Решение № 712 от 15.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20233100501191 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 04768/09.02.2023 г. на С. Л. А. - длъжник по изп. дело № 20137110400385 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу определените със съобщение с изх. № 4105/02.02.2023 г. разноски, както следва: 319.90 лева – разноски по т. 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ и 845.88 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху погасената сума от 9547.02 лева.

Твърди се в жалбата, че не се дължат претендираните разноски, тъй като първото перо е неуточнено, а по второто споразумението между страните не е постигнато със съдействието на ЧСИ и сумата от 9547.02 лева е изплатена директно на взискателя. Релевира се, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е неправилно изчислена. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата „Микроадванс“ АД, гр. София депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата. Отправя искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата ТД на НАП - Варна депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата.

ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20137110400385.

1

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалват действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Изпълнително дело № 20137110400385 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, рег.

№ 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 10.07.2013 г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София и въз основа на изпълнителен лист от 23.05.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 7188/2013 г. по описа на Варненски районен съд, ХХ VI състав, според който С. Л. А. е осъден да заплати на АД сумата от 4116.54 евро /главница и договорна лихва/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 21.05.2013 г. до окончателното й изплащане и сумата от 618.86 лева – разноски по делото.

На длъжника С. Л. А. не е връчена надлежно ПДИ към настоящия момент.

ЧСИ издава сметка № 0000011385/10.07.2013 г. /лист 38/ на взискателя за сумата по т. 5 в размер на 24 лева с вкл. ДДС.

С Постановление /лист 45/ ЧСИ налага запор върху МПС, собственост на длъжника, като определя дължими такси и разноски за изп. дело в размер на 18 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и в размер на 24 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Съобщение за наложения запор и определените такси и разноски по изп. дело е връчено лично на А. на 25.07.2014 г. чрез писмо с обратна разписка /лист 56/.

С Постановление /лист 76/ е конституиран като взискател по изпълнителното производство „Микроадванс“ АД, на основание чл. 429 от ГПК и са определени определени дължими такси и разноски по изп. д. в размер на 36 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

С Постановление /лист 87/ ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Спортлаб“ ООД, гр. Варна и определя дължими такси и разноски, както следва: сумата от 18 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и сумата от 24 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Съобщение за наложения запор и определените такси и разноски по изп. дело е връчено лично на А. на 18.05.2016 г. чрез писмо с обратна разписка /лист 90/.

С Постановление /лист 104/ ЧСИ налага запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на С. А. в „ЦКБ“ АД, като определя дължими такси и разноски по изп.д., както следва: сумата от 18 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и сумата от 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Във връзка с горното е издадена сметка № 0000031361/20.03.2017 г. /лист 111/ на взискателя за сумата по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с вкл. ДДС, като въз основа на нея е издадена фактура № 0000029039/20.03.2017 г. с получател взискателя за сумата от 18 лева с вкл. ДДС.

С Постановление /лист 120/ ЧСИ налага запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на С. А. в „Юробанк България“ АД, като определя дължими такси и разноски по изп.д., както следва: сумата от 18 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и сумата от 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ. Във връзка с горното е издадена сметка № 0000038255/11.01.2018 г. /лист 127/ на взискателя за сумата по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с вкл. ДДС и сумата от 12 лева с вкл. ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ, като въз основа на нея е издадена фактура № 0000034811/11.01.2018 г. с получател взискателя за сумата от 30 лева с вкл. ДДС.

С Постановление /лист 140/ ЧСИ насрочва опис и оценка на движими вещи собственост на А. за 24.09.2019 г. от 10.00 ч., като определя дължими такси и разноски по изп.д., в размер на 24 лева по т. 5 от ТТРЗЧСИ. Във връзка с горното е издадена сметка № 0000055449/02.08.2019 г. /лист 154/ на взискателя за сумата по т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с вкл. ДДС, като въз основа на нея е издадена фактура № 0000048699/02.08.2019 г. с получател взискателя за сумата от 24 лева с вкл. ДДС.

С Постановление /лист 167/ ЧСИ налага запор върху всички банкови сметки, банкови касетки и вземания на С. А. в „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и „Айкарт“ АД, като определя дължими такси и разноски по изп.д., както следва: сумата от 54 лева по т. 9 от ТТРЗЧСИ и сумата от 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

ЧСИ издава сметка № 0000071992/31.03.2021 г. /лист 179/ на взискателя за сумата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 2.50 лева.

С молба с вх. № 01897/18.01.2023 г. /лист 182/ взискателят уведомява ЧСИ, че по банковата му сметка 2 постъпва сумата от 9547.02 лева, съобразно постигнатото споразумение с длъжника, както и че с получаване на горната сума „Макроадванс“ АД счита дълга по изпълнителното дело да погасен.

Със съобщение с изх. № 4105/02.02.2023 г. /лист 191/ длъжникът е уведомен, че дължи разноски, както следва: сумата от 319.90 лева – разноски по т. 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ и сумата от 845.88 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху погасената сума от 9547.02 лева.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.

Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.

Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 02.02.2023 г. на А. е връчено по електронната поща съобщение с изх. № 4105/02.02.2023 г., с което е уведомен, че дължи разноски, както следва:

3 сумата от 319.90 лева – разноски по т. 4, 5, 9 и 31 от ТТРЗЧСИ и сумата от 845.88 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, изчислена върху погасената сума от 9547.02 лева.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски.

Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

В конкретния случай е налице образувано изп. дело, изпратена е повече от една ПДИ, извършени са множество призовавания и връчвания на документи по пощата и чрез служител на ЧСИ, наложени са шест запора без извършване на опис /на МПС, на трудово възнаграждение, на банкови смекти, банкови касетки и вземания в различни банки/, получавана е информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество. За направените разноски по изп. дело ЧСИ надлежно издава сметки, фактури и постановления, като същите обективират действително направени такива. Съдът след детайлна проверка констатира, че горните са изцяло във връзка с изпълнението и са необходими с оглед принудителното реализиране вземането на взискателя, като размерът на същите обаче възлиза на 320.50 лева с вкл. ДДС, а ЧСИ е определил такъв от 319.90 лева с вкл. ДДС. При липса на жалба от ответниците срещу процесните разноски определения им размер от съдебния изпълнител не следва да бъде изменян, тъй като в противен случай се нарушава забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя.