Определение № 62 от 05.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13583/2025
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 05.01.2026
- Състав
- Емилия Александрова, Таня Кандилова, Катя Хасъмска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. София, 05.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емилия Александрова
Членове:
Катя Хасъмска
Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513583 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на малолетния Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З., срещу определението от 18.09.2025 г. по гр.д. № 50736 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 85 състав, което се обжалва в частта, в която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 1161 от 23.01.2025 г. в частта за разноските – за присъждане в полза на жалбоподателя на всички сторени от него разноски за производството в общ размер от 480 лева и за отмяна на възложените такива в негова тежест .
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното определение от 18.09.2025 г. в обжалваната част, с искане в тази съответна част то да бъде отменено, като решението в частта за разноските бъде изменено и се присъдят в негова полза заплатеното за първоинстанционното производство адвокатско възнаграждение в пълен размер от 480 лева, респ. да му се присъди част от тях в размер на 443.40 лева, съобразно изхода на спора, при изцяло отхвърлени осъдителни искове и едновременно с това се иска в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, съобразно отхвърлените искове, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, е подал отговор на жалбата с доводи за нейната неоснователност.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и в отговора, прие следното:
Жалбата е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.
1
С решението от 23.01.2025 г. по гр. дело № 50736/2023 г., Софийският районен съд, Гражданско отделение, 85 състав, е отхвърлил предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. С. С. и Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З., искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност – всеки ответник по 1/2, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
********, ап. 99, с абон. № ********, а именно: 379.53 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г.; 58.75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 23.14 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.09.2023 г. до окончателното плащане; 5.81 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 28.09.2022 г.; отхвърлил е предявения от Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лв., недължимо платена сума за топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за апартамент № 99, находящ се в гр. София, ж.к. ********, с абон.
№ ********, за периода от м. 03.2019 г. до м. 02.2024 г., ведно със законната лихва от 01.03.2024 г. до окончателното плащане; осъдил е Д. С. С. и Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 187.20 лв. – разноски по първоначалните искове; осъдил е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 124.80 лв. – разноски по първоначалните искове, а на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от 434.65 лв. – разноски по делото, и е осъдил Ц. С. С., действащ чрез неговата майка и законен представител Д.Д.З. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.
С молба от 17.02.2025 г. ответникът и насрещен ищец -частен жалбоподател е поискал да се измени решението в частта за, с която в негова тежест са възложени разноски, и едновременно с това да му бъдат присъдени всички сторени от него разноски, възлизащи на 480 лева, заради това че е платил още преди завеждането на делото своята част от задълженията към дружеството, респ. не е дал повод за завеждане на дело срещу него, а присъждането в полза на първоначалния ищец разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоначалните искове и за насрещния иск, счита за дублиране на разноски.
С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата на ответникът и насрещен ищец -частен жалбоподател от 17.02.2025 г. и е препратил към подробно изложените в решението мотиви, поради които е счел молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата от 17.02.2025 г.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени от първостепенния съд, поради което не намира за необходимо да ги повтаря, и препраща към тях. В случая 2 районният съд правилно е преценил, че частният жалбоподател дължи разноски за предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу него искове, както и че на него не му се дължи пълният размер на сторените в производството разноски за тези искове, нито пък му се дължат разноски за насрещния му иск. Отделно от това размера на дължимите от и на него разноски, съобразно изхода от спора са правилно изчислени. Въпреки, че предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени, поради извършени плащания, едното от които извършено в хода на процеса (на 23.10.2023 г.), всеки един от ответниците дължи на дружеството съразмерна част от разноските ( по ½ от тях), защото с поведението си са дали повод за предявяване на исковете за неплатените по-рано суми, при съобразяване на частта от задълженията, за които те не са дали повод за завеждане на делото поради извършване на плащане в по-ранен момент, т.е разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК в случая не може да намери приложение. С оглед доводите в жалбата следва да се отбележи, че доколкото частният жалбоподател не е направил разграничение каква част от заплетения от него адвокатски хонорар от 480 лева касае защитата му по предявените срещу него искове и каква – за защитата по насрещният му иск, правилно районният съд е приел, че половината от заплатеното адвокатско възнаграждение е за защитата по първоначалните искове, а другата половина – за защитата по насрещния иск и въз основа на това е направил изчисленията за дължимите на жалбоподателя от ищцовото дружество разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД в качеството му на ответник по насрещния иск се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, защото същият е отхвърлен, като противно на доводите в жалбата разноските за юрисконсултско възнаграждение не са дублирани. Съобразено е от районният съд и обстоятелството, че частният жалбоподател е бил освободен от държавна такса и разноски за производството, поради което на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.
78, ал.7 ГПК са възложени и разноските (за вещи лица), от които жалбоподателят е бил освободен, съразмерно на частта от задълженията, за които дружеството не е имало повод да завежда исковете, защото са били платени в по-ранен момент.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което и определението от 18.09.2025 г., в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Разноски в производството по чл. 248 ГПК на страните не се следват.
Воден от горното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.09.2025 г., постановено по гр.д. № 50736/2023 г. на Софийския районен съд, 85-ти състав, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4