Решение № 792 от 21.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Стара Загора, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена И. като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530104126 по описа за 2025 година

Предявен е частичен иск от М. И. С. от *****************, против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София – по чл. 432 ал. 1 от КЗ.

Ищцата твърди, че е собственик лек автомобил „*****************“,с рег. № *****************. На 27.11.2024г., около 12:30 ч., паркирала автомобила на обособен паркинг, находящ се в гр. Стара Загора, на ул. „*****************“, за да си свърши лична работа. След около половин час се върнала и установила, че автомобилът й е претърпял ПТП, като са пострадали: предна броня, преден ляв калник, лява врата и заден ляв калник.

На предното стъкло била оставена бележка с телефонен номер и името на лицето, причинило щетите. Ищцата позвънила на посочения телефонен номер и лицето И. М. дошло своевременно. Тъй като нямало спор относно вината, водачът на лек автомобил „*****************“,с рег. № ***************** - И. М., обяснил, че е виновен, тъй като не преценил добре габаритите на управляваното от него МПС, вследствие на което, при извършваната от него маневра /паркиране/, нанесъл имуществени вреди. След това попълнили двустранен констативен протокол за ПТП.

Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № *****************, със срок на валидност до 22.02.2025г. към ответното застрахователно дружество, ищцата посетила негов офис и уведомила негов представител за настъпилото събитие и предоставила всички изискани й документи, във връзка с него. В тази връзка, бил направен оглед на процесното МПС, за да се установят всички настъпили вреди, вследствие на инцидента. От представител на ответника бил изготвен опис на щети от 02.12.2024г., с който били установени имуществените щети по автомобила на ищцата и тяхната степен, като й било казано, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 17.12.2024г., ищцата получила отказ от страна на ответника, с изх. № 1

6055/16.12.2024г., с който била уведомена, че нейната щета е заведена под ***************** и че няма да получи никакво плащане, тъй като според застрахователя било налице съществено противоречие между характера и степента на установените увреждания на автомобила и декларираните от ищцата обстоятелства относно тяхното възникване.

Видно от изготвения от страна на ответника опис по щета, настъпилите имуществени вреди по собствения на ищцата лек автомобил, причинени от настъпилото на 27.11.2024г. ПТП, както и степента им на увреда, били както следва: задна броня - степен на увреда боя; заден ляв калник - степен на увреда -първа + боя; предна лява врата степен на увреда - втора + боя; преден ляв калник - степен на увреда - втора + боя; лайсна предна лява врата - степен на увреда - боя; лайсна заден ляв калник - степен на увреда - боя.

Счита така поставения отказ от застрахователя, с изх. № 6055/16.12.2024г., за незаконосъобразен, тъй като противоречал на закона и в частност на чл. 405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок“ и в тази връзка счита, че помежду им било налице валидно облигационно правоотношение.

Цитираното противоречие не отговаряло на обективната истина, тъй като бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 27.11.2024г., изготвен от ищцата и виновното лице И. М. - който саморъчно поставил подписа си под графата „виновен водач“ и нямал никакви претенции относно фактите и обстоятелствата, които са декларирали заедно. От същия били видни по категоричен и несъмнен начин всички факти и обстоятелства, свързани с настъпилото ПТП, в това число вината за неговото настъпване и неговия механизъм. Нещо повече, полученият от ищцата отказ не се явявал основание да не й бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените имуществени вреди. Законодателят изрично предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите били визирани в чл. 408 от КЗ, съгласно който, плащането можело да бъде отказано само: 1/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия, с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закона или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/ в други случаи, предвидени със закон. В настоящия случай подобна хипотеза не била налице и ответникът по никакъв начин не бил доказал виновно поведение от страна на ищцата, което да се явява причина за неизплащането на дължимото обезщетение. При определяне размера на дължимото обезщетение, застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386 ал.

2 от КЗ, според която обезщетението следвало да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не били налице.

Размерът на реалната стойност на вредата в случая, следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 10 000 лева.

Това било така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисквала 2 обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятията, дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, щяла да се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 500 лева /255,65 евро/ частичен иск от сумата от 10 000 лева /5112,92 евро/, представляваща неизплатени имуществени вреди по отношение на собственото на ищцата МПС - лек автомобил марка: „*****“, модел: „***“, с рег. № *****************, изразяващи се в следните увредени детайли на горепосоченото МПС, а именно: задна броня - степен на увреда боя, заден ляв калник - степен на увреда - първа + боя, предна лява врата степен на увреда - втора + боя, преден ляв калник - степен на увреда - втора + боя, лайсна предна лява врата - степен на увреда - боя, лайсна заден ляв калник - степен на увреда - боя, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Алтернативно, в случай че съдът намери иска за основателен, го оспорва по размер.

Оспорва, че е настъпило произшествие, за което да е виновен И. М. - водач на лек автомобил марка: „*****************“, peг. № *****************, застрахован при „ответника. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва да е настъпило ПТП на 27.11.2024г., около 12:30 ч., в гр. Стара Загора, с описания механизъм и участници. Оспорва верността на представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП от 27.11.2024г. Същият, имайки качеството на частен документ, не притежавал материална доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации и имал пренебрежимо малка доказателствена стойност, отразените в него обстоятелства не кореспондирали на фактите по случая.

Твърди, че водачът на застрахованото МПС - лек автомобил, марка: „********”, peг. № ***************** - И. М., не е участвал в съставянето на двустранния констативен протокол. Документът бил съставен от друго лице или лица или дори да е бил подписан от М., то той не е имал знание за отразените в него обстоятелства. Твърди, че водачът на МПС марка „*****“, модел „***”, рег. № ***************** - ищцата, има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП, нарушавайки разпоредбите на ЗДвП, извършила действия, с които е предпоставила инцидента.

Оспорва причинно-следствената връзка между настъпването на процесния пътен инцидент и причиняването на всички описани в исковата молба щети по лек автомобил, марка „*****************“, рег. № *****************. Твърди, че не всички претендирани от ищцата увреждания по това МПС са в резултат от това застрахователно събитие. Оспорва вината на И. М., водач на лек автомобил марка „*****“, модел „***”, рег. № *****************. Твърди, че ищецът не обосновава наличието на основание за пораждане на отговорност за непозволено увреждане, произтичаща от настъпването на ПТП по вина на горепосоченото лице. Моли съдът да 3 отчете, че вината на водача на застрахованото в ответното дружество МПС за визираното ПТП не е установена с влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, респективно можела само да се презумира.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, като прекомерно завишено. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване от водача М. С., като твърди, че е реализирала нарушение на чл. 98 ал.

1 от ЗДвП, тъй като превозното средство е създало опасност и е било пречка за движението на място с ограничена видимост. В условията на евентуалност, ако съдът намери иска за установен по основание, моли да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишено и не съответстващо на стойността на увредените авточасти и детайли, съгласно Методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006г. и Приложения № 1-6 от нея, които във визираната част представляват действащо право. В условията на евентуалност, ако съдът остави без уважение горното, твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно, защото то не кореспондира по размер и със средните пазарни цени, считано към датата на настъпване на процесното ПТП.

Искането е да бъде отхвърлен предявеният иск, като неоснователен и недоказан, евентуално – да не се уважи в претендирания размер, като се съобрази размерът на обезщетението с направените възражения за прекомерност и за съпричиняване.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител, с постъпила от пълномощника й молба моли да се уважи предявеният иск за сумата от 478,50 евро, претендира разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника моли искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан, излага подробни съображения, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са представени доказателства, че преди завеждане на иска ищцата е спазила разпоредбата на чл. 380 от КЗ, като първо е отправила извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение.

Не е спорно по делото, че към датата на твърдяното ПТП - 27.11.2024г., за лек автомобил „*****************“, с peг. № *****************, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност до 22.02.2025г. към „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД.

Лек автомобил „*****************“, рег. № *****************, е собственост на ищцата М. И. С. /свидетелство за регистрация, л. 9/.