Решение № 58 от 21.04.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. П., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520101001 по описа за 2025 година за да се про.е, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД (главен иск), при условията на евентуалност, иск по чл. 11, ал. 1, т. 20 във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, установителен иск по чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, установителен иск по чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, установителен иск по чл. 11, ал. 1, т. 9а във вр. чл. 33а и чл. 22 ЗПК, във вр. чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. от Д. Д. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. В., община П., ул. "В." *** действаща чрез пълномощник адвокат А. З. Д., член на САК, със съдебен адрес: гр. С., район „Ср.“, ж.к.

„Яв.“, ул. „Х. ОМ.“, ***, ПРОТИВ К. „П. Б. АС. – П.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Б.“ ***, представлявано от председателя Хр. Ц. Ц..

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищцата и ответното к. е сключен договор за паричен заем № ***. Съгласно клаузите на договора ответникът, в качеството си на заемодател, е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 7 200 лв., която следвало да бъде върната в срок до 31.10.2025 г. Посочва се, че погасяването на задължението е уговорено да се извършва чрез 84 месечни погасителни вноски, като конкретният размер на всяка вноска, както и падежите им, са определени в погасителен план, към който договорът препраща. Съгласно този план общата сума, която ищцата следвало да заплати за целия срок на договора, възлизала на 12 074,57 лв., от които 7200 лв. главница и 4874.57 лв. – договорна лихва.

В исковата молба се сочи че в договора е посочен лихвен процент от 19 %, както и допълнителна такса/комисиона за проучване в размер на 3 % от заемната сума. Твърди се, че от съдържанието на договора и от погасителния план може да се направи извод, че лихвеният процент не е фиксиран за целия срок на договора, а е променлив, като е формиран от основния лихвен процент на БНБ плюс фиксирана надбавка. Според ищцата обаче в договора липсва ясно и недвусмислено описание на този механизъм - не била посочена стойността на референтния лихвен процент към датата на сключване на договора, не са били разяснени компонентите на лихвата, тяхната относителна тежест, както и условията и редът за бъдещата им промяна.

Ищцата изрично поддържа, че при сключването на договора е действала в качеството си на потребител, тъй като заемът е бил предназначен за лични нужди и не е свързан с упражняване на търговска или професионална дейност. Ответното к., от своя страна, се сочи 1 като кредитор по смисъла на Закона за потребителския кредит, доколкото в предмета му на дейност е включено предоставянето на заеми на член-кооператори. На тази основа ищцата поддържа, че спрямо процесния договор е изцяло приложим режимът на Закона за потребителския кредит. В тази връзка се излагат и доводи, че не е налице изключението по чл. 4, ал. 1, т. 13 ЗПК, тъй като макар кредитът да е предоставен от кооперация на неин член, той не е безлихвен и не е при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. Напротив, твърди се, че уговореният лихвен процент от 19 % значително надвишава средния пазарен лихвен процент за потребителски кредити със сходен срок към момента на сключване на договора, поради което законовото изключение е неприложимо.

Върху тази фактическа основа ищцата развива обстойни и детайлни твърдения за недействителност на договора, като сочи няколко самостоятелни основания, заявени при условията на евентуалност. Като главно основание се сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се, че договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита, изчислен и представен по начина, изискуем от закона. Ищцата твърди, че в самия договор липсва изрично и ясно посочване на ГПР, а евентуалното му отбелязване единствено в погасителния план не отговаря на императивните законови изисквания, тъй като не са посочени допусканията, компонентите и изходните данни, въз основа на които е изчислен.

Според ищцата това води до липса на прозрачност, тъй като потребителят не е в състояние да разбере действителната икономическа тежест на кредита и да направи информиран избор.

При условията на евентуалност ищцата поддържа и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като твърди, че договорът не съдържа задължителната информация относно правото на отказ от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването му, както и конкретния лихвен процент на ден, който би бил дължим при евентуален отказ. Излага се, че липсата на такава информация лишава потребителя от реалната възможност да упражни правото си на отказ, предоставено му от закона, и по този начин представлява съществено нарушение, водещо до нищожност на договора.

На следващо място ищцата излага твърдения за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като сочи, че договорът не е изготвен по ясен и разбираем начин и не отговаря на формалните изисквания на закона. Поддържа се, че съществени елементи от договора като размер на заема, срок на кредита и изражение на ГПР са изписани ръкописно, а не с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Според ищцата това създава съмнения относно окончателното съдържание на договорните уговорки, затруднява възприемането им от потребителя и компрометира защитата, която законът цели да предостави на по-слабата страна в облигационното отношение.

В условията на евентуалност се сочат и нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а ЗПК.

Поддържа се, че договорът не съдържа ясна, точна и разбираема информация относно лихвения процент по кредита и неговия характер - дали е фиксиран или променлив, условията за прилагането му и реда за неговата промяна. Освен това се твърди, че липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК, каквато е задължителна при договори с променлив лихвен процент. Според ищцата тези пропуски поставят потребителя в положение да тълкува сам съдържанието на договора и да гадае относно бъдещите си задължения, което противоречи на изискването за яснота и разбираемост и води до значително неравновесие между страните.

В резултат на всички изложени нарушения ищцата поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен и не поражда правно действие от момента на сключването си.

С оглед на това, обективно и кумулативно с установителните искове, е предявен и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В тази част от исковата молба се твърди, че към момента на предявяване на иска ищцата е изплатила по договора общо 11 550 лв. При евентуално прогласяване нищожността на договора, на основание чл. 23 ЗПК тя дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита, а именно сумата от 7 200 лв., без лихви и други разходи. Поради това ищцата счита, че е надплатила сумата от 4 350 лв., която ответникът е получил без правно основание и следва да бъде осъден да й върне.

С оглед на изложеното ищцата моли съда да прогласи нищожността на процесния договор на някое от наведените основания и да уважи иска за връщане на недължимо платената сума, ведно със законната лихва.

Претендират се разноски.

В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът К. „П. б. ас. – П.“, 2 чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло основателността на предявените искове и поддържа, че процесният договор за заем е действителен, валиден и напълно съобразен със специалната уредба на Закона за потребителския кредит.

Посочва се, че кооперативното сдружение е надлежно регистрирано като кооперация още през 1993 г., като в предмета му на дейност изрично е включена взаимоспомагателна и заемно-спестовна дейност за неговите член-кооператори. С решение на Общото събрание от 1997 г. кооперацията е създала Взаимоспомагателна каса, чрез която да осъществява кредитиране на своите членове, като е приела и специален Правилник за устройството и дейността на тази каса. Подчертава се, че ВСК не е самостоятелно юридическо лице, имуществото й не е отделено от имуществото на кооперацията и се управлява от нейните органи, а при неизпълнение на задълженията по предоставените заеми председателят на кооперацията разполага с правомощия да предприеме действия по събирането им.

В тази връзка ответникът поддържа, че на ищцата е отпуснат заем именно в качеството й на член-кооператор и за задоволяване на текущи лични нужди, като договорът е сключен в рамките на уредената вътрешна взаимоспомагателна дейност на кооперацията.

Излага се, че на *** г. между страните е сключен договор за заем № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 7 200 лв. със срок на договора до 31.10.2025 г., при уговорена проста годишна лихва в размер на 19 %. Погасяването на задължението е договорено да се извършва чрез месечни вноски по погасителен план, който е неразделна част от договора. Вземането на заемодателя е обезпечено чрез поръчителството на три лица, които са подписали договора в това си качество.

Ответникът категорично оспорва всички твърдения на ищцата за недействителност на договора и поддържа, че същият отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на всички императивни норми на Закона за потребителския кредит, доколкото този закон е приложим. Изрично се заявява, че всички условия по договора са били предварително договорени между страните и ищцата е изразила информирана воля да сключи договора именно при тези условия.

В отговора се прави подробен анализ на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като се излага, че недействителност на договора настъпва само при неспазване на конкретно изброените в закона изисквания. Ответникът поддържа, че в конкретния случай такива нарушения не са налице. Твърди се, че договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Оспорва се твърдението на ищцата, че ръкописно изписани елементи компрометират формата или валидността на договора.

Ответникът излага, че в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в договора е ясно посочена общата дължима сума по заема, която представлява сбор от предоставената главница и дължимата възнаградителна лихва за целия срок на договора. По отношение на годишния процент на разходите се поддържа, че в договора изрично е посочен ГПР в размер на 22,77 %, като този процент се намира в рамките на допустимото съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава законово установените лимити. Ответникът оспорва твърдението, че договорът следва да съдържа методика за формиране на ГПР, като изтъква, че законът не изисква подобна методика като условие за действителност на договора, тъй като задължение за подробно описание на методика съществува единствено при договори с променлив лихвен процент, докато в процесния случай лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора.

В тази връзка ответникът изрично заявява, че в случая не се касае за референтен лихвен процент и не прилага променлив лихвен механизъм, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК и не е налице задължение за включване на методика по чл. 33а ЗПК. Поддържа се, че съдебната практика последователно приема, че не е необходимо договорът да съдържа изброяване на компонентите, включени в ГПР, тъй като те са нормативно определени в самия закон.

На тази основа ответникът прави извод, че договорът за заем е валиден, действителен и поражда целените от страните правни последици, поради което всички предявени установителни искове за прогласяване на неговата недействителност, както и за недействителност на отделни негови клаузи, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.