Решение № 302 от 20.09.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. гр. Червен бряг, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100019 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 127, ал.3 във вр. с ал.2 от СК.

В РС – Червен бряг с Определение на състав на РС – Ботевград е изпратена по подсъдност искова молба на Й. Г. Й., с ЕГН ********** живуща в гр. ........... подадена чрез адв. Б. М. М. от САК против Т. П. Т., с ЕГН ********** от ................, с която на основание чл. 127, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на бащата. Претендира месечна издръжка в размер на по 270.00 лв. и издръжка за минало време – една година назад в същия размер. Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда срок постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска, предявява насрещен такъв с искане съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство дете, с всички произтичащи от това законни последици на бащата. Излага подробни доводи за противоправно поведение на ищцата.

Претендира разноски.

Ищцата Й. Г. Й. в съдебно заседание редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Ответника Т. П. Т., редовно призован се явява и лично и с адв. Г. Р. Ф. от АК Плевен , която от името на доверителя си заявява желанието и да бъдат предоставени на него родителските права. Позовава се на гласни и писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по 1 свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените: удостоверение за раждане на – П. Т.ов Т., с ЕГН **********; видно от изготвеният от ДСП гр. Червен бряг социален доклад, е че детето П. Т.ов Т. посещава детска градина „.......“ гр. Луковит, където работи бабата по бащина линия.

Безспорно по делото е и, че от няколко години страните живеят разделени, като за детето първоначално се е грижила майката, като от месец декември 2022г. се грижи бащата подпомаган от своите близки и роднини. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Ботевград и Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, от който се установява, че твърдяното в исковата молба е факт.

Детето се отглежда от бащата в с. Чомаковци в дом, който е собственост на родителите му, който разполага с необходимите мебели и уреди за посрещане на нуждите на домакинството.

Отбелязано е също, че последният при отглеждането на детето разчита на подкрепа от своите родители. За майката също е извършено проучване от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Ботевград. Същата има възможност да отглежда детето си, живее в жилище, собственост на майка и, апартамент, който разполага с необходимите мебели и уреди за посрещане на нуждите на домакинството. И двамата могат да поемат разходите по отглеждане на детето, майката е в трудово-правни отношения от месец 06.2022г., като към момента е в отпуск по майчинство. Бащата към момента е безработен и получава месечно обезщетение към Бюро по труда в размер на 1220,00 лв.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето П. Т.ов Т., с ЕГН ********** и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за 2 реализирането й.

Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на детето.

Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живее П. Т.ов Т., с ЕГН ********** е обстоятелството, че бащата разполага със собствено жилище, който получава подкрепа от неговите родители, има добри възпитателските качества и е отговорен родител. Той обитават своя собствена къща. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели на страните се установява, че към момента детето П. Т.ов Т., с ЕГН ********** посещава детска градина „.......“ гр. Луковит, където работи бабата по бащина линия. Детето е спокойно и се чувства добре. От раздялата на страните първоначално майката е тази, която полага непосредствени грижи за детето, след което детето изявило желание да живее при баща си. Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции спрямо детето следва да бъдат 3 концентрирани у личността на бащата, при който то да живее. Бащата обитава собствено жилище, подкрепян от своите родители и е в състояние да задоволява потребностите на детето и да се грижи пълноценно за него. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг и Дирекция „Социално подпомагане“ – Ботевград, в които се твърди, че и двамата родители след раздялата задоволяват потребностите на детето си. Съобразявайки горното, възможността за продължаване досегашното му обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на детето при него, което обуславя отхвърляне на главния иска и уважаване на насрещния такъв.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На майката, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето П. Т.ов Т., с ЕГН **********. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с местоживеенето на майката. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката "родител-дете", съдът счита, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения в следния смисъл: да вижда и взима децата при себе си, на адреса на който живее всяка първа и трета седмица на месеца за времето от 18:00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата, за ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ -всяка нечетна година да бъде при баща си с преспиване, а на всяка четна година - при майка си с преспиване, за КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ, всяка четна година по Коледа (24,25,26, 27 декември) да бъде с баща си, а на нечетна година - при майка си, Аудио/Видео/Интернет комуникация - неограничена, по всяко време, ако не се нарушава личния режим на детето и дейностите с които е зает и както и по всяко време, по взаимно съгласие на родителите. При определянето на режима на отношения на майката с детето съдът отчете неговата възраст и пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на майката с детето с оглед запазване на връзката родител - дете.

Относно иска за издръжка: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни да страда от здравословен проблем. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията 4 задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.