Разпореждане № 1509 от 13.05.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1509 гр. Разград, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20253330100775 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпило е заявление от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по отношение на К. Н. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Разград, ***, обл. Разград, общ. Разград, за заплащане на следните суми, посочени като дължими по Договор за заем MicroCredit № 9042-00166965 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №: 9042-00166965, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД, а именно: главница по договора за заем в размер на 2476,85 лв. (два хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки); договорна лихва по договора за заем в размер на 390,43 лв.

(триста деветдесет лева и четиридесет и три стотинки) за периода от 05.04.2024 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.11.2024 г.

(падеж на последна погасителна вноска); сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2278,80 лв. (два хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), за периода от 05.4.2024 г.

(падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 05 11.2024 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); лихва за забава по договора за заем в размер на 302,87 лв. (триста и два лева и осемдесет и седем стотинки) за периода от 06.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и разноски по делото.

От заявлението и приложените документи към него е видно, че вземането произтича от Договор за заем MicroCredit № 9042-00166965, сключен на 29.12.2023г. между „МИКРО КРЕДИТ“ АД и К. Н. П., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 3000,00, платима на 10 месечни погасителни вноски с краен срок на плащане 05.11.2024 г.

Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40,47% и ГПР в размер на 48,90%, общата сума за погасяване е 3584,10 лева, а размерът на погасителната вноска е 358,41 лева. От приетия Договор за допълнителни услуги към Договор за MicroCredit № 9042-00166965/29.12.2023г. се установява, че на длъжника като клиент е предоставен пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги:

1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4.

1

Разглеждане до минути; 5 Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в размер на 2848,50 лева, вносими на 10 месечни вноски по 284,85 лева.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се позовава на Приложение № 01/22.7 2024 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от дата 30.03.2023 г., по силата на което вземанията на „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 срещу К. Н. П., произтичащи от Договор за заем MicroCredit № 9042-00166965 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №: 9042-00166965 са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор, като твърди, че длъжникът е уведомен за това обстоятелство.

С Разпореждане № 1341/25.04.2025 г. съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи извършените от длъжника плащания - по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В същото разпореждане заявителят е предупреден за последиците по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, а именно че при неизпълнение указанието на съда заявлението ще бъде отхвърлено. Разпореждането е връчено на заявителя на 30.04.2025 г. и в предоставения срок е постъпила молба с вх. №4265/02.05.2025г., като в същата заявителят не е посочил извършените от длъжника плащания с аргумента, че подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,90%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. В случая, отпуснатият в размер на 3000 лв. кредит освен със 584,10 лв. договорна лихва, се оскъпява и с 2848,50 лв., дължими за 2 уговорени допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към Договор за MicroCredit № 9042-00166965/29.12.2023г.. Закупилият посочените пакети получава услуги, които по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др.

Дейностите, предмет на споразумението и за които заявителят претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК

Плащанията за допълнителните услуги съставляват още разходи по кредитния договор, без да са включени в неговите клаузи при посочване на процента ГПР, с което е заобиколена забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.

Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата. Нередовността на заявлението води до последиците на чл.411 ал.2 т.1 ГПК за неговото отхвърляне.

За заявителя остава възможността да претендира сумите отново, с вече редовно заявление, както и да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от изпълнителен директор Зорница Сергеева Банкина за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане в негова полза срещу К. Н. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Разград, ***, обл. Разград, общ. Разград, за заплащане на следните суми, посочени като дължими по Договор за заем MicroCredit № 9042-00166965 и Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № 9042-00166965, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД, а именно: главница по договора за заем в размер на 2476,85 лв. (два хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки); договорна лихва по договора за заем в размер на 390,43 лв. (триста деветдесет лева и четиридесет и три стотинки) за периода от 05.04.2024 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 05.11.2024 г. (падеж на последна погасителна вноска); сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 2278,80 лв. (два хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет стотинки), за периода от 05.4.2024 г. (падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги) до 05 11.2024 г. (падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги); лихва за забава по договора за заем в размер на 302,87 лв. (триста и два лева и осемдесет и седем стотинки) за периода от 06.04.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4