Решение № 553 от 15.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Пазарджик, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20245220102606 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. Б. Т., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. „******, чрез пълномощника си – адв. А. Д. от АК София, против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., с която се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит PLUS- 15366361 от 18.10.2017 г., сключен между ищцата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата на 18.10.2017 г. е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 /с приобретател „Юробанк България“ АД/, договор за потребителски паричен кредит PLUS-15366361, оторизационен код а365уе75 при следните параметри: размер на отпусната в заем сума 16 000 лева, застрахователна премия в размер на 5760 лева, такса ангажимент в размер на 560 лева. Видът на вноските бил месечен в размер на 285,37 лева всяка, а броят им 96, общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 27 395,52 лева, при ГПР в размер на 9,25 % и ГЛП в размер на 7,88 %.

Съобразно погасителния план първата вноска следвало да бъде направена на 20.11.2017 г., а последната на 20.08.2025 г.

Между страните било сключено Споразумение от 10.06.2020 г., съгласно чл. 6 на което общата дължима сума по процесния договор се променяла от 27 395,52 лева на 27 870,06 лева.

1

Твърди се, че към 19.01.2024 г. ищцата заплатила сумата от общо 12 330,22 лева по договора, поради което следвало да върне още 15 979,93 лева до пълното погасяване на задължението си по процесния договор за кредит.

Сочи, че процесният договор за потребителски паричен кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК поради следните съображения: Шрифтът на договора не отговарял на изискуемия от закона размер, тъй като не на всички места в процесния договор било спазено изискването шрифтът да бъде не помалък от 12. Изискването за шрифта се отнасяло и за свързаните договори за застраховка и общите условия към тях. В случая било налице неправилно посочване на ГПР, тъй като уговорените в договора за потребителски паричен кредит „такса ангажимент“ в размер на 560 лева и застрахователна премия по „Защита на плащанията“ в размер на 5760 лева са разходи по кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите, а в случая не били включени. Въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски, не били включени при формиране на оповестения ГПР по договора от 9,25 %. Излага подробни съображения в тази насока. Липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР се сочи, че е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, което нарушение има за последица недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Излага доводи, поради които счита за нищожна клаузата от договора, уреждаща т. нар. „такса ангажимент“. Срещу заплащането на тази такса кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора при съдържащите се в договора условия. Твърди, че фиксирането на лихвата не била допълнителна услуга, а част от съществените условия на договора и след като с плащането длъжникът си гарантирал фиксиран лихвен процент, то тази такса се явявала част от размера на възнаградителната лихва.

Посочва, че в договора не било посочено кои точно разходи формират ГПР.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. В договора следвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по конкретно заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл.

68д, ал. 1 от ЗЗП.

С оглед гореизложеното и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК счита процесния договор за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

2

Цитира практика на СЕС.

В случай, че ответното дружество предяви насрещен иск за остатъка на главницата, се отправя искане по чл. 241 от ГПК за отсрочване и/или разсрочване изпълнение на задължението.

В проведеното последно съдебно заседание ищцата не се явява. Постъпила е молба от адвокат А. Д. от АК София, като моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Не се оспорва обстоятелството, че между ищцата и праводателя на ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-15366361 от 18.10.2017 г. при посочените в ИМ параметри, както и сключването на допълнително споразумение от 10.06.2020 г. между страните.

Не се оспорват и обстоятелствата, че ищцата е сключила Договор при Общи условия за застраховка, обективиран в Сертификат № PLUS-15366361 от 18.10.2017 г. за застрахователен пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ и Договор при Общи условия за застраховка, обективиран в Сертификат № CARD- 15366361 от 18.10.2017 г. за застрахователен пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“ между нея и застрахователите „Cardif Assurances Vie SA, France“ чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България“ с ЕИК: 175190059 и „Cardif Assurances Risques Diverse SA, France“ чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“ с ЕИК: 175190073. Посочва, че макар и свързани с договора за потребителски паричен кредит, договорите за застраховка са напълно самостоятелни и отделни облигационни правоотношения, страна по които дори не е ответната банка, а съответното застрахователни дружества, които правоотношения се регулират и регламентират от съответния специален нормативен режим и предвидените в него условия и изисквания за тяхната форма и валидност.

Оспорва изложените в ИМ доводи за нищожност на процесния договор. Твърди, че процесният договор за кредит е сключен при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Счита за неоснователно оплакването на ищцата, че двата договора за застраховка, които са били сключени от ищцата във връзка с договора за потребителски кредит, са били изготвени и подписани в нарушение на изискването за минимален размер на шрифта по чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК. Законовото изискване за минимален размер на шрифта по чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК било неприложимо към сключените договори за застраховка, тъй като тяхната правна регламентация се намирала в други нормативни актове и не въвеждала такова изискване за шрифт. Освен това отделните и самостоятелен договори за застраховка, както и Общите условия към тях, не били елемент от сключения договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Излага съображения, че в Директива № 2008/48/ЕО и в нито един друг нормативен акт на Общността, не е предвидено като изискване за валидност на договор за кредит, както и за всички негови елементи същите да са изготвени и подписани на определен вид или размер шрифт, нито шрифтът е предвиден като елемент от договора за кредит. В българската нормативна уредба е въведено едно допълнително изискване към договора за потребителски кредит и неговите съставни елементи, а именно - всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по- малък от 12, което е различно от предвиденото в Директива № 2008/48/ЕО. Поради това счита, че нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта, въвеждаща 3 изискване за шрифт, противоречи на Директива № 2008/48/ЕО и с оглед приоритета на правото на ЕС пред националното законодателство, не следва да бъде прилагана.

Посочва, че в случай, че договорът за кредит се приеме за недействителен само на формално основание проради неспазен размер на шрифта, то подобна санкция била в разрез с чл. 23, изр. 2-ро от Директивата, според който предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Същият критерии бил заложен и в т. 47 от Преамбюла на Директивата, според която „...изборът на санкции е по усмотрение на държавите — членки, но предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.“ Прилагането на санкцията по чл. 22 от ЗПК само на формално основание, че договорът за кредит или негов елемент е с шрифт по-малък от 12, би имало прекалено тежки последици за кредитодателя, несъответстващи на тежестта на евентуалното нарушение, доколкото го лишава от лихви и разноски по кредита, което е непропорционално, когато неспазеното изискване на чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК е от такова естество, че да не засяга способността и възможността на потребителя да прецени обхвата на своите задължения по договора. Неспазването на това изискване не би могло във всички случаи да попречи на потребителя да прецени обхвата на своите задължения в случай, че видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа. Евентуалната незначителна разлика в размера на шрифта на договора за кредит не е съществена и обозрима, поради което тя не може да повлияе на извода, че двата договора са написани по ясен и разбираем начин, с четлив и достатъчно ясно видим шрифт.

Дори по делото да бъде установено, че част от съдържанието на договора за кредит е изготвено и подписано на шрифт в по-малък размер от предвидения в закона минимум, този недостатък не би могъл да наруши в цялост изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Счита, че процесният договор за кредит, както и застрахователният договор, са изготвени и подписани в предвидената в закона писмена форма, на хартиен носител, по ясен, разбираем и четлив начин, с представяне на екземпляр от договора на потребителя и не са нарушени правата на последния, а именно от съдържанието на тези договори и начина на неговото обективиране да не може да разбере обхвата на своите задължения, за което евентуално да му е попречил размерът на шрифта на договорите.

Посочва, че дори хипотетично да се приеме, че СЕС допуска въвеждането на допълнителни правила и изисквания относно формата на договора за кредит по отношение на неговия шрифт, то въведените от българския законодател такива биха могли да бъдат подходящи само в случай, че не влизаха в пряко противоречие с хармонизираната от Директивата област на пропорционалността на санкционните последици за кредитора. Тези допълнителни национални изисквания заедно с предвидените санкционни последици за кредитора, водещи на практика до получаването на напълно безлихвен и безплатен за потребителя кредит, приложени по заложения в закона твърде формален начин, независимо и без да се изследват конкретните обстоятелства по всеки отделен случай, свързани със степента и размера на нарушението, дали търговецът е нарушил изискването умишлено, и дали това нарушение не се дължи на /обективни/ технически причини, респ. без наличие на възможност за частично намаляване на санкцията или нейното неприлагане в зависимост от установените конкретни обстоятелства, не съответстват в необходимата пълна степен на общите критерии на Директивата и не следва да бъдат прилагани.