Решение № 86 от 12.12.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Тутракан, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200279 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. М. Г., с ЕГН **********, от *********, срещу Електронен фиш серия К № 7651350, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката, чрез надлежно упълномощения да я защитава адв. Б. Г. от ***, го обжалва в срок. Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество в жалбата се твърди, че тъй като процесното АТСС не е стационарно, а мобилно, то следвало да не се издава ЕФ (като част от особена, съкратена административнонаказателна процедура), а обратно – АНП следвало да се води по общия ред чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Неспазването на твърдяната за относима процедура според жалбоподателката обуславяла отмяната на процесния ЕФ.

Отделно се твърди, че в ЕФ липсвали основни негови реквизити – издател и дата на издаване, като с първата липса се затруднявала преценката относно компетентността на АНО, а с втората – не можело да се проследи дали са спазени съответните давностни срокове (по чл. 34 от ЗАНН и по чл. 80-82 от НК). Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – директорът на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощената В.А. – гл. юрисконсулт при ОДМВР – Силистра. В хода на съдебните прения пледира за потвърждаването на ЕФ, тъй като същият бил законосъобразно издаден.

1

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, ТО – Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2023 г. свидетелят В. Н. В. – полицейски служител в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, осъществявал контрол на скоростта на движение на движещи се моторни превозни средства посредством АТСС вид TFR1-M с № 593. Служителят се намирал в с. Нова Черна, обл. Силистра и разположил АТСС в близост до бензиностанция „Аери 44“ по ул. „Черно море“, насочена в посока кръстовището с ул. „Марица“. Техническото средство било зададено да контролира движещите се в посока от гр. Силистра към гр. Русе, т. е. приближаващите се към него МПС.

В 11:44 ч. техническото средство заснело лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ****, движещ се към АТСС със скорост 65 км/ч.

Нарушението било заснето от устройството, което е видно от приложената разпечатка на снимка към клип № 19164, TFR1-M № 593. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС.

Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 62 км/ч.

На 21.06.2023 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 7651350 срещу собственика на автомобила, а именно жалбоподателката М. Г., с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП.

На 24.09.2024 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля; з. к. на: ЕФ серия К № 7651350; Справки АИС АНД; писмо № 10374/15.08.2023 г. по описа на РУ – Тутракан; разписка /бланка/; писмо № 1899р-21459/04.11.2024 г. по описа на 01 РУ – Благоевград с приложена докладна записка; Заповед № 8121з-46/12.01.2022 г.; Заповед № 8121з931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з-172/29.02.2022 г.; Заповед № 8121К2685/21.03.2022 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Протокол за използване на АТСС от 11.06.2023 г.; Протокол № 3-40-23 от проверка на 2 мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ от 16.02.2023 г.; техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение; снимков материал на хартиен носител на клип 479 и 489; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. Клип № 19164/11.06.2023 г.; 2 бр. снимки на хартиен носител на полицейски автомобил с рег. № ****; Служебна бележка от ОДМВР – Силистра; справка за нарушител водач; справки АИС; писмо изх. № 4332р-900272/2024 г. по описа на СДВР, отдел ПП и разписка от 24.09.2024 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 593. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч., тъй като същият се намира в населено място – с. Нова Черна.

Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка от наказващия орган.

Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателя. От приетото като доказателство заверено копие на Протокол от проверка № 3-40-23/16.02.2023 г. е видно, че процесното АТСС е преминало технически преглед на 16.02.2023 г., като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Доколкото в т.

31 от Заповед №А-616, издадена от председателя на ДАМТН на основание чл.

3

43, ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на метрологичният контрол относно „скоростомерите“ е 1 година, то следва, че АТСС е било технически изправно към процесната дата.

Защитният довод, че било недопустимо издаването на ЕФ за нарушение, установено с мобилна АТСС, действаща в присъствието на контролен орган, следва да се отклони като неоснователен. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че не заснемането на нарушението следва да е в отсъствие на контролен орган, а единствено издаването на ЕФ, какъвто е и настоящият случай. На същия извод сочи и легалната дефиниция на мобилни АТСС, съдържаща се в § 6, т. 65, б. „б“ от ДР на ЗДвП, според която чрез мобилни АТСС се установяват нарушения „ … в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“. От изложеното следва, че провеждането на настоящото АНП като съкратено такова чрез издаване на ЕФ е законосъобразно.

Другият защитен довод, че в ЕФ не били отразени органът, който го е издал, и датата на издаването му, също следва да се отхвърли като неоснователен. Както се отбеляза по-горе, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, въвеждащ реквизитите на ЕФ, дерогира разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съотношението между тях е като специална към обща нормативна уредба. Въз основа на това и след като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не са предвидени като реквизити на ЕФ органът, който го е издал (а само териториалната структура на МВР, в случая ОДМВР – Силистра), и датата на издаването му, то следва, че липсата им не представлява нарушение на процесуалните правила. Въпреки това, следва да се отбележи, че след като процесният ЕФ е издаден на 21.06.2023 г. (видно от представените от АНО справки), а нарушението е извършено на 11.06.2023 г., то следва, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН (съотносими и при издаването на ЕФ) са спазени. Обстоятелството, че фишът е връчен чак на 24.09.2024 г., от една страна, не влияе върху спазването на цитираните срокове по ЗАНН, а от друга – не обуславя изтичането на тригодишната давност за преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съответно абсолютната давност по чл.

81, ал. 3 от НК (приложими на основание чл. 11 от ЗАНН).

От обективна страна, изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС със скорост, по-висока от указаните в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В настоящия случай заснетата скорост е 65 км/ч, която след приспаднатия толеранс е редуцирана до 62 км/ч – т.е. нарушението се състои в превишаване с 12 км/ч., тъй като е въведено ограничение за процесния пътен участък с пътен знак „Д 11“ от 50 км/ч. (за движение в населено място).

От субективна страна, жалбоподателят е действал небрежно, тъй като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е бил длъжен да спазва ограничението на скоростта на управлявания от него автомобил, като същевременно при полагане на дължимата грижа е бил в състояние да предотврати осъществяването на нарушението.

От горното е видно, че отбелязаната в ЕФ правна квалификация на нарушението (чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП) се явява погрешна, доколкото процесният пътен участък се намира в населено място и не са налице никакви доказателства, че разрешената скорост е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км/ч. Нещо повече, дори АНО 4

(доколкото в ЕФ е описано, че максимално разрешената скорост е 50 км/ч и че същата е въведена със знак „Д 11“) и неговият процесуален представител не навеждат подобни твърдения. Въз основа на това и доколкото не е налице никакво изменение на обстоятелствената част на нарушението, съдът намира, че е налице основание за изменянето на ЕФ, като се приложи закон за същото нарушение.

Въз основа на изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и субективна страна процесното административно нарушение.

Предвид това, че наложеното с ЕФ наказание е фиксирано в абсолютен размер от законодателя в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, то според съда е безпредметно да се обсъжда наличието или липсата на отегчаващи и/или смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства. Същото, на основание чл. 189з от ЗДвП, важи и по отношение прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Имайки предвид всичко изложено, съдът счита, че липсват основания електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде изменен единствено в правната квалификация на нарушението и потвърден като законосъобразен в останалата му част.