямало сключена застраховка, поради което се претендира Гаранционен фонд да 2 изплати на ищците обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от загубата на техния близък. В тази връзка е поддържано, че те били прекрасно семейство, загиналият бил много грижовен, а смъртта му причинила силен емоционален срив на всички.

Ответникът Гаранционен фонд оспорва исковете по основание и размер и счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като той сам поставил в опасност живота и здравето си, не спазвайки изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като не е положил достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, заставайки в опасна близост до работното оборудване, което не било технически изправно, а самият той отговарял за неговата техническа пригодност.

Третото лице помагач К. Д. Х. не взема становище.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ищците са наследници на загиналият на 27.05.2019 г. В. Л., като се намират със същия в посочените в исковата молба родствени връзки. Няма спор, че процесната злополука е настъпила на работното място и в работно време на загиналия, който изпълнявал по трудов договор длъжност „автомонтьор“. Няма разногласия и относно факта, че смъртта на Л. е настъпила поради придвижването на посочената композиция и последвалото от това прегазване.

По делото е депозиран протокол № 5 от 11.06.2019 г. на НОИ – Перник, за резултатите от злополуката. В същия са отразени основните параметри на длъжностната характеристика на загиналия, по отношение на които страните не спорят – тази длъжност следи за техническото състояние на транспортните средства, както и на автомобилите преди и след работа, определя необходимост от ремонт и ремонтира, контролира качеството на техническото обслужване, и пр. В протокола е отразено, че работникът Л. удостоверил с подписа си, че са му проведени начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 21.02.2011 г., периодичен инструктаж за второ тримесечие на 2019 г. на 10.04.2019 г. В протокола са посочени редица нарушения на нормативни актове, а именно: 1) Чл. 3, т. 2, т. 5 и т. 7 от Наредба 3

№ 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (работодателят не е оценил риска при използване на работното оборудване, организацията на труда и други странични фактори, които могат да породят риск за длъжността „автомонтьор“); 2) Чл. 168а, ал, 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (работодателят не извършва периодични проверки на работното оборудване (челни товарачи), изложено на въздействия, които могат да влошат състоянието му (в случая високи температури и висока концентрация на прах) и в резултат да доведат до опасни ситуации; 3) Чл.10, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (дружеството-работодател, като собственик на работно оборудване (челни товарачи), не поддържа досие, което съдържа всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите; 4) Чл. 212, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (работодателят извършва операции по извозване на шлак на горецитирания обект със самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората (колесен челен товарач KAELBLE SL 26), което е без устройство за спиране и установяване в неподвижно състояние, когато изискванията за безопасност го налагат.) Видно от разпореждане № 19 от 11.06.2019 г. – л. 16, злополуката с Л. е приета за трудова.

По делото е приета СТЕ, която е дала подробно описание на механизмите за движение и управление на процесната машина – челен колесен товарач.

СТЕ установява, че процесния инцидент е настъпил след като водача Х. паркирал и спуснал „адаптора“, после слезнал от машината без да обезопаси управлявания от него товарач, при което последният внезапно тръгнал назад и прегазил В. Л. със задната дясна гума. При извършен оглед след инцидента е констатирано, че на товарача липсва спирачен апарат, който би трябвало да бъде фабрично монтиран на спирачния диск на заден карданен вал. Обобщено 4 е, че товарачът е бил неизправен и негоден за въвеждане в експлоатация.

Пояснено е, че устройството, „адаптер“ (плоча) не е част от спирачната система и не трябва да се използва за привеждане в състояние на неподвижност на товарача. При спускането на адаптора (който по правило има функции по повдигане и извозваме) в наклонен и равен терен не привежда машината в състояние на неподвижност. (чертеж № 1 на л. 167). За предотвратяване на инцидента е било необходимо машинистът да не напуска кабината и да приведе в действие спирачната система като така товарачът ще се установи в пълна неподвижност. Вещото лице е посочило, че за да се преведи в неподвижност машината, трябва паркинг-спирачката да бъде технически изправна и включена, двигателят да бъде изключен и адапторът да бъде вкопан в шлаковата настилка, което допълнително ще способства за преодоляване на инерционните сили. Освен това е посочено, че работещия двигател е създал вибрации и допълнително е способствал за задвижване на машината. Пояснено е, че когато е в наклон, с изключен двигател, с неизправна паркинг спирачка, машината може да потегли сама поради инерционните сили, въпреки спуснатия адаптор. Заключението на вещото лице е, че основна причина за самостоятелното потегляне на товарача е техническа неизправност на паркинг спирачката, поради липса на апарат спирачен в комплект с челюстни накладки, като инцидентът е можел да се избегне ако водачът е бил в кабината и при включен двигател задейства крачен педал за спирачка.

Приетата СПсЕ е дала становище, че ищците са преживели тежка психотравма от загубата на своя близък, която засяга личностовото и социалното функциониране. При С. Л. и Ю. А. е наблюдаван тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, като проявата е понижено настроение, забавен мисловен процес, нарушение на съня и апетита, повишен риск от автоагресия, като такова състояние налага медикаментозно лечение от психиатър и психотерапевтична подкрепа. При другите ищци – К. Б. и Ж. К. е констатиран умерено тежък депресивен епизод F32.2 по МКБ-10, който се проявява с понижено настроение, забавен мисловен процес, нарушение на съня и апетита. Лечението е чрез психотерапевтична подкрепа. Състоянията на ищците са персистиращи.

Приета е СМЕ, която е изяснила, че причина за смъртта е прегазване, а при разпит в о.з. – л. 175, вещото лице е пояснило, че никакви предпазни средства – облекло, каска и пр., не биха предотвратили последствията от 5 травмите.

Св. Р. С. С., колега и приятел на загиналия, разказва, че семейството първоначално живеели заедно, но първо К. (която се оженила в друг град), а след това и Ж. (с приятелка) заживели отделно. Сочи, че отношенията със съпругата му били много добри, чували се постоянно, никога не бил чул да повишава тон. Добри били отношенията и с децата - имало подкрепа, с Ж. били нон-стоп заедно. Загубата съкрушила ищците, Силва на погребението била ужасяваща гледка, като робот, а и Ж. не знаел какво се случва и не бил на себе си. Ж. се променил – израснал, станал по-сериозен, в началото бил по – дръпнат.

На свой ред св. Р. К. Л., брат на загиналия, сочи, че отношенията в семейството били добри, не знае да са имали караници, брат му постоянно се грижел за съпругата и децата си, заедно ходели на почивка. Майка им в деня на инцидента била в тежко състояние, седнала и гледала в една точка, на работното й място лекар й бил сложил инжекция. Разказва, че баща им бил починал преди години и В. навсякъде ходел с майка им. След инцидента всички били зле, децата изпаднали в истерия, на погребението им било много трудно, но се държали. С. отишла да живее при дъщеря си, не им било до семейни празници с роднините. Майка им отишла да живее при свидетеля и се държала заради другите внуци.