Решение № 458 от 10.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 08.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20225300502725 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Съдът е сезиран с възивна жалба депозирана от „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: 200512860 против Решение №2411/30.06.2022г., постановено по гр.д.

№9312/2021г., по описа на Районен съд – Пловдив, шестнадесети гр.състав, с което се отхвърля предявения от „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: 200512860 против А. Б. К., ЕГН: ********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 641 лева- обезщетение за имуществени вреди, причинени от поведението на ответника, който при маневра на заден ход с лек автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***, ударил на 08.04.2019 г. около 17 часа в гр. Пловдив, на ул. ***, паркирания на мястото и собствен на ищеца лек автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, като му причинил щети- резки, точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл и удари с юмрук върху задната багажна врата на автомобила, като предизвикал деформации, под формата на хлътване на ламарината, ведно със 1 законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- 08.04.2019 г. до окончателното погасяване. С постановеният съдебен акт в полза на А. Б. К., ЕГН: **********, са присъдени направени по делото разноски, както следва: сумата от общо 35 лева- такси за издаване на съдебни удостоверения, сумата от 20 лева- депозит за разпит на свидетел и сумата от 344, 87 леваадвокатско възнаграждение, определено от съда. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, като вместо това въззивния съд уважи предявените искове. Претендират се разноски, съобразно представения списък с направени такива.Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна.

Въззиваемата страна А. Б. К., ЕГН: ********** оспорва жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на първоинстанционният съд да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно представения списък с направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД предявен от „НКБ Сервиз“ ООД, ЕИК: 200512860 против А. Б. К., ЕГН:

********** за заплащане на сумата от общо 1641лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от поведението на ответника, който при маневра на заден ход с лек автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***, ударил на 08.04.2019 г. около 17 часа в гр. Пловдив, на ул. ***, паркирания на мястото и собствен на ищеца лек автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, като му причинил щети- резки, точки и надрасквания в контактната зона на удара, а след инцидента нанесъл удари с юмрук върху 2 задната багажна врата на автомобила, като предизвикал деформации, под формата на хлътване на ламарината, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта- 08.04.2019 г. до окончателното ѝ погасяване.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.04.2019 г. управителят на ищцовото дружество паркирал собствения на дружеството лек автомобил „Мердецес ***, рег. № ***, пред свой гараж, находящ се в гр.

Пловдив, ул. ***. Около 17 часа същия ден сестрата на управителя при излизане от апартамента си, находящ се в същата сграда, забелязала как управляваният от ответника лек автомобил „Мерцедес GLK ***, рег. № ***, при опит да излезе, ударил спряното МПС на ищеца, който без извика дежурен патрул на КАТ, се опитал да напусне мястото на ПТП. След възникнал спор между последната и ответника, афектиран от ситуацията, ответникът слязъл и започнал да нанася удари с юмрук върху задния капак на автомобила на дружеството. По случая се съставили протокол за ПТП № 1722669/ 08.04.2019 г., АУАН № 138800/ 08.04.2019 г. и НП № 19-1013003859/ 03.05.2019 г. От настъпилото ПТП автомобилът на ищеца получил вреди- резки, точки, надрасквания, като се увредили определени части, чийто ремонт възлизал на сумата от 735 лева. Поведението на ответника след инцидента, изразяващо се в удари с юмрук върху задния капак на автомобила довел до деформации на капака, чиято ламарина хлътнала, като тук ремонтът възлизал на сумата от 906 лева. За деликтното си поведение ответникът дължал обезщетение за причинените имуществени вреди. Претендира се обезщетение на обща стойност от 1 641 лева

Ответникът изразява становище недопустимост на иска, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца. По същество оспорва исковете. Твърди, че главен инициатор и съпричинител бил управителят на ищеца, който умишлено паркирал така, за да създаде конфликтна ситуация с цел провокация към ответника. Автомобилът на дружеството бил паркиран неправомерно в „синя зона“, без да притежава талон за това, докато ответникът имал такъв талон и бил спрял пред офиса си. Патрулът на КАТ, който дошъл на място, но не установил наличие на материални щети. По случая не била образувана щета пред застрахователя, при положение, че и двете коли имали застраховка. Фактурите за ремонта пък били издадени две години след инцидента и на името на управителя на дружеството. Проформо фактурите не доказвали плащане и били на името на физическото лице, а по3 късно издадените фактури не ставало ясно дали се отнасят за ремонт на автомобила във връзка с този инцидент.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, като е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, доколкото от събраните доказателства не се установява деликтно и противоправно поведение на ответника, по начина по който се твърди да съществува в исковата молба, нито пък се доказват причинени по вид имуществени вреди, описани от ищеца, които да подлежат на обезщетяване.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред въззивната инстанция поддържа оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с обвързващата сила на постановеното от Административен съд гр.Пловдив решение по адм.д.№***г., с което е потвърдено Решение по АДНХ№***г. на РС гр.Пловдив; че не е обсъдил всестранно, пълно и точно показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което е достигнал до погрешни правни изводи; че е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснал до разпит поисканите от ищеца свидетели – преки очевидци на деянието.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След съвкупната преценка на събраните пред първата и пред настоящата инстанция доказателства, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата оплаквани за основателни.

Подържаното от въззиваемия пред настоящата инстанция възражение за липсата на активна легитимация на ищцовото дружество, настоящият 4 съдебен състав намира за неоснователно, като в тази връзка изцяло споделя изложеното от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 144 ал.

1 и 2 от ЗДв.П, собствеността на МПС се прехвърля с писмен договор, а при регистрирани автомобили се изисква и нотариална заверка на подписите, предвид на което и доколкото процесният лек автомобил „Мердецес ***, рег.

№ *** е прехвърлен на ищеца с договор за покупко- продажба на МПС от 11.07.2011 г. с нотариална заверка на подписите, то сделката е валидна. Що се касае до вписване собствеността на едно МПС в регистрите на КАТ, следва да бъде отбелязано, че вписването не е част от фактическият състав по прехвърляне на автомобила, поради което не би могло да се приеме, че сделката страда от порок влияещ върху нейната валидност. В подкрепа на извода, че ищецът е активно легитимиран по настоящия иск, е и обстоятелството, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на процесния автомобил.

По съществото на спора, настоящият съдебен състав не споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:

За да е изпълнен фактическия състав на 45 ЗЗД е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, като липсата на дори един елемент от фактическия състав на деликта води до отхвърляне на претенцията.

Няма спор между страните, че по отношение на ответника К. има влязло в сила наказателно постановление, за виновно нарушение на правилата за движение по чл. 40 ал. 1 от ЗДв.П, според която норма преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Изготвеният и представен по делото протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, 5 протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.

Процесният протокол за настъпилото на 08.04.2019г. ПТП съдържа преки възприятия на длъжностното лице, което го е съставило, включително е възпроизведена и схема. В него се съдържа информация относно разположението на автомобилите, участващи в пътно транспортното произшествие. Действително протоколът за ПТП представлява частен документ, но предвид на това, че е подписан от виновния за произшествието водач – ответникът К., то протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни за ответника факти – механизмът на ПТП в резултат на проявеното противоправно поведение – удар в задната част на другото МПС при движение посока назад. Действително така съставения АУАН и влязло в сила наказателното постановление, издадено въз основа на последния, не попадат сред актовете на наказателния съд, имащи задължителна сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК. В случая обаче предвид обстоятелствата отразени в постановлението, доказателствената сила на УААН и принципа в чл.45 ЗЗД, че вината на делинквента при непозволено увреждане се предполага, то следва да се приеме, че ответникът следва да опровергае фактите, отразени в посочените актове.