Решение № 2761 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2761 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100507424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20088084/21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 56398/20 г. по описа на СРС, 64 състав, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 21 449,60 лв. – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди върху лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „Каско“, настъпили в срока на застрахователното покритие, на 17.04.2020 г. в гр. Варна, ул. „Патриарх Евтимий“, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е ответникът, ведно със законната лихва от 13.11.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1357,99 лв. – разноски.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу решение № 20088084/21.04.2023 г. по гр. д. № 56398/20 г. по описа на СРС, 64 състав, в частта над сумата от 10 724,80 лв. Твърди, че решението в обжалваната част е 1 неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението на САТЕ, както и разясненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, в частта, в която е посочено, че водачът на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при условие, че същият при навлизане в кръстовището е управлявал автомобила с по – висока степен на концентрация и внимание, като съобрази и наличните автомобили от дясната страна. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска за сумата над 10 724,80 лв. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна – ЗД „Б.И.“ АД е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че водачът на лек автомобил „БМВ Серия 3“, с рег. № *******, се е движил в насрещното в локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна и на кръстовището с ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Владислав Варненчик“ се е ударил в спрелия на знак „Стоп“ лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № *******. Поддържа, че водачът на лек автомобил „БМВ 530 Д“ не е имал възможност да предотврати удара, тъй като водачът на другия автомобил е навлязъл в кръстовището от еднопосочна улица, която е забранена за движение в посока - локалното на бул. „Владислав Варненчик“.

Твърди, че именно противоправното поведение на водача на увреждащия автомобил е предизвикало настъпването на процесното ПТП, както и че водачът на застрахования при ищеца лек автомобил не е имал задължението да предвиди, че от еднопосочната улица ще излезе лек автомобил, движещ се в обратна на позволената посока на движение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът ЗД „Б.И.“ АД твърди, че на 17.04.2020 г. в гр. Варна на ул.

2

„Патриарх Евтимий“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег. № *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******. Посочва, че съгласно двустранния констативен протокол за ПТП произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег. № *******, който движейки се в лентата за насрещно движение, намираща се в локалното платно на бул. „Владислав Варненчик“, е реализирал ПТП с движещия се срещу посоката му на движение лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******, вследствие на което му нанася материални щети. Твърди, че увреденият автомобил е бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Автокаско“, която е била валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие, и при уговорено покритие – Пълно каско, а водачът на увреждащия автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД. Посочва, че по образуваната при ищеца щета е било изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно обезщетение в размер на 21 434,57 лв., както и че с регресна покана ищецът е поканил ответника да му заплати сумата в размер на 21 434,60 лв. – застрахователно обезщетение, както и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., но ответникът не е заплатил претендираната сума. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 21 449,60 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение в размер на 21 434,60 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.11.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, като твърди, че не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал приближаващия се от дясната му страна лек автомобил, не се е огледал и се е движил с несъобразена скорост, поради което се е поставил в невъзможност да спре пред всяко предвидимо препятствие. Оспорва като завишен и размера на платеното застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

3

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо – в обжалваната част.

Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне /чл.

411, ал. 1, изр. 1 КЗ/.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти – че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Във въззивното производство не са спорни между страните следните обстоятелства: че на 17.04.2020 г. в гр. Варна на ул. „Патриарх Евтимий“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег.

№ *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******; че към момента на настъпване на събитието между ЗД „Б.И.“ АД и собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № 4

*******, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, с уговорено покритие – Пълно каско; че към момента на настъпване на събитието водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег. № *******, е бил застрахован в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; че във връзка с процесното ПТП в ЗД „Б.И.“ АД е била образувана щета № 2003010848, по която дружеството е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 21 434,60 лв.; че на 15.10.2020 г. на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е връчена регресната покана от ЗД „Б.И.“ АД за плащане на регресното вземане.

Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на САТЕ се установява по безспорен начин, че е налице застрахователно събитие - ПТП, настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована при въззивника.

За процесното събитие е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.04.2020 г., подписан от участниците в ПТП, в който е отразено, че на 17.04.2020 г. в гр. Варна на ул. „Патриарх Евтимий“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег.

№ *******, и лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******.

Видно от двустранния констативен протокол за ПТП водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Серия 3“, с рег. № *******, движейки се в лентата за насрещно движение, намираща се в локалното платно на бул.

„Владислав Варненчик“, е реализирал ПТП с движещия се срещу посоката му на движение по ул. „Патриарх Евтимий“ лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******, вследствие на което му нанася материални щети. В частта „забележка“ на двустранния констативен протокол водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № *******, е посочил, че не е виновен за настъпването на ПТП.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, които са трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

5

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса.

Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели.

От показанията на св. Т.И.Т. /водач на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******/ се установява, че в деня на инцидента се e движел по ул. „Патриарх Евтимий“ в гр. Варна с посока на движение към бул. „Владислав Варненчик“.

Посочва, че е спрял на знак „Стоп“, който се намирал преди кръстовището на ул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Владислав Варненчик“, и се огледал за приближаващи от лявата му страна превозни средства. В този момент бил ударен отдясно от друг водач, който излизал от локалното платно на бул.

„Владислав Варненчик“, което било еднопосочно, и водачът му управлявал автомобила в срещуположната на позволената посока. Заявява, че водачът на другия автомобил споделил, че живее наблизо, и взел решение да поеме по еднопосочния път в обратна спрямо знака посока на движение, тъй като бързал. За процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, като с другия водач имали разногласие по отношение на вината за настъпването на ПТП. Твърди, че другият водач се движел с висока скорост, докато управляваният от свидетеля автомобил се движел с ниска скорост, тъй като приближавал знак „Стоп“.