Решение № 143 от 09.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100502087 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Н. Г., ЕГН ********** от гр. *******, ул. „******“ № **, ет.**, чрез адв. Станислав Славов от БАК, с адрес на кантората : град Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.2, против Решение № 2415 от 03.11.2025 г., постановено по гр.дело № 1776/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София-1036, район „Оборище“, ул.

„Московска“ № 19, представлявано от всеки двама измежду С. Л. С., Б. Ф. С., Д. Н. Н.-И., Т. Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., за осъждането за заплащане на сумата от 2438 лв.-главница, представляваща сбор от следните неразрешени платежни операции, както следва: сума в размер на 352 лв., наредена на 24.06.2024 г., 18:44 ч. по картова транзакция **************, с основание паричен трансфер, референция **********, от сметка IBAN ****************** към MoonPay, Кипър; сума в размер на 459 лв., наредена на 24.06.2024 г., 19:11 ч. по картова транзакция ***************, с основание паричен трансфер, референция ***************, от сметка IBAN 1

********************* к ъ м MoonPay, Кипър; сума в размер на 571 лв., наредена на 24.06.2024 г., 20:28 ч. по картова транзакция ******************, с основание паричен трансфер, референция *********************, от сметка IBAN ****************** към MoonPay, Кипър; сума в размер на 509 лв., наредена на 25.06.2024 г., 10:53 ч. по картова транзакция *****************, с основание паричен трансфер, референция ***************, от сметка IBAN ********************** к ъ м MoonPay, Кипър; сума в размер на 547 лв., наредена на 25.06.2024 г., 11:40 ч. по картова транзакция *************************, с основание паричен трансфер, референция ****************, от сметка IBAN ********************* към MoonPay, Кипър, ведно с мораторна лихва в размер на 239,65 лв., начислена върху всяка от главниците, считано от изтичането на следващия работен ден от датата на изпълнение на неразрешената платежна операция, до който момент ответникът е следвало да възстанови стойността на неразрешената платежна операция, както следва: върху сумата 1382 лв., наредена по три платежни операции от 24.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 136,08 лв., за периода от 25.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба-11.03.2025 г., върху сумата 1056 лв., наредена по две платежни операции с дата на изпълнение 25.06.2024 г., мораторна лихва в размер на 103,57 лв. за периода от 26.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба на 11.03.2025 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 12.03.2025 г., като е осъдил въззивника да заплати на банката сумата от 520 лв. – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на чл.78, ал.4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, ДВ бр.20 от 06.03.2020 г./ЗПУПС/, като твърди, че ако ползвателят настоява да не е разрешавал платежната операция, регистрирана от доставчика на платежни услуги, използването на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца. Счита, че в този случай доставчикът на платежни услуги следва да представи и доказателства, че е налице измама от страна на ползвателя на платежни услуги или негова груба небрежност, изразяваща се в неизпълнение на някое от задълженията по чл.75 от ЗПУПС. Позовава се на чл.72, т.2 от Директива/ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015 г. за платежните услуги във 2 вътрешния пазар, както и на практика на ВКС. Излага подробни съображения.

Счита, че липсва груба небрежност, като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. Позовава се на несъответствия, констатирани досежно дейността на банката. Оспорва заключението на вещото лице в посочени от въззивника части. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да удовлетвори предявената пред първата инстанция претенция. Представя писмена защита по делото.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София-1036, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, представлявано от всеки двама измежду С. Л. С., Б. Ф. С., Д. Н. Н.-И., Т. Х.-К., Д. И. Д., М. Р. К. и Ц. Н. Д., чрез юрк. Йорданка Марчева, с който счита твърденията във въззивната жалба за необосновани. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е изцяло обосновано и мотивирано.Посочва че приетото от първоинстанционния съд отговаря на действителното правно положение между страните. Сочи, че процесните плащания не са извършени чрез физически ПОС терминал, а в онлайн среда. Идентификацията на клиента се основава на индивидуализиращите данни на банковата му карта, статичен ПИН код, както и динамична 3 D парола, изпратена на посочения от ищеца мобилен телефонен номер. Подчертава, че при онлайн плащания не се използва ПИН кодът за физическа употреба на картата. Прави разграничение между статичен ПИН код и ПИН код на картата. Сочи, че банката наред с доказване на използването на платежния инструмент е установила извършена от нея идентификация на клиента и използването на персонализирани средства за сигурност на ищеца. Настоява, че е осъществила пълно и главно доказване относно тези обстоятелства в процеса. Излага подробни съображения. Счита, че въззивникът е допуснал груба небрежност. Позовава се на съдебна практика. Сочи, че платежното нареждане изхожда от въззивника, като банката е била добросъвестна, тъй като не е могла да установи, че не ищецът в производството, а друго лице е въвело в системата за банкиране елементите, необходими за подаване на платежното нареждане.

Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано 3 лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗПУПС и чл.86 от ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Въззивникът твърди, че е клиент на банката и има открита разплащателна сметка, по която му е издадена дебитна карта и е сключил рамков договор за предоставяне на платежни услуги. На 25.06.2024 г. при проверка на мобилното приложение за банкиране на банка „ДСК“ ЕАД, е установил, че няколко трансакции са преведени чрез банковата му карта на непознат за него търговец MoonPay, Кипър, за които твърди, че не е дал разрешение. След установяване на липсата въззивникът е отишъл до клона на банката, попълнил е жалба за промяна състоянието на картата и искане за оспорване на трансакцията, върнал е банковата си карта, а на следващия ден – 26.06.2024 г. е подал жалба в полицията. В исковата молба и в дадените обяснения пред съда по реда на чл.176 ГПК твърди, че не е получавал sms от банката по повод на процесните трансакции. Заявява, че не е предоставил на никого личните си данни, пароли и други. След като е сезирал Помирителната комисия за платежни спорове по този повод, последната е излязла със становище, че претенцията му към банка „ДСК“ ЕАД е неоснователна.

Пред първата съдебна инстанция са събрани доказателства, извършена е съдебно-техническа експертиза, делото е изяснено от правна и фактическа страна и изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на пръвоинстанционния съд.

Не се спори по делото, че въззивникът е клиент на банката, с която е сключен рамков договор от 11.06.2024 г. за предоставяне на платежни услуги.

На 24.06.2024 г. и на 25.06.2024 г. са извършени платежни операции, като общата сума изтеглена от банковата сметка на въззивника възлиза на 2438 лева. Д. Г. твърди, че не е получавал имейл във връзка с процесните сделки, не е въвеждал потребителските идентификатори за достъп до онлайн банкиране, не е заявявал 3 – D парола пред банката и съответно не е получавал такава от 4 нея на своя телефон, не е въвеждал данни на банковата си карта в интернет пространството, нито в сайта на MoonPay. По твърдения на въззивника е използвал сайтовете на apple.com и revolut, на които е въвел данни от банковата си карта.

Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза извършена от в.л. П., описваща всички влизания на въззивника в ДСК Смарт приложението за периода от 11.06.2024 г. до 26.06.2024 г., описани в табличен вид, установяват, че лицето всеки път е осъществявало контакта чрез ПИН код или с пръстов отпечатък на ползвания смартфон. Вещото лице е установило, че всяко едно плащане по оспорените платежни операции е извършено чрез попълване на данни от банковата карта на въззивника в сайта на MoonPay Кипър. За всяко едно от плащанията е генериран СМС код, който е изпратен до телефона на въззивника /в съдебно заседание процесуалния представител на страната е заявил, че изписаният в заключението телефонен номер съвпада с този на страната/. Според вещото лице банковата карта на ищеца е регистрирана за плащане в интернет и за услугата 3 – D парола за сигурно плащане в интернет от 11.06.2024 г., когато въззивникът е подписал допълнително споразумение за достъп до електронните канали на банката, за извършване на преводи към трети лица или по сметки в други банки. На 24.06.2024 г. /погрешно посочена като 2025 г./ е изпратен еднократен код/парола за създаване на статичен ПИН по картата за он-лайн плащане в Интернет.

Според заключението на в.л. системата Access Control Server съдържа данни за идентификация на плащания на клиентите на банката, включващи индивидуални данни за трансакцията и за това дали е протекла при авторизация на клиента чрез 3DS парола. Трансакцията е протекла при допълнително изискване от страна на потребителя да потвърди плащането чрез цифрен код /3D S парола/, изпратен под формата на СМС. В раздел „Additional information” за петте трансакции е отбелязано, че клиентът успешно е идентифициран и е предоставил нужната информация за картата и екранна снимка от ACS системната за процесните трансакции. По телефона е изпратен СМС чрез цифрен код /3DS парола/. Всяка от операциите извършени от банката и картодържателя е надлежно регистрирана и осчетоводена.

Според вещото лице липсват данни за засягане на банковата система на въззиваемото дружество от техническа повреда или технически проблем по 5 време на осъществяване на трансакциите.

Хипотетично вещото лице е предпоставило възможност за копиране на данните от платежната карта на въззивника, от трети лица, които не са притежатели на картата и възможността да пренесат данните върху фалшив платежен носител. Това би могло да се осъществи чрез „скимиране“ на картата, което означава копиране на електронно записаната на картата информация и при записването й на друг носител, но данни за това по делото липсват. Другият вариант е чрез преснимане на картата, което би могло да стане при използването й в различни търговски обекти за плащане. Въпреки това обаче дори и да е извършен такъв вид въздействие това не обяснява получаването на СМС на телефона на въззивника, с изписан код, без който не би могла да се осъществи конкретната трансакция.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗПУПС платежната операция се счита за разрешена, ако платецът я е наредил и е дал съгласие за изпълнението й, а в противен случай тя е неразрешена и съобразно чл.79, ал.1 ЗПУПС доставчикът на платежни услуги възстановява незабавно стойността на същата, след като е забелязал или е бил уведомен за нея, освен когато има основателни съмнения за измама. Съобразно чл.78, ал.1 ЗПУПС доказателствената тежест за установяване автентичността на операцията, точното й регистриране и осчетоводяване, незасягането от техническа повреда или друг недостатък, е задължение на доставчика на платежната услуга, който съгласно чл.79, ал.1 ЗПУПС, за да се освободи от отговорност по този текст следва да установи, че платецът е действал чрез измама, умисъл или груба небрежност, като не е изпълнил някое от задълженията на чл.75 ЗПУПС. В случая извършените платежни операции сочат на това, че са разрешени по смисъла на закона, както правилно е приел първоинстанционния съд и това е станало чрез действия от страна на въззивника. При категоричното му противопоставяне да е получавал СМС-и, респективно да е използвал предоставените му кодове, може да се направи извода, че в случая става дума за поведение характеризирано като проява на груба небрежност от негова страна, свързана с предоставяне на достъп до банковата му карта и мобилния му телефон на трети лица.