Решение № 7 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Вълкова

Членове:

Елена Каракашева

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Е. Хр. С. като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200780 по описа за 2025 година Касационното производство е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по жалба на адв.Н. В., в качеството му на защитник на подсъдимия Т. Х. У. и по лична жалба на последния срещу въззивно решение № 52 от 28.04.2025 г., на Апелативен съд – гр.Варна, постановено по ВНОХД № 366/2024 г., по описа на съда.

В бланкетно изготвената от адв.В. жалба е посочено, че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, а наложеното наказание е необосновано завишено и в този смисъл - явно несправедливо.В условията на алтернативност са отправени искания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна или за изменение на съдебния акт в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода към минимума, визиран в нормата на чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.В изготвеното от защитника допълнение по чл.351, ал.4 от НПК към жалбата е изложена подробна аргументация единствено в подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.В обобщен вид оплакванията са сведени до това, че липсва адекватна оценка на смекчаващите отговорността на У. обстоятелства като същите са били подценени в относителната си тежест.

С изготвената лично от подс.У. касационна жалба са ангажирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал., т.2 от НПК са изложени съображения за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.Конкретните оплаквания в тази насока са аргументирани с отказа на контролирания съд да допусне изслушването на СМЕ със задача какво е било психофизическото състояние на подсъдимия към момента на инкриминираното деяние, както и да допусне до разпит поискани от подсъдимия и неговата защита свидетели, 1 които да установят, че не У. е бил автор на административните нарушения, за които е била ангажираната административнонаказателната му отговорност.В контекста на отказа на съда да събере поисканите гласни доказателствени източници е релевиран и довод за нарушение по смисъла на чл.14, ал.2 от НПК.Инвокирани са и оплаквания за превратно тълкуване на доказателствата и за едностранчиво, незадълбочено и изопачено обсъждане на доказателствения материал.Изразено е несъгласие с позицията на проверявания съд, според която не е налице съпричинителско поведение от страна на свидетеля Я. като се настоява, че такова е налице, предвид безспорния факт, че управлявания от последния автомобил е бил технически неизправен, което има отношение към генезата на инкриминираното ПТП.Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е защитено с твърдения за липса на доказателства, установяващи нарушение на правилата за движение по пътищата, визирани в чл.47, ал.3 и чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП.Оспорено е и приложението на чл.68, ал.2 от НК с аргументи, че в конкретния случай, предвид множеството смекчаващи отговорността на У. обстоятелства и безспорния факт, че инкриминираното по настоящото производство деяние е непредпазливо, активирането на предходното осъждане няма да постигне ефекта, изискуем от чл.36 от НК.В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК са изложени съображения, че при индивидуализацията на наказанието са подценени множеството смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като определеният от въззивния съд размер на същото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца и в този смисъл е явно несправедливо.Отправени са искания в условията на алтернативност –за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменение на съдебния акт в санкционната му част, изразяващо се в намаляване размера на основното наказание на три месеца.

В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение по подадените жалби от подсъдимия и неговия защитник от адв.А. И., в качеството й на повереник на частните обвинители В., В. и М. В.и.Застъпена е позиция за липса на заявените в иницииращите документи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, като се настоява, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение , а въззивното решение се предлага да бъде оставено в сила.Изложени са подробни съображения за това, че дейността на въззивния съд по установяване на релевантните факти е процесуално изрядна, като отправените в обратната насока упреци не следва да се споделят.Материалният закон е приложен правилно, а наложеното на подсъдимия наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и на целите по чл.36 от НК.

Отново по реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило и допълнение към касационните жалби, изготвено от адв.Л. Р., в качеството му на договорен защитник на подс.У., в което са изложени подробни съображения в защита на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Оспорена е приетата от инстанционните съдилища форма на вината „престъпна самонадеяност“.С позоваване на устните разяснения на експертите при защита на изготвената от тях тройна АТЕ е развита позиция, че инкриминираното деяние е извършено при обикновена непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, изр.1 от НК.Акцент е поставен и върху отказа на съда да допусне гласни доказателства за да се установи авторството на административните нарушения, за които е ангажирана административно наказателната отговорност на подсъдимия, като се настоява, че по този начин е ограничено правото му на защита.Изразява се солидарност с отправените в сезиращите документи искания в условията на алтернативност.

Постъпило е и допълнително възражение от повереника на частните обвинители, в което подробно е аргументирана тезата, че формата на вината е именно тази, приета на инстанционните съдилища.Що се отнася до оплакването, основано на отказа на въззивния съд да допусне претендираните от защитата гласни източници на 2 доказателства, частното обвинение настоява, че то е неоснователно, тъй като подсъдимия е имал възможността на основание чл.188 от ЗДвП да подаде декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила му по време на регистриране на нарушенията или пък да реализира правото си на обжалване в хода на образуваните и проведени административно-наказателни дела.След като не е реализирал тези си права , с основание съдът е отказал доказателственото искане в тази насока, приемайки, че извършването на косвен контрол в рамките на настоящото производство е недопустим.

На съдебно заседание пред касационния съд защитниците на подсъдимия У., както и той самия , поддържат касационните жалби, както и подробните съображения, обективирани в двете допълнения към тях.Поддържат и отправените в условията на алтернативност искания.В хода на устните прения, защитата излага аргументи, идентични с тези, фигуриращи в сезиращите документи и допълненията към тях, които касационния съд не намира за необходимо да преповтаря.

В правото си на лична защита и при реализация правото си на последна дума, подсъдимия У. моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или пък да му бъде намалено основното наказание в размер на минималния такъв, предвиден в чл.343, ал.1, б.в“ от НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите, с оглед на което счита, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Частните обвинители В. и М. В.и, чрез повереника си адв.К. Д.

/преупълномощена от адв.А. И./ намират жалбите за неоснователни и претендират обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила.Адв Д. излага съображения сходни с тези, обективирани в депозираните от частното обвинение възражения срещу касационните жалби.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационните жалби са процесуално допустими.Подадени са в законоустановения срок, като тази констатация касае и допълненията към тях, изготвени от защитниците и депозирани по делото, включително и това, изготвено от адв.Р., което също е постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК.Сезиращите документи изхождат от процесуално легитимирани лица, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледани по същество са неоснователни.

С първоинстанционната присъда №12 от 11.10.2024г., постановена по НОХД №111/2023г., Окръжният съд – Търговище е признал подсъдимия Т. Х. У., за виновен в това, че на 31.10.2022г., на ПП-І-4, км.221+000, общ.Търговище, при управление на МПС-л.а-„****“ с рег.№ *****, нарушил правилата за движение предвидени в чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, също чл.47, ал.3 и чл.63, ал.2, т.5 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. В. В., поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, чл.54 и чл.2, ал.2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, като го оправдал по обвинението деянието да е извършено в резултат на нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП

С присъдата, на основание чл.343г, вр. чл.343 от НК съдът наложил на подс.У. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от осем години.Приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подс.У. бил лишен от това право на основание чл.69а от НПК.

3

На основание чл.68, ал.2 във вр. с ал.1 от НК привел в изпълнение изцяло отложеното на основание чл.66, ал.1 от НК наказание по НОХД №74/2022г. по описа на РС-Търговище в размер на три месеца лишаване от свобода, като постановил същото да бъде изтърпяно отделно, при първоначален „общ“ режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства.

С обжалваното въззивно решение №52 от 28.04.2025г., постановено по в.н.о.х.д. № 366/2024г. на Варненски апелативен съд, първоинстанционна присъда била изменена в наказателно-правната и санкционната част, като подс.У. бил оправдан по обвинението деянието да е извършено при допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, а наложеното му от първия съд наказание лишаване от свобода било увеличено на пет години и шест месеца.Въззивното производство било образувано по протест на прокурор при ОП-Търговище с оплакване за явна несправедливост на наложеното на У. наказание лишаване от свобода, поради неговото занижаване и искане за увеличаване на същото и жалба на защитника на подс.У., съдържаща твърдения за материално-правна и процесуално-правна незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и за явна несправедливост на наложеното основно наказание, поради завишаване на същото.

Сезиращите настоящата инстанция документи позволяват съвместното им обсъждане.Приоритетно произнасяне следва да получат оплакванията, развити в подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, присъстващи единствено в личната жалба на подсъдимото лице, като възможната касационна намеса, съгласно обхвата по чл.347,ал.1 от НПК е ограничена в рамките, очертани от подкрепящите данни, с които оплакванията са аргументирани.

Заявеният касационен повод не е налице. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото при стриктно съблюдаване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че подсъдимият У. е извършил инкриминираното му деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения са резултат на задълбочен анализ на обективно наличната по делото доказателствена съвкупност и напълно се подкрепят от нея. АС-Варна е изложил изключително прецизни мотиви относно всяко съставомерно обстоятелство и свързани фактори, като подробно е разисквал кои са доказателствените източници, стоящи в основата на формираната му воля. Няма материали, които да не са обсъдени въобще, да е омаловажена ролята на някои или пък да не са ценени по заложеното в тях съдържание.Тук е мястото да се посочи, че доводите за превратно тълкуване на доказателствените материали и за придаване на доказателствените източници на съдържание, различно от действителното са бланкетно заявени, тъй като не е пояснено по отношение на кои точно източници на доказателства са допуснати твърдените пороци.За разлика от въззивната проверка, касационната такава не е служебна, поради което касационния съд не дължи произнасяне по доводи, които са лишени от конкретно съдържание.