Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 842 от 29.05.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5505/2024
Вид
Решение № 842
Подписан
29.05.2025
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • §7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. Русе, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520105505 по описа за 2024 година

Е. П. М. заявява, че на ********г. около 15 часа се намирала в Общински пазар, находящ се в гр.Русе, *******. Прибирайки се, тръгнала към страничния изход на пазара, водещ към ул.“******“. За да стигне до изхода трябвало да изкачи три стъпала, ситуирани между алеята с тарабите и закритата част с изградени павилиони. Въпреки, че се придвижвала бавно и внимателно, при достигане второто стъпало се подхлъзнала на мократа настилка, залитнала, направила опит да се хване за вертикална опора, монтирана на площадката след стъпалата, но не успяла да я достигне. Загубила равновесие, тъй като стъпалата били необезопасени, без парапети, и паднала от второто стъпало на бетонната настилка до тарабите. При падането изпитала силна болка в дясната част на таза. Не можела да се движи. Търговци от пазара се притекли на помощ и се обадили на тел. 112. Виждайки насъбралите се хора, Х. Х. – семеен приятел на ищцата се приближил и й помогнал да се свърже със съпруга си, който пристигнал на мястото на инцидента. Отзовалият се екип на „Спешна помощ“ извършил преглед на място и откарал пострадалата в УМБАЛ „Медика“ – Русе. След проведени изследвания била поставена окончателна диагноза – „фрактура пертрохентерика феморис декстра“ (счупване в областта на дясна тазобедрена става).

Пострадалата била приета в Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия за оперативно лечение.

Е. М. твърди, че изпитвала силна болка, била в шок от преживяното, притеснена от предстоящата интервенция. При извършената на 23.02.2024г. операция били поставени имплант и два винта на дясна тазобедрена става, за които ищцата заплатила 2480 лева, тъй като цената на консумативите не се поемали от НЗОК. Четири дни по-късно я изписали от УМБАЛ „Медика“ – Русе и я настанили във Физиотерапевтична болница „Медика“, където 1 била проведена рехабилитация, продължила и след изписването й, тъй като възстановяване движението на крайника се осъществявало бавно. През следващите приблизително два месеца, молителката останала на легло. След изтичане на посочения период започнала да се изправя и прави опити за крачки с проходилка. Поддържа, че и до настоящия момент продължават рехабилитационните процедури, предвид болките които изпитва при стъпване на увредения крак. Към настоящия момент десния крак на ищцата бил с 3 мм по-къс от левия, предпоставка за затрудняване възстановяването на движението, изкривяване на походката й и създаване допълнителен дискомфорт в ежедневието й. Междувременно дъщеря й напуснала работа, за да полага ежедневни грижи за нея, предвид невъзможността пострадалата да се обслужва сама. Това обстоятелство оказало негативно влияние върху психиката на молителката.

Ищцата поддържа, че инцидентът настъпил на място – общинска собственост.

Стъпалата били изградени от Община Русе, съставлявали естествено продължение на алеята с тарабите и покритата част на пазара, поради което ответникът бил длъжен да ги поддържа и обезопаси, задължение вменено в редица нормативни актове. Поради това счита, че общината следва да понесе отговорността за претърпените имуществени и неимуществени вреди. В подкрепа на твърденията визира разпоредбите на: §7 от ЗМСМА; чл.2, ал.1, т.2 ЗОС; Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места; Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство; Наредба №РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Сочи, че необезопасеността към момента на събитието и липсата на парапет, осигуряващ възможност за безопасно преминаване по тях, е причина за подхлъзването и падането й, довело до тежки последствия за здравето й.

Пояснява, че седмица след инцидента ответникът монтирал парапет в контрастен жълт цвят.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе, ЕИК ****** с адрес: гр.Русе, ******, представлявана от кмета П. М. да й заплати сумите: 2480 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени консумативи при проведеното лечение, следствие от инцидента; 2000 лева, частично предявени от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени вследствие инцидента болки, страдания и негативни емоции, продължава и до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от ********г. до окончателно изплащане на обезщетенията.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните неимуществени вреди. Счита, че не са ангажирани доказателства и относно твърдението, че поземления имот, върху който е разположен пазара и в частност сочените три стъпала е собственост на Община Русе. Твърди, че травмата е настъпила поради неправомерно поведение на ищцата, по друг механизъм, а в условията на евентуалност поддържа, че е 2 налице съпричиняване на травмата от страна на пострадалата.

Заявява, че на територията на Общински пазар Русе, в непосредствена близост до посочените в исковата молба стъпала, е наличен друг подход без стъпала, който ищцата е могла да ползва. Приема, че нестабилността в придвижването й се дължи на придружаващите заболявания, описани в епикризата, издадена от УМБАЛ „Медика“ и амбулаторния лист, издаден от д-р А.. Поддържа, че непосредствено след оперативната интервенция, за пострадалата е било възможно да се придвижва с помощни средства, а твърдението, че е била два месеца на легло е недостоверно и противоречи на медицинските документи и практики.

Заявява, че нормативната уредба, на която се позовава ищцата е неприложима в конкретния случай.

Оспорва претенция по размер

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 28.01.1998г. е съставен акт за общинска собственост №*** с предмет терен от ****** кв.м., отреден за кооперативно пазарище, с местонахождение на имота: гр.Русе, *******-А.

От приложената към исковата молба медицинска документация е видно, че на ********г. Е. М. е приета в Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия при УМБАЛ „Медика“ – Русе и след извършена оперативна интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур е изписана на 27.02.2024г. Същият ден е постъпила във Физиотерапевтична болница „Медика“ – Русе, където, до 05.03.2024г. са провеждани физиотерапевтични процедури и медикаментозно лечение. В епикриза ИЗ №*******г. на УМБАЛ „Медика" ООД – Русе се сочи, че пациентът е изписан с подобрение в кинезиологичния и ортопедичен статус, като е насочен за пореден курс рехабилитация при нужда, в последващ етап битова реадаптация.

В УМБАЛ „Медика“ – Русе ищцата заплатила 2480 лева – стойността на остиосинтезен пирон – комплект с винтове.

При последващите прегледи (амбулаторен лист №******* от 10.05.2024г.; амбулаторен лист №********* от 30.05.2024г.; амбулаторен лист №********** от 24.06.2024г.) е установено, че Е. М. не се е възстановила. Констатирани са: данни за миграция на импланта; гонартрозни промени, а дясна колянна и тазобедрена стави са били оточни и палпаторно болезнени.

В подкрепа на твърдението, че М. М. (дъщеря на ищцата) полагала ежедневни грижи за своята майка е представена Заповед за прекратяване на ТПО № 8/28.02.2024г. на Кмета на Община Иваново.

За установяване обстоятелства, свързани с инцидента; болките и страданията, които Е. М. е търпяла и възстановителните процедури е допуснат разпита на М. Б. М. (дъщеря на ищцата), Б. М. П. (съпруг на ищцата), Х. А. Х. и Й. С. Й..

Свидетелите описват Е. М. като жизнена, подвижна жена, в много добро 3 здравословно състояние. На ********г. претърпяла инцидент - качвайки се по мокрите стъпала на Кооперативен пазар, единият й крак се хлъзнал, тя се опитала да се хване за опора, но предвид липсата на такава, паднала назад, вследствие което получила фрактура в областта на дясната тазобедрена става. Претърпяла оперативна интервенция. Приблизително четири месеца била на легло, обслужвана от близките си. Изпаднала в депресия, притеснявала се, че няма да се възстанови. Непосредствено след инцидента търпяла силни болки; чувствала се ужасно; била уплашена; притеснявала се за предстоящата операция.

След операцията приемала предписаните медикаменти, от които „не знаела къде се намира“.

Въпреки проведените рехабилитации, няколко месеца не можела да става от леглото. Към настоящия момент се придвижвала с патерици и все още изпитвала болки. М. М. и Б. П. изпълнили всички лекарски предписания, и след изписване на ищцата от болницата, продължили рехабилитационните процедури. Рехабилитатор посещавал пострадалата в дома й, давайки указания за упражнения и насоки, съобразно напредъка на пациента. Описват мястото на инцидента – няколко стъпала в района на пазара, откъм входа към прелеза, в близост до тараба. Поддържат, че към ********г. стъпалата не са били обезопасени с парапет, но приблизително седмица по-късно бил монтиран такъв.

Според заключението на приетата по делото техническа експертиза, в действащата към момента нормативна уредба липсвало определение за стълбище и броя стъпала, необходими, за да се оформи такова. В БДС8267-86, т.2, 6 било посочено, че броят на стъпалата в едно стълбищно рамо е между 3 и 18, но към настоящия момент този стандарт не бил част от нормативната уредба. Експертът е посочил размерите на стъпалата, в района на инцидента и вида настилка. Поддържа, че стъпалата са елемент на вертикалната планировка на терена и няма изрична нормативна уредба, касаеща монтирането на парапет.

След проверка в архива на Община Русе и Общински пазари Русе, вещото лице констатирало, че стъпалата са част от проект Реконструкция на Централен общински пазара за групи 1 и 2, за които е издадено Разрешение за строеж №**********г. В проекта бил предвиден проход между търговските клетки за пешеходен достъп от ул.“******“ към вътрешната част на Кооперативния пазар, като за преодоляване на денивелацията били предвидени за изграждане три стъпала. В проекта не било предвидено поставяне на парапет.

Липсвали данни относно кога и от кого е поставен парапет и на база каква проектна документация.

В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие. Съдебният лекар е описал получените от ищцата телесни увреждания. Посочил е, че същите са предизвикали трайно затрудняване движенията на долен десен крайник. Приел е, че възстановителния период при такива счупвания след оперативно лечение е около осем – десет месеца. Констатирал е, че основната функция е възстановена, но походката на пострадалата е нарушена. Като причина за това сочи дегенеративни промени и миграция на импланта. Поддържа, че при такива увреждания са налице изразени болки при и след медицинските манипулации (превръзки, сваляне на конци и др.), при раздвижване на крайника, но е установил, че и към датата на прегледа, ищцата търпи болки и се придвижва с 4 помощно средство – канадка. Установено е, че Е. М. е провеждала рехабилитация, съгласно стандартите и добрата медицинска практика, но въпреки това дейностите изискващи придвижване са трайно затруднени и налагат употреба на помощни средства и чужда помощ. Предвид продължителните болки, ищцата приемала обезболяващи медикаменти.

Експертът твърди, че предхождащите заболявания на ищцата не са довели до по-затруднено възстановяване движенията на крайника, но дегенеративните промени на коленните стави са предпоставка за удължаване възстановителния период. Сочи, че травмата и миграцията на импланта са неблагоприятни фактори за тези промени.