Решение № 1005 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501072 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.441 от ГПК във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.74 от ЗЧСИ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Р. М. Ш., ЕГН **********, с адрес с. ***, чрез адв. Р. П., против Решение № 403/27.01.2023г., постановено по гр.д.№ 16758/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIX гр.с., с което са отхвърлени изцяло предявените от него против П. С. Н., в качеството й на ЧСИ, peг. N 911 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС- Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев” N 39 А, ет. 1, обективно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1667,52 лв., съставляваща законната лихва върху сумата от 8372,51 лв. запорирана по изп. дело № 149/2018 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 КЧСИ, в периода от 23.10.2019 г. до 08.10.2021 г., както и сумата в общ размер на 7 191,26 лв. разноски за три съдебни инстанции /3 271,26 лв. за първа инстанция, 1 960 лв. за въззивна инстанция и 1 960 лв. за касация/, по водене на гр. д. № 2741/2019 г. по описа на ОС - 1

Пловдив, както и законната лихва върху тях за периода от подаване на искова молба до окончателното изплащане; както и е осъден да заплати на П. С. Н., в качеството й на ЧСИ, peг. N 911 по регистъра на КЧСИ, с район на действие ОС - Пловдив, сумата от 772,93 лв. за разноски за производството по делото.

Въззиваемата страна П. С. Н., в качеството й на ЧСИ, чрез адв. С. М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

ЗАД „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 85Б, представлявано от К.

Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор, не депозира писмен отговор по въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Р. М. Ш. против П. С. Н., в качеството й на ЧСИ, е заведена искова молба, с която посочва, че на 24.02.2006 г. ищецът е сключил граждански брак с Ю. В. А.. Същият е прекратен с влязло в сила Решение № 3998/22.11.2018 г., постановено по гр. д. 5447/2018 г. по описа на ПРС- IV бр.с. Два месеца след сключване на брака /28.04.2006 г./ ищецът е сключил с БАНКА ДСК ЕАД Договор за жилищен кредит по силата, на който му е отпуснат кредит в размер на 82 600 лв. за покупка на недвижим имот-апартамент в гр. ***. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижимия имот. В продължение на 10 години ищецът е обслужвал редовно кредита, след което е преустановил плащанията.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 17.02.2017 г. издадени по ч.г.д. 2048/2017 г. по описа на ПРС. По изпълнителния лист е образувано изп. дело № 268/2017г. по описа на ЧСИ Петя Николова peг. № 911, по което имота е изнесен на публична продан. Публичната продан е реализирана и на 11.10.2019 г. е извършено разпределение на постъпилата сума. След погасяване на задълженията е останала сума от 16 754,02 лв., подлежаща на изплащане на длъжника - Р. М. Ш. и на ипотекарния длъжник Ю. В. А..

На 30.10.2019 г. ищецът бил уведомен, че Ю. А. е конституирана по 2 нейна молба като взискател по делото за сумата от 1/2 от платеното задължение към кредитора БАНКА ДСК ЕАД по изпълнителното дело и, че в резултат на това, същият дължи сумата от 47 655,56 лв. - 32 673.94 лв.главница, ведно със законна лихва в размер на 235.98 лв. за периода 11.10.2019 г. - 06.11.2019 г., 10 159.74 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 931.80 лв. присъединени разноски, 3654.10 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06.11.2019 г. Поддържа, че това действие е неправомерно.

На 23.10.2019 г. с Разпореждане на ЧСИ Николова по изп. дело 268/2017 г. са наложени запори върху вземането на Ш. от 8372,51 лв. по изпълнителното дело и върху вземане на ищеца по изп. дело №149/2018 г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова peг. N 819 КЧСИ от 400 лв. –разноски по гр. д. 11956/2017 г., както и върху запор върху придобит в режим на СИО лек автомобил марка Сеат, модел Толедо, peг. № ***.

С влязло в сила на 13.07.2021 г. съдебно решение по г. д. 2741/2019 г. на ОС-Пловдив е отречено правото на А. върху сумите по изпълнителното дело.

По същото са били направени разноски от 3 271,26 лв. за първа инстанция, 1 960 лв. за въззивна инстанция и 1 960 лв. за касация. Същите са възложени на А..

За тях е издаден изп. лист и образувано изп. дело 365/2021 г. на ЧСИ Мурджанова.

Изп. дело № 268/2017 г. на ЧСИ Петя Николова е прекратено, наложените запори са вдигнати, а подлежащата на изплащане сума в размер на 8 372,51 лв. е изплатена на Ш. на 08.10.2021 г. А. не разполага с имущество, което да удовлетвори вземането срещу нея от 7191,26 лв.

Към исковата молба са приложени Удостоверение за сключен граждански брак на 24.02.2006г., изд. от Община - Асеновград; Договор за жилищен кредит от 28.04.2006 г. сключен между Р. М. Ш. и БАНКА ДСК;

Решение N 3998/22.11.2018 г. по описа на РС – Пловдив, IV бр.с., за прекратяване на брака между Р. Ш. и Ю. А.; Изпълнителен лист № 1928/17.02.2017 г., издаден от РС-Пловдив, XVI гр.с. по ч.гр.д.№ 2048/2017 г. по описа на РС- Пловдив; Постановление за образуване на изп. д. № 3

268/2017г. по описа на ЧСИ Петя Николова; Разпределение от 11.10.2019 г. по изп. дело N 268/2017г. по описа на ЧСИ Петя Николова, Молба на лияна А. от 15.10.2019г. по изп.д.№ 268/2017г. за суброгиране в правата на взискател;

Разпореждане от 15.10.2019 г. по изп. д.№ 268/2017г. на ЧСИ Петя Николова за уважаване на молбата за суброгиране; Разпореждане от 22.10.2019 г. по изп. д. № 268/2017г. на ЧСИ Петя Николова за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на БАНКА ДСК и конституиране като взискател Ю. А. за сумата ½ от заплатено задължение към БАНКА ДСК, в качеството на ипотекарен длъжник; Разпореждане от 23.10.2019 г. по изп. Дело N 20179110400268 по описа на ЧСИ Петя Николова за налагане на запор, Запорно съобщение от 23.10.2019 г. по изп. д. № 268/2017г. по описа на ЧСИ Петя Николова; Съобщение изх. №

12246/23.10.2019 г. по изпълнително дело N 20179110400268 по описа на ЧСИ Петя Николова per. N 911. Район на действие ОС - Пловдив; Влязло в сила на 13.07.2021 г. Решение № 643/29.06.2020 г. по гр.д.№ 2741/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, XXII гр.с.; Разпореждане № 265602/27.07.2021 г. по гр.д.№ 2741/2019 г. по описа на OC – Пловдив, XXII гр.с. да се издаде изпълнителен лист за сумите съответно за сумите 3 271,26 лв., 1 960 лв. и 1 960 лв.;

Изпълнителен лист, издаден на 27.07.2021 г. по гр.д.№ 2741/2019 г. по описа на ОС – Пловдив, XXII гр.с.; Молба вх. № 11825/04.08.2021 г. по описа на ЧСИ Л.Мурджанова per. № 819; Молба вх. N 16792/13.08.2021 г. но изп. Дело N 20179110400268 по описа на ЧСИ Петя Николова за налагане на запор върху вземанията на длъжника Ю. А., Разписка и платежно нареждане за сумата 8 372,51 лв.; Уведомление изх. № 15661/08.10.2021 г. по изп. д.№ 268/2017 по описа на ЧСИ Петя Николова.

Ответникът П. С. Н., в качеството й на ЧСИ, чрез адв. С. М., в срока по чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор, с което е взел становище за неоснователност. Признава изложените от ищеца факти по образуването и провеждането на изпълнителното дело, провеждане на производството по оспорване правата на взискателя А.. Заявява, че отговорността за разноските по гражданските дела е на взискателя и е недопустимо същите да се възлагат на ЧСИ и да се притендира солидарност. Не са налице неправомерни действия от страна на съдебния изпълнител. Не са налице вреди и причинна връзка. Изпълнителното производство е било спряно до приключване на това по гр. д. № 2741/19 г. и не е възможно извършване на действия по него вкл.

4 изплащане на суми. Касае се за пропуснати ползи, които при настоящите отрицателни лихви не кумулират претендирания размер. Претендирани са разноски.

ЗАД „ДЗИ Общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, в качеството на трето лице помагач на ответника, чрез юрк. В. Г., е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК /на л.83/, с който оспорва предявените искове изцяло.

Към делото са изискани и приложени в цялост изп. дело №268/2017 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, peг. N 911, и гр.д.№ 2741/2019 г. по описа на OC – Пловдив, XXII гр.с.

Районен съд – Пловдив, с атакуваното решение, е отхвърлил изцяло исковете.

С въззивната жалба се въвеждат възражения относно изводите на Районния съд, че изводите и съображенията на първоинстанционния съд са абсолютно неправилни и не съответстват на доказателствения материал по делото и на съдебната практика. По-конкретно, според разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, а съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, отговорността на частният съдебен изпълнител за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл. 45 от ЗЗД. Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, като законосъобразността му следва да се преценява независимо от това дали е било обжалвано и какво е решението по жалбата. Предвид горепосочената правна квалификация, основателността на предявения иск се обуславя от установяване, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни /противоправни/ действия или бездействия на частния съдебен изпълнител, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване дейността на частният съдебен изпълнител и причинна връзка между действията му и настъпилата вреда. Вината на деликвента - ЧСИ се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай това означава осъществено от ответника, в качеството му на съдебен изпълнител, противоправно поведение /действие или бездействие/ при, по повод или във връзка с упражняването на неговите 5 властнически правомощия по осъществяване на принудителното изпълнение издаване на постановление за конституиране на ипотекарен длъжник като взискател по изп. дело и предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо ищеца; претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от поведението на съдебния изпълнител - извършването на разходи от ищеца във връзка с водения съдебен процес по отмяна на незаконосъобразните действия на ЧСИ, както и техния размер.

Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка.

Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. За възникване на отговорността на ЧСИ законът не предвижда обвързаност със събираемостта на вземането.