Решение № 45 от 17.03.2022, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Габрово, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Ива Димова

Славена Койчева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело № 20214200500491 по описа за 2021 година

С решение № 260101 от 08.10.2021 г. по гр. дело № 709/2020 г.

Районен съд-С. е уважил главeн иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, предявен от М. Й. Д., против З.А. И. и Н. М. СТ., за признаване за установено, че сключеният между ответниците, в качеството на купувачи, и наследодателката на ищцата С. Д., в качеството на продавач, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 10, том VI, рег. № 13643, нот. дело №776/15.09.2019г., изготвен от помощникнотариус по заместване при нотариус с рег. № *** на НК, е нищожен в частта на прехвърлените ½ идеални части от правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка, поради накърняване на добрите нрави – допусната нееквивалентност на уговорените престации. Поради ненастъпване на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на главния иск, съдът не е разгледал предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за прогласяване на процесната сделка за нищожна поради липса на основание.

Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сумата 2 405 лева лв., представляваща направените по делото разноски за заплащате на държавна такса, възнаграждение на вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ответниците чрез упълномощените процесуални представители, с които се оспорва правилността на решението в частта, в която съдът е приел за 1 основателен предявения иск по чл. 26, ал.1 предл. трето ЗЗД, и е осъдил ответниците да заплатят на ищцата направените по делото разноски, излагайки аргументи, че решението е недопустимо, необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. Посочва се, че в изложените мотиви към обжалвания съдебен акт не са описани поставените искания и възражения от страните, не са детайлно обсъдени и ценени събраните доказателства и доказателствени средства по делото и не са подробно изложени направените крайни фактически констатации при изясняване на делото от фактическа страна. Първоинстанционният съд е обсъдил едностранно събраните доказателства, като е основал извода си за наличие на нееквивалентност на уговорените престации единствено на установеното съдържание на представения нотариален акт и заключението към приетата съдебнотехническа експертиза. Така направеният извод от съда не е съобразен с изградените субективни възприятия на продавача по сделката и мотивите за сключването й – настъпили финансови затруднения в семейството на ищцата.

Това обстоятелство било изяснено посредством събраните гласни доказателствени средства при разпита на свидетел П.И.. Жалбоподателите обосновават становище за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД поради липса на правен интерес у ищцата да оспорва пораждането на правното действие на сделка, сключена от друго лице. Доколкото продавачът по сделката С. Д. не е предприела действия по оспорване на действителността на покупко-продажбата до настъпване на смъртта си и не е дала повод за пораждане на съмнение, че страните са съгласували условията по договора и са уговорили продажна дена съобразно изискванията на добрите нрави. Противопоставеното възражение за недопустимост на исковата претенция също не е било обсъдено в мотивите на обжалваното решение. Въззивниците изтъкват, че в представената декларация, приложена като част от изисканото нотариално дело, С. Д. заявила, че условията по сделката не са неизгодни за нея, а продажната цена от 9 990 лева е действителната цена, договорена между страните. От показанията на помощник-нотариуса, удостоверил сключването на процесния договор, се установявало, че уговарянето на продажна под данъчната оценка на имота представлявало обичайна практика в гражданския оборот, поради което не следвало да се приема за накърняващо добрите нрави. На следващо място се излага теза, че дори да бъде възприет извод за наличие на нееквивалентност на престациите, то наличието на основание за прогласяване на нищожността поради накърняване на добрите нрави се обуславяло от анализ на преследваната от страните цел, удовлетворяването на допустим от закона интерес и уговарянето на почти нулева насрещна престация.

Аргументи в тази посока жалбоподателите черпят от цитираната съдебна практика на върховната инстанция. Принципът на свободата на договаряне в облигационните правоотношения обосновавал извод за това, че страните са свободни да договарят параметрите по сключваните правни сделки и 2 възмездността на договора не изисквала непременно пълна еквивалентност между насрещните престации. При така изложените оплаквания въззивниците молят съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо поради липсата на правен интерес у ищцата за предявяване на исковите претенции срещу ответниците. В случай, че не уважи искането за обезсилване на решението, въззивните молят съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират за присъждане на сторените съдебни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивните жалби, като излага подробни доводи в депозираните отговори и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Предявени са субективно пасивно и обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД. В исковата молба ищцата М.Д. твърди, че заедно с брат си П.И. притежавали качеството на наследници на С. Д. при равни наследствени квоти от по ½ от наследствената маса. Ищцата живеела на съпружески начала заедно с М.А.. През 2016г. М.А. получил в заем от ответника З. И. сумата от 10 000 евро, като в обезпечение на изпълнението на задължението за връщане на паричната сума заемателят предоставил в залог лек автомобил, собственост на ищцата. През 2017г. ответникът И. предоставил в заем на А. сумата от 10 000 евро при уговорена фиксирана договорна лихва с общ размер от 12 000 евро. Ответникът отразил част от дължимите суми в писмена форма. Страните уговорили, че изпълнението на поетите задължения от страна А. следвало да бъдат обезпечени чрез предоставяне в „залог“ в полза на заемодателя на жилището на С. Д. – майка на ищцата. Ищцата се съгласила да убеди своята майка да предостави имота си като обезпечение по договора за заем. На 15.09.2017г. С. Д. заедно с ищцата и ответникът И. посетили кантората на нотариус П.Д. в гр. С..

Въпреки че между страните била постигната първоначално уговорка за учредяване на обезпечение с предмет имота на наследодателката на ищцата, със съставения нотариален акт № 10, том VI, рег. № 13643, нот. дело №776/15.9.2019г., изготвен от помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № *** на НК, бил обективиран договор за покупко-продажба между С. Д. – продавач, и З.И. – купувач, с предмет процесните поземлен имот, апартамент, с прилежащи таванско и избено помещение, и гараж, срещу уговорена обща продажна цена от 9 990 лева. В съставения нотариален акт било отбелязано, че данъчната оценка на имота възлиза на сумата от 36 192 лева. Впоследствие ищцата узнала за сключения договор за покупкопродажба и отправила искане към купувача да закупи обратно имота.

Въпреки изразеното първоначално съгласие с предложението, на по-късен 3 етап ответникът И. изразил несъгласие да получи продажната по банков път и осуетил сключването на сделката. По силата на сключен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 23.11.2018г. ответниците З.И. и Н.М. И.а /съпруга на З.И./ прехвърлили собствеността върху процесните имоти в полза на И.А.И. срещу уговорена продажна цена от 9 000 лева при данъчна оценка на имота от 32 975,90 лева. Ищцата оспорва действителността на договора за покупко-продажба, сключен между С. Д., от една страна, и З.И., от друга страна, като накърняваща добрите добри поради наличието на нееквивалентност на уговорените насрещни престации. Уговорената продажна цена от 9 990 лева била значително занижена в сравнение с данъчната оценка на имота от 36 129,20 лева, както и в сравнение с пазарната стойност на имота, надвишаваща 100 000 лева към момента на сключване на договора. При условията на евентуалност ищцата излага твърдения, че договорът е сключен при липса на основание предвид обстоятелството, че С.

Д. нямала намерение на продава имота на ответника И., когото не познавала преди това, а същевременно нямала необходимост от получаване на допълнителни финансови средства чрез извършване на разпоредителни действия с имота. Предявяват се главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупкопродажба от 15.09.2019 г., поради накърняване на добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации; както и евентуален искове по чл.

26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание, тъй като продавачът С. Д. сключила договора без да има намерението и волята да прехвърли собствеността върху имота в полза на купувача.

Ответниците оспорват изцяло предявените искове, като в депозираните по делото отговори на исковата молба излагат становище за недопустимост на предявените искове и доводи за неоснователност на заявените претенции.

За да се произнесе по основателността на жалбата Окръжен съдГаброво като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено следното:

С представеното и прието като писмено доказателство Удостоверение за наследници изх.№ ДД-1-А-07.932 от 10.06.2020г., издадено от Община С., се установява, че след настъпване на смъртта на С. П. Д. същата е оставила двама наследници по закон – П.Й.И. и М. Й. Д..

С договор за продажба от 15.09.2017г., обективиран в нотариален акт № 10, том VI, рег. № 13643, нот. дело №776/15.9.2019г., изготвен от помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № *** на НК, продавачът С. П. Д. е прехвърлила на купувача З. АР. ИСМ. правото на собственост върху следните недвижими имоти: 52/416 идеални части от поземлен имот с кад. идендификатор *** по КК и КР на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-77/16.07.2008 на изп. директор на АККГ, с 4 адрес: гр. С., ул. „*****“ №18-** с площ от 557 кв.м. с предназначение: урбанизирана територия; самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор ***, с адрес: гр. С., ул. „*****“ ****** със застроена площ 118.47 кв. м., с предназначение: жилище /апартамент/ , заедно с прилежащите самостоятелен обект избено помещение №5 от 21.76 кв.м. и таванско помещение №4 от 25.22 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор ***, с адрес на имота: гр. С., ул. „*****“ ****, с площ **22 кв.м., с предназначение на имота: гараж, заедно с 12,69% идеални части от общите части на сградата. Съгласно т. II от договора страните уговорили дължима продажна цена за имотите в общ размер от 9 990 лева, като е посочено, че продавачът е заплатил цената в пълен размер в брой при сключването на сделката. Данъчната оценка на имота, отразена в съдържанието на договора, към момента на сключването му възлизала на 36 129,20 лева. При сключване на договора за покупко-продажба помощникнотариусът е удостоверил, че страните сключват договора по добра воля, разбират смисъла и значението на акта, който извършват, като при изготвянето на нотариалния акт същият е бил предварително прочетен и след одобрението на всяка от страните е бил подписан от тях и нотариуса.