Решение № 185 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Търговско дело № 20262100900206 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД срещу „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, след приетото увеличение в размера на исковете, сумата от 45906.37 евро - главница, с която се обогатил за сметка на ищеца, ползвайки неоснователно собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Несебър в периода от 21.07.2020 год. до 21.07.2024 год.

/1460 дни/, ведно с мораторна лихва в размер на 1420.08 евро, начислена върху главницата за периода от 04.03.2025 год. до датата на депозиране на исковата молба, както и законната лихва за забава от депозиране на исковата молба на 28.05.2025 год. до окончателното изплащане на главното вземане.

Така предявени, исковете са с правно основание в чл. 59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцовото дружество, който ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Процесуалният представител на дружеството - ответник оспорва исковете по съображенията, изложени в нарочен отговор по реда на чл.131 от ГПК и моли за отхвърлянето им; също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.

Съдът, въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че процесният имот е собствен на „Слънчев бряг” АД (в каквато насока е и АДС № 2600 / 18.07.1995 год.), а също и че ответното „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД стопанисва хотел „Котва“, застроен в съседния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Несебър.

Предназначението на собствения на „Слънчев бряг“ АД

1 имот е „ Урбанизирана територия“, с начин на трайно ползване - „За второстепенна улица“.

На 08.07.2024 год. изпълнителния директор на „Слънчев бряг“ АД, след проверка и констатирано наличие на поставена бариера и нерегламентирано ползване на процесния имот като паркинг към хотел „Котва“, е отправил покана до управителя на „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД, стопанисващо посочения хотел, за премахване на бариерата и възстановяване на свободния достъп до имота.

В отговор от 11.07.2024 год., с молба от същата дата, управителят на ответното дружество е поискал да му бъде разрешено да постави бариера срещу заплащане, което му искане не е удовлетворено от „Слънчев бряг“ АД и на 17.07.2024 год. представляваното от него дружество отново е поканено да премахне бариерата.

Впрочем, пак на 17.07.2024 год. Валентин Ганев, заемащ длъжност „Началник отдел“ в ищцовото дружество, е извършил проверка на имота с идентификатор *** и е констатирал, че има поставена бариера, която се експлоатира от хотел „Котва“. Писмено е докладвал на законния представител на „Слънчев бряг” АД за тази си констатация, отправяйки предложение за премахване на бариерата.

След отказа да му бъде дадено разрешение за поставяне на бариера, управителят на „Гарант-турист С. и В.“ ЕООД е отправил подобно искане и до министъра на туризма. Искането е мотивирано необходимост от регулиране и сигурност при паркирането на автомобили, а също и че бариерата, разположена на алея – собственост на „Слънчев бряг“ АД е заварена от настоящия собственик на хотел „Котва“ от 1999 год., като с нея се ограничава паркинга на хотела, който се ползвал за нуждите на същия и след премахването й на 22.07.2024 год., се възпрепятствал достъпа на автобусите, превозващи туристи.

На 31.01.2025 год. от страна на „Слънчев бряг“ АД е последвала нова покана до „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД, в 1-месечен срок от получаване на поканата, да премахне поставената бариера, както и да заплати обезщетение за ползване на имота за периода от 2020 год. до 2024 год., в размер на 22790 лв. без ДДС.

Тази покана е получена на 04.02.2025 год.

По думите на св. Ганев, работещ в ищцовото дружество от 14 години, винаги е имало бариера, поставена в началото на алеята – тупиков път с идентификатор ***, с която се е контролирал достъпа на автомобили до имота, целият ползван за паркиране към хотела. На бариерата имало човек, който стоял на стол.

Според св.Русев, служител в ответното „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД от 19 години, достъпът за леки автомобили до хотел „Котва“ се осъществявал от границата на улицата и имот с идентификатор ***, като паркирането се извършвало по границата на този имот с имот ***, без свидетелят да е категоричен в кой точно имот ставало това.

В процесния имот имало поставена бариера от повече от 10-15 години, чиято идея била въвеждане на ред при паркиране и осигуряване на възможност за автобуси да влизат и да вземат гости на хотела. През последното лято (2025 год. – б.а.) бариерата се контролирала от външна фирма, след проведен от 2

„Слънчев бряг“ АД търг, а дотогава – от служител на „Гарант турист С. и В.“ ЕООД, който седял до нея и контролирал кой влиза и излиза.

Заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза е, че бариерата е поставена в края на тротоара, върху асфалтово покритие, ограничаваща достъпа до паркоместа, разположени вляво и вдясно на обслужваща улица, водеща до главния вход на хотел „Котва“.

Конкретизирало е, че местоположението й е на северната регулационна линия на имота. На 23.02.2026 год. експертът извършил оглед, при който установил, че има поставена бариера, съответстваща по местоположение на предходното й такова, датиращо най-рано от м.март 2012 год. Част от обслужващата улица тупик към главния вход на хотел „Котва“ попадала в имот с идентификатор *** и обслужвала паркоместа, разположени в съседния имот с идентификатор ***. Средният годишен пазарен наем за открита площ от 571 кв.м., отдавана като паркинг, възлизала на 55017 евро за пълните 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 год.

Бургаският окръжен съд, при така очертаната фактическа обстановка, намира исковите претенции за основателни.

Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За основателността на главния иск е необходимо да е установено положително, че ответникът, който не е собственик, е ползвал собствения на ищеца имот, без да има основание, като с това се е обогатил - спестявайки разходи за сметка на обедняването на обеднилия се ищец, произтичащо от невъзможността му да ползва имота или реализира имуществена облага от него - така ППВС № 1/1979 г.; Р№ 398-2013-IV г.о. и др.

Доказано е (безспорно), че ищецът е собственик на имота, че в претендирания период имотът му се е ползвал от ответника – независимо кой е поставил бариерата, нейното съществуване е факт и от това е извличал облага единствено стопанисващия хотел „Котва“. Няма значение и начина, по който се е ползвал имотът от ответника – дали го е отдавал възмездно (извличал пряка полза от него) или косвено се е облагодетелствал, осигурявайки безпрепятствено паркиране на гостите на неговия хотел, същественото в случая е, че за това той е спестил/избегнал заплащане на разходи, които в обичайния случай би сторил във връзка с развиваната от него дейност и с цел достъп до обособените от него паркоместа, обслужващи хотела. Тези разходи, под формата на наем, същия би платил на собственика на имота, а неплащането всъщност кореспондира на обедняването на последния.

Ето защо, искът по чл.59 от ЗЗД, се явява основателен. Що се отнася до размера, до който следва да се уважи, съдът съобразява, че определеният от вещото лице по техническата експертиза пазарен наем от 55017 евро на годишна база, обхваща период, по-дълъг от процесния. За 2020 год. и за 2024 год. ищецът не претендира ползване за цяла година, а за пократък период. Съобразявайки това и въз основа на дадените в заключението на експерта годишни наеми за тези години, дължимото обезщетение за процесния период, изчислено от съда на основание чл.162 от ГПК, възлиза на 46232.34 евро, което налага главният иск да се уважи за пълния заявен размер.

Понеже главният иск е основателен, акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва, също е доказан в своето 3 основание. Вземането, основано на неоснователно обогатяване е изискуемо от момента на неоснователното разместване на блага, но длъжникът бива поставен в забава с покана (чл.84, ал.2 от ЗЗД). Такава е получена от „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД на 04.02.2025 год. и от 05.03.2025 год. - деня, следващ изтичането на дадения 1-месечен срок за изпълнение, ответното дружество е изпаднало в забава.

Съдът, при липса на данни за основателния размер на този иск, изчисли същия за периода от 05.03.2025 год. до деня, предшестващ деня, на който са предявени исковете, на 1387.14 евро, до който следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 1420.08 евро, касаеща дните 04.03.2025 год. и 28.05.2025 год. от претендирания период – да се отхвърли.

Пак на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Гарант - турист С. и В.“ ЕООД дължи и законната лихва върху сумата, с която се е обогатило, за периода от датата на предявяване на исковете на 28.05.2025 год. до окончателното й изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват разноски, съобразно основателните/неоснователните размери на исковете, които за ищеца възлизат на 6330.18 евро, а за ответника – на 13.90 евро.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД, ЕИК 102172658, седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ № 25, представлявано от Венелин Ташев, на основание чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 812020577, седалище и адрес на управление: КК „Слънчев бряг“, общ.Несебър, представлявано от Соня Енилова, сумата от 45906.37 евро - главница, с която се обогатил за сметка на ищеца, ползвайки неоснователно собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Несебър в периода от 21.07.2020 год. до 21.07.2024 год. /1460 дни/, ведно с мораторна лихва в размер на 1387.14 евро, начислена върху главницата за периода от 05.03.2025 год. до 27.05.2025 год., както и законната лихва за забава от депозиране на исковата молба на 28.05.2025 год. до окончателното изплащане на главното вземане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата над уважения до пълния предявен размер от 1420.08 евро, начислена върху горната главница за 04.03.2025 год. и 28.05.2025 год.

ОСЪЖДА „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД да заплати на

„Слънчев бряг“ АД деловодни разноски в размер на 6330.18 евро.

ОСЪЖДА „Слънчев бряг“ АД да заплати на „Гарант – турист С. и В.“ ЕООД деловодни разноски в размер на 13.90 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4

5