Решение № 1937 от 22.12.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. В.,

………………... 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина

РАЧЕВА при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3347 по описа на Административен съд – гр. В. за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройството на територията.

Образувано е по две жалби от М.Г. ***, ЕГН ********** (починал в хода на производството и с единствен наследник другата жалбоподателка М.Г.Г.), и М.Г. ***, ЕГН **********, и от Е.Д. ***, ЕГН ********** и С.П.Й. ***, ЕГН **********, срещу Виза за проектиране рег. № 251/11.10.2016 г. на Главния архитект на Община В., с която е разрешено изготвянето на проект за жилищна сграда и подземно застрояване в УПИ VІІ-4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В., ***, идентификатор ***.

В жалбата на М.В. и М.Г. се твърди, че визата за проектиране не съдържа изрично указание за съгласуване с НИОНКЦ, независимо че притежаваният от жалбоподателите недвижим имот има статут на паметник на културата и територията, за която се отнася проектът, е защитена територия за опазване на културното наследство.

Изложени са и твърдения, че визата не съответства на одобрения ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4 „за смесено предназначение“ с идентификатор ***, в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В., заповедта за чието одобряване не е влязла в сила към момента на подаване на жалбата поради несъобщаването й на жалбоподателите. Според твърденията в жалбата, с оспорената виза се изменя планът за застрояване. Направено е искане за отмяна на визата за проектиране и присъждане на направените в производството разноски.

Жалбоподателите Е.Д.М. и С.П.Й. твърдят в жалбата си, че в издадената виза е предвидено подземно застрояване на границата със собствения им имот с идентификатор ***, съседен с имота с идентификатор ***, обект на визата. Твърдят, че визата не е издадена като извадка от действащ подробен устройствен план, не са съобразени изискванията към строежите по чл. 169 от ЗУТ и издадената виза противоречи на материалноправните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Искат отмяна на визата.

Ответникът, Главен архитект на Община В. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателката Г..

Заинтересованите страни „Ана Вивиан“

ЕООД – гр. В., М.Н.Б., С.Д.Б., Л.В.П., В.З.Д., Е.З.Г., В.Г.Я., Н.Г.Я., В.Х.В., А.Н.Д.-К., К.Б.Х., В.П.Т., Е.П.Н. (Янева), М.К.С. не изразяват становище по съществото на спора.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Виза за проектиране рег. № 251/11.10.2016 г. на Главния архитект на Община В.. Съобразно предоставения от административния орган списък на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на визата са УПИ с идентификатори *** (имотът, за който е направено искането за издаване на скица с указан начин на застрояване), както и съседните имоти: УПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***.

Жалбоподателите

В. и Г. се легитимират като собственици на имот пл. № 12 в кв. 393 по плана на 10 подрайон на гр. В. съгласно съдебна спогодба, одобрена с протокол по гр.д.

767/85 г. на ВРС, и н.а. № 81, т. ІV, рег. № 14301, дело № 234/2012 г. на Нотариус рег. № 316 с район на действие ВРС. Съгласно данните от кадастралната карта и регистри поземленият имот е с идентификатор *** и с административен адрес гр. В., ***.

Жалбоподателките

М. и Й. са собственици на ПИ с идентификатор ***, с административен адрес гр. В., ***, както се установява от представената по делото скица на недвижим имот № 15-180787/14.04.2016 г., издадена от СГКК – В., и представените титули за собственост – н.а. № 153, том 22, рег. № 9134, дело **348/07.05.2012 г., н.а. № 79, том 48, дело № 10179/28.07.2016 г. на Служба по вписванията – В..

Двата имота, собственост на двете групи жалбоподатели, са непосредствено засегнати от предвижданията на визата, съответно на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ за В. и Г. и чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за Й. и М., тъй като спрямо имота на първите е предвидено намалено отстояние, а спрямо имота на вторите е предвидено свързано застрояване. Тези обстоятелства са безспорни, констатират се непосредствено от самата виза за проектиране и от предоставения списък на заинтересованите страни в административното производство и се потвърждават от двете СТЕ, назначени и приети при двете разглеждания на жалбата срещу ПУП-ПРЗ, копия от които са събрани в настоящото производство.

Визата е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК вр. чл.

214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 2 от ЗУТ. Жалбите са подадени в срок (съобщенията до В. и Г. са връчени на 10.11.2016 г., а жалбата е подадена по пощата на 24.11.2016 г., жалбата на Й. и на М. е подадена на 10.02.2017 г., съобщенията са им връчени съответно на 27.01.2017 г. и на 28.01.2017 г.).

Жалбите са допустими, а разгледани по същество са основателни.

Съобразно оспорената виза, същата е издадена на основание чл. 140, ал. 1 и 2 от ЗУТ и пар. 2 от ПЗР към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр. В. и Община В., въз основа и в съответствие с влезлите в сила и действащи ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., като с нея е разрешено изготвянето на проект за жилищна сграда със средно застрояване и на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ подземно застрояване.

Текстовата част препраща към копие (извадка) от действащия ПУП. Визата е издадена по две заявления от „Ана Вивиан“ ЕООД, подадени на 03.10.2016 г., съответно за скица с виза за проектиране за жилищна сграда и за подземно проектиране.

С жалбата си до съда В. и Г. оспорват както визата за проектиране, така и Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрен ПРЗ за УПИ VІІ-4 в кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В.. Производството по жалбата срещу ПУП-ПРЗ е отделено в адм.д. № 234/2017 г. по описа на Административен съд – В., като с протоколно определение от 30.05.2017 г. производството по жалбата срещу визата за проектиране е спряно до решаване на спора по законосъобразността на Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В.. Постановеното по адм.д. № 234/2017 г. решение е отменено от ВАС и делото е върнато за ново произнасяне по жалбата, по която е образувано адм.д. № 1639/2018 по описа на Административен съд – В..

При новото разглеждане на жалбата срещу ПУП-ПРЗ е постановено Решение № 273/18.02.2019 г. на ХХХІІІ състав на Административен съд – В. по адм.д. № 1639 по описа на съда за 2018 г. Съгласно мотивите на това решение, касае се за първа регулация на поземления имот поради прогласена от ВАС нищожност на одобрения със Заповед № РД-12-557/30.12.1981 г. кадастрален, регулационен и застроителен план на ЦГЧ – В..

В хода на производството за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изработено задание по чл. 125, ал. 1 от ЗУТ, което да е съгласувано по реда на чл. 125, ал. 5 от ЗУТ с Министерството на културата при условията и по реда на ЗКН. Въз основа на писмени доказателства от НИНКН е прието, че жилищната сграда на В. и Г. е декларирана пред 1982 г. като недвижим архитектурно-строителен паметник на културата, запазва своя статут като деклариран обекти по действащия ЗКН и представлява недвижима културна ценност в съответствие с чл. 59, ал. 4 от ЗКН. Въз основа на СТЕ, назначена при новото разглеждане на делото съдът приема, че имотът, предмет на одобрения ПУП-ПРЗ и РУП попада в охранителната зона на сградата на оспорващите В. и Г., което е изисквало съгласуването на заданието с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство. Съдът приема за недоказано и че одобреният ПУП-ПРЗ и РУП е изработен върху актуална кадастрална основа, каквото е изискването на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ и при съобразяване на одобрения план с градоустройствените показатели на устройствената зона, в която попада процесния имот, предвид чл.

103, ал. 4 от ЗУТ, и съответно формира извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. По тези съображения, административният съд отменя Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В.. Решението е влязло в сила на 22.10.2019 г. след оттегляне на подадената от „Ана Вивиан“ ЕООД касационна жалба и прекратяване на производството по адм.д. № 5280/19 г. на ВАС.

Административно дело №1639 по описа на Административен съд – В. за 2018 г. е изискано за послужване по настоящото дело. Събрани са заверени копия от СТЕ, назначена и приета по адм.д. № 234/2017 г., писмо вх. № 9659/13.06.2017 г. на НИНКН, както и назначената и приета по адм.д. № 1639/2018 г. съдебно-техническа експертиза.

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, и като съобрази на основание чл. 142, ал. 2 от АПК фактите от значение за делото, настъпили след издаване на оспорената виза, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно изискванията на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такИ., както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Ако кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на ПУП, визата се издава върху комбинирана скица от КК и ПУП.

Обжалваната виза е издадена от компетентен орган, главния архитект на общината съгласно действащата към датата на издаването й редакция на чл. 140, ал. 1, изр. второ от ЗУТ. Издадена е в надлежна форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването, което прави възможно провеждането на съдебния контрол за законосъобразност. Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила.

Визата обаче е материално незаконосъобразна.

Съдът констатира, че с влязъл в сила съдебен акт, описан подробно по-горе, е отменена Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., с която е одобрен ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІ-4, кв. 393 по плана на 10 м.р. на гр. В.. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК този нов факт от значение за делото следва да бъде съобразен при постановяване на решението.

Вследствие от този факт, обжалваната виза не е издадена въз основа на действащ ПУП за имота, тъй като към момента на издаването – 11.10.2016 г. – посоченият във визата ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-111/16.06.2009 г. на Заместник-кмета на Община В., все още е подлежал на обжалване от неуведомените в производството за одобряването му заинтересовани страни и не е бил действащ, поради което не е изпълнено съществено изискване по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.

Съгласно мотивите в Решение № 7068/30.05.2018 г. по адм.д.

№ 12381/2017 г. на ВАС, с което е отменено постановеното по адм.д. № 234/2017 г. при първото разглеждане на жалбата на В. и Г. срещу ПУП-ПРЗ решение, с отменената заповед е приета първа регулация на имота, тоест първи регулационен и застроителен план. На съда е служебно известно обстоятелството, че с Решение № 11477 от 20.12.2005 г. по адм. д. № 6371/2005 г., 5-членен с-в на ВАС обявява за нищожна заповед № РД - 12 - 557 от 30.12.1981 г. издадена от първи зам.-министър на министерство на строителството и архитектурата, издадена на основание чл. 73 и 76 от ППЗТСУ, с която е одобрен кадастралният, застроителният и регулационният план на централна градска част на гр. В., в обхвата на която влиза и имотът, предмет на обжалваната виза. Предвид липсата на предходен ПУП, относим към имота, е безпредметна проверката дали визата е издадена въз основа на предходен действащ ПУП.