Решение № 1481 от 08.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1481 гр. София , 03.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска

Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502353 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.05.2020г по гр.д. № 19/2019г Окръжен съд-Благоевград, ГО, 10 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на П. П. Т. сумата от 7 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на нарушеното му право като обвиняем на разумен срок на разглеждане и решаване на прокурорска преписка № 11610/2009г-ДП №5096/2010г по описа на СДВР, като е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 7 000лв до 70 000лв. С решението си съдът е възложил разноските съобразно изхода от спора.

Решението на Окръжен съд- Благоевград е влязло в сила, като необжалвано, в неговата осъдителна част.

Решението на ОС-Благоевград се обжалва с въззивна жалба от ищеца П. Т., представляван от адв. А., в отхвърлителната част. Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно. Според въззивника съдът правилно е определил периода на продължителност на разследването, но незаконосъобразно е определил 1 размера на справедливото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Поддържа, че съдът не е съобразил доказаните неимуществени вреди, претърпени от ищеца, че не е обсъдил доказателствата в съвкупност, че неправилно не е ценил събрани доказателства по делото. Поддържа, че съдът неправилно е приложил и материалния закон. Моли решението на СГС да бъде отменено, а предявеният искизцяло уважен. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по въззивната жалба- ответник пред първата инстанция Прокуратура на РБ не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

В о.с.з. страните се представлява.

Въззивникът П. Т. се представлява от адв. А., която поддържа въззивна жалба и моли, след като се съобразят доказаните претърпени от ищеца неимуществени вреди, съдът да определи справедливо обезщетение като увеличи размера на обезщетение определен от първата инстанция и присъди на ищеца разноски.

Представителят на САП прокурор Славов счита жалбата за неоснователна и моли решението на БОС да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е тълкуването на закона направено от ВКС с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК –т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Установява се по делото, че против ищеца е водено досъдебно производство в периода от 23.03.2010г до 18.08.2017г, за период от 7 години и 4 месеца. Повдигнатото му обвинение е било за ръководство на организирана престъпна група с цел да осуети установяване на данъчни задължения в особено големи размери, за това, че е водил 2 счетоводна отчетност и е ползвал счетоводни документи с невярно съдържаниепрестъпление по чл.321, ал.1, вр. чл. 255,ал.1, вр. чл.26,ал.1 от НК. Обвинението първоначално е повдигнато и на още четири лица. През 2015г производството е частично прекратено по чл.321, ал.1 от НК и остава висящо срещу П. Т. за престъпление по чл.255,ал.1,т.2 вр. чл.26,ал.1 от НК. Производството против П. Т. е прекратено с постановление от 18.08.2017г.

Установява се още по делото , че П. Т. на 19.02.2018г е подал заявление до ИВСС за определяне на обезщетение от държавата по административен ред за претърпените вреди от бавното правосъдие по досъдебното производство, по което е имал качеството на обвиняем.

С констативен протокол от 29.03.2018г ИВСС приема, че общата продължителност на досъдебното производство е 7години, 4 месеца и 25 дни и че са допуснати забавяния в досъдебната фаза на производството, като отговорност носят прокуратурата и разследващите органи.

В о.с.з. на 21.11.2019г са разпитани свидетелите З., тъща на ищеца и К..

Свид. З. установява, че воденото досъдебно производство се е отразило на цялото семейство на ищеца. Ищецът получил постоянно главоболие, няколко пъти получил инсулт. Съпругата му е с високо кръвно. Според свидетелката децата дошли да живеят при нея и разделени от родителите си много плачели. Според свидетелката дъщерята на ищеца започнала да повръща и това продължавало и досега.Свидетелката установява, че ищецът и съпругата му били арестувани, като в дома им нахлули хора с качулки, наложило се да се преместят в гр. София , за да продължат живота си.

Свидетелката установява, че те още се чувстват притеснени. Според свидетелката ищецът престанал за общува с пирятелите си, затворил се е в себе си.

Свид. К. установява, че през пролетта на 2020г в дома на ищеца нахлули барети.

Обвинили ищеца в пране на пари. Според свидетеля това било голям стрес за него.

След ареста много се променил- не искал да говори, не излизал навън. После се преместил в гр. София. Свидетелят установява, че след влизането на баретите се променило психическото състояние на ищеца, започнала да го боли глава, прекарал инсулт. Според свидетеля преди обвинението ищецът е бил здрав човек.

Свидетелските показания са безпротиворечиви за това,че в дома на ищеца са влязли разследващи, че е бил арестуван. Свидетелите свързват и влошено здравословно състояние на ищеца с повдигнатото обвинение и влизането на разследващи в дома му и ареста му, но със свидетелски показания не могат да се установяват такива причинни връзки. Свидетелят следва да излага възприети от него факти, но неговите 3 умозаключения не са обвързващи съда и нямат характер на свидетелски показания . В този смисъл дори и свидетелите да сочат причинна връзка между досъдебното производство водено против ищеца и неговото здравословно състояние, то такава връзка не може да се приеме за установена. Тя е резултат на някакви изводи на свидетелите , а не представлява възприет факт. Такава връзка може да бъде установена само след изслушване на съответна експертиза, изготвена от вещо лице със съотевтните специални познания.

Ето защо в частта, в която свидетелите установяват влошено здравословно състояние на ищеца вследствие воденото против него досъдебно производство съдът не кредитира свидетелските показания.

Съдът кредитира свидетелските показания, въпреки тяхната повърхностност, в тази им част , в която свидетелите излагат факти , които са възприети лично от тях и са житейски логична последица, като преживявания на едно лице, след отказ от защита на неговите права от страна на държавата, чрез нейните правосъдни органи.

По делото са представени доказателства, че през 2014г ищецът е страдал от световъртеж от централен произход, констатирани са ИБС, нестабилна ангина пекторис- нисък риск, дислипидемия,МБС, състояние след ИМИ в БЛСМА, десностранна латентна хемипареза.

Представена е и справка за извършените прегледи на ищеца и за предоставените му стоматологични услуги.

В исковата си молба и уточнението към нея , направено в о.с.з. на 03.10.2019г ищецът е заявил, че търси обезщетение за вреди от бавно правосъдие, като е посочил, че досъдебното производство против него е водено в продължение на повече от 7 години, посочил е, че следва да се съобразят неговата възраст, тежестта на повдигнатото обвинение, общественото му положение, чистото съдебно минало, както и обстоятелствата, че разследването е получило широко медийно отразяване, повлиява върху физическото и психическо здраве на ищеца и той претърпява вреди значително над обичайните за случая. Ищецът в исковата молба е твърдял, че се чувства уплашен, страхува се да пътува, ограничава контактите си, изпада в състояние на тревожност и неспокоен сън. Пред настоящата инстанция , в хода на устните състезания, представителят на ищеца иска да бъдат съобразени още неговото задържане, нахлуването на разследващи в дома му, преживяният шок от семейството.

С разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ , в сила от 15.12.2012г е създаден национален механизъм за бавно правосъдие. Нормата предвижда отделна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на 4 правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по смисъла на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС.

За допустимостта на производството , в случай на приключило дело, по което е проявено бавното правосъдие, съгласно разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ е необходимо да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава ІІІА от ЗСВ, по която да няма постигнато споразумение. Съгласно практиката на ВКС- решение № 76/2016г по гр.д. № 5721/2015г по описа на ВКС , ІІІГО, както и решение № 272/2020 по гр.д. № 924/2019г на IV ГО на ВКС предвидената уредба за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие чрез регламентация на процедурата във две фази - административна и съдебна, с оглед идентичността на страните в двете фази – държавата и пострадалото лице и общата цел на производството, навежда на извод за единност на производството. Ето защо следва да се приеме, че направеното от държавата чрез нейния субституент предложение за споразумение поради претърпяни вреди от бавно правосъдие в административната част на производството я обвързва в съдебната като форма на извънсъдебно признание. Според второто цитирано решение съдът в този случай е властен да определи размера на дължимото се обезщетение по реда на чл. 52 от ЗЗД , без да е обвързан от размера на обезщетението , предложен в административното производство.

В случая с влязлото в сила първоинстанционно съдебно решение, в неговата осъдителна част, се установява по обвързващ начин, че ищецът е пострадал от бавно правосъдие като в качеството на обвиняем е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебното производство водено против него.

Спорен по делото е размерът на дължимото му се за това обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

В закона- чл.2б от ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценката дали е допуснато нарушение на правото на процес в разумен с р о к . При съобразяване на тези факти съдът дължи съпоставката между продължителността на воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок следва да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на законосъобразен съдебен акт.

Според съдебната практика / решения №№ 66/2015г по гр.д. № 5813/2014г на ІІІГО , 76/2016г по гр.д. № 5721/2015г на ІІІГО на ВКС, решение № 122/2020г по гр.д. № 610/2020г на IIIГО и решение № 272/2020 по гр.д. № 924/2019г на IV ГО на ВКС / при преценка си за разумността на периода на разглеждане на съдебното производство , 5 съдът дължи съобразяване на сложност на делото, необходимостта от получаване на доказателства от чужбина , броят на лицата, участващи в производството – в случая с повдигнати обвинения, поведението на ищеца и поведението на компетентните органи, като за да прецени сложността на делото съдът преценява естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на участниците в производството и на свидетелите, нуждата се получат документи по делото, естественото на необходимите доказателства , съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и т.н.