Определение № 1474 от 17.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1187/2024
- Вид
- Определение № 1474
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1474 гр. София, 13.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501187 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Л. М. от гр. *** (чрез адв. У. от САК), с която се оспорва като неправилно и незаконосъобразно определение № 2864 от 27.02.2024 г. постановено по ч.гр.д. № 1500/2024 г. по описа на СГС. С последното е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от Й. Л. М. срещу разпореждане от 07.11.2023 г. по гр.д. 70474/2022 г. на СРС, в частта, в която се обжалва разпореждането, с което районният съд е дал указания на ищеца М. и е постановил отделянето в друго производство на един от исковете, като недопустима, както и е потвърдил разпореждане от 07.11.2023 г. по гр.д.
70474/2022 г. на СРС, в частта, в която е върната исковата молба, подадена от Й. Л. М. срещу А. Е. М..
Развиват се съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като от САС се иска отмяната му изцяло. Прилагат се към жалбата документи, които според жалбоподателя са относими към оплакванията му.
Частната жалба е редовна и допустима, като препис от същата не е подлежал на връчване на противната страна в производството. По същество е неоснователна, поради следните мотиви:
Ищецът е заявил в петитума на исковата си молба до СРС, че желае: а) да установи, че не дължи сума в размер на 12 000 лв., представляваща задължения по издръжка, която е платена от М. за периода от м.февруари 2020 г. до м.септември 2021 г., понеже твърди, че ответницата А. М. се обогатила неоснователно с тези суми, доколкото той е отглеждал в този период от време двете им деца и не е дължал издръжка, но въпреки това е изпълнявал това свое задължение, доколкото то произтичало от съдебно решение; б) искане да се измени решение за развод в частта за издръжка, като се признае правото на 1 бащата Й. М. да заплаща остатъка от издръжката, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. 147/2017 г. на РС-Елин Пелин чрез откриване на влог на името на децата, вместо чрез законния им настойник – майката А. М., както е определено в съдебното решение на РСЕлин Пелин; в) искане за присъждане на издръжка на децата Е. М. и Ю. М. за периода от м. февруари 2020 г. до м. септември 2021 г. в общ размер от 12 000 лв. или евентуално тази сума да се прихване от задълженията му по ИД 4320/2022 г. на ЧСИ Н. М..
По отношение на трите искания в петитума на поправяната и уточнявана на няколко пъти искова молба, състав на районния съд е преценил следното: а) по първия иск е дал указания да се отстранят нередовности, касаещи противоречия между обстоятелствена част и петитум – твърди се неоснователно обогатяване и се иска връщане на суми, чиято защита се постига с осъдителен иск, но в петитума се търси установяване на недължимост на суми (чл. 439, ал. 1 ГПК), което е нещо различно; б) по втория иск, производството е прекратено поради недопустимост на претенцията; в) по третия иск, производството е отделено и изпратено да се разгледа от трето Г.О. на СРС.
Разпореждането на СРС за горното е обжалвано с частна жалба от процесуален представител на Й. Л. М. пред СГС, който е оставил без разглеждане частната жалба, подадена от Й. Л. М. срещу разпореждане от 07.11.2023 г. по гр.д. 70474/2022 г. на СРС, в частта, в която се обжалва разпореждането, с което районният съд е дал указания на ищеца М. и е постановил отделянето в друго производство на един от исковете, като недопустима, както и е потвърдил разпореждане от 07.11.2023 г. по гр.д. 70474/2022 г. на СРС, в частта, в която е върната исковата молба, подадена от Й. Л. М. срещу А. Е. М..
Атакуваното пред САС определение на Софийския градски съд е правилно и законосъобразно. Чл. 274 ГПК сочи кои определения на съдилищата подлежат на обжалване с частна жалба, а по силата на чл. 279 ГПК тази норма се прилага и за разпорежданията като друг вид съдебни актове. Затова, като се има предвид чл. 274, ал. 1 ГПК, разпореждането на СРС, в частта, в която са дадени указания за отстраняване на нередовности по първия предявен иск, както и в частта, в която третият иск е отделен и пратен за разглеждане на трето Г.О на СРС е необжалваемо. Това е така, защото по третия иск по буква „в” по-горе ищецът не е лишен от правото на защита, а производството по него ще се разгледа от състав на друго отделение на районния съд според вътрешните правила на СРС за компетентност на трите граждански отделения в този орган на съдебната власт. По иска по б. „а” даването на указания също е необжалваемо, а ако ищцовата страна не е съгласна с тях или не ги изпълни, то тя може да обжалва пред по-горната инстанция връщането на исковата молба в тази й част (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), но тази хипотеза все още не е реализирана.
И накрая, по отношение на иска по буква „б”, по което единствено частната жалба до СГС е била допустима, доколкото исковата молба е върната в тази й част. Тук оплакванията на Й.
М. са неоснователни, тъй като действително липсва защитимо право, за което съдът да даде своето съдействие. Липсва какъвто и да е правен интерес от предявяване на иск за това да се признае правото на бащата Й. М. да заплаща остатъка от издръжката, за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. 147/2017 г. на РС-Елин Пелин чрез откриване на влог на името 2 на децата, вместо чрез законния им настойник – майката А. М., както е определено в съдебното решение по развода между родителите на РС-Елин Пелин. Тук не се касае за допустима искова претенция, а се цели единствено промяна в начина на превеждане на издръжката, която М., така или иначе дължи на децата си. Следователно, ищецът не защитава свое нарушено субективно материално право, което обуславя и недопустимост на такъв иск, без значение дали се квалифицира като установителен или конститутивен.
Поради изложеното, частната жалба до САС се явява неоснователна.
Водим от горното, Апелативен съд – София, ГО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на Й. Л. М. от гр. *** (чрез адв. У. от САК) с входящ номер 39739/05.04.2024 г. по описа на СГС, насочена против определение № 2864 от 27.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1500/2024 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3