Определение № 618 от 03.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 618 гр. Плевен, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500245 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е след изпращане по подсъдност от Апелативен съд – Велико Търново на в.ч.гр.д. № 346/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово за разглеждане на подадената от Д. К. Ц. частна жалба против определение на Районен съд – Габрово от 07.06.2022 г., постановено по гр.д. № 508/2020 г., с което същият е лишен от предоставената му правна помощ – процесуално представителство, в качеството му на ищец по същото дело, и е осъден да заплати на Национално бюро за правна помощ, със седалище гр. София, сумата 300 лв., представляваща изплатено възнаграждение на адв. П. Б. от АК-Габрово, осъществила правна помощ на ищеца по делото.

С частната жалба се поддържа довод, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

След като взе предвид данни по делото, Плевенският окръжен съд намира разглеждането на частната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

От данните по приложеното гр.д. № 508/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово се установява, че делото е приключило с решение от 12.04.2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от Д. К. Ц. против А. С.

С. осъдителен иск за сумата от 1500 лв. – частичен иск от обща претенция за 1

150 000 лв., представляваща обезщетение за вреди поради неизпълнение от ответника на негово задължение по договор от 24.10.2017 г. във връзка с иницииран граждански процес за дължими от ТБ „Алианцбанк България“ АД наказателни лихви в резултат от неправомерно надвзетите възнаградителни лихви.

Решението е потвърдено с решение на Окръжен съд – Русе от 18.10.2021 г. по в.гр.д. № 438/2021 г., което е окончателно.

В хода на първоинстанционното производство ищецът Д. Ц. е депозирал молба да му бъде предоставена правна помощ, като е декларирал, че е пенсионер с единствен доход от пенсия в размер на 40,31 лв., която от 31.03.2021 г. е с добавка от 50 лв. Представил е удостоверение от ТП на НОИ – Габрово, в което е отразено, че Д. К. Ц., освен лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 40,31 лв., получава и пенсия по спогодба с Германия. Районният съд е дал указания на ищеца да посочи размера на получаваните от него доходи от ФР Германия и да представи декларация по предоставен образец за имущественото си състояние.

Д. Ц. е депозирал писмено становище /отговор/, в което е навел твърдения, че от 2006 г. не притежава адресна регистрация в Германия, тъй като е преместил местожителството си в България. Представил е попълнена декларация по образец, в която е отразено, че получава пенсия в размер на 90,31 лв.

Въз основа на така представените данни, с определение по делото от 30.12.2020 г. районният съд е предоставил правна помощ – процесуално представителство на ищеца Д. Ц.. Същият е бил представляван в първоинстанционното и във въззивното производство пред Окръжен съд – Русе от назначения му процесуален представител адв. П. Б. от АК-Габрово.

С писмо до Районен съд – Габрово, вх.рег.№ 260240 от 02.06.2022 г. на Националното бюро за правна помощ е направено искане на основание чл.

189 от НПК и чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК и чл. 27 от ЗПП в полза на бюрото да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по гр.д. 508/2020 г. на РС-Габрово. Приложено е решението на председателя на НБПП от 05.04.2022 г. за изплащане на възнаграждение в размер на 300 лв. на адв. П. Б. за предоставена правна помощ по същото дело.

С обжалваното определение от 07.06.2022 г. районният съд е лишил 2 ищеца Д. К. Ц. от предоставената му по делото правна помощ – процесуално представителство, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП, и на основание чл. 97, ал. 2 от ГПК е осъдил същия да заплати на НБПП изплатеното на процесуалния представител адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на служебно известни факти, установени с документи по гр.д. № 1266 по описа за 2020 г. на Районен съд – Габрово. Заверени преписи от посочените в определението документи са приложени по делото, а именно: писмо изх.№ 049/07.05.2021 г. на Адвокатска колегия – Габрово; писмо изх.№ 21-1201248/09.04.2021 г. на Националното бюро за правна помощ; писмо изх.№ 1056-07-345-1/08.04.2021 г. на ТП на НОИ – Габрово. От същите се установява, че на Д. К. Ц. е била отпусната пенсия от немски осигурителен институт с начална дата 01.01.2002 г. в размер на 1194,94 евро.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 97, ал. 1 от ГПК съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат лишава страната от правна помощ изцяло или частично, ако се установи, че условията за нейното предоставяне на са съществували изобщо или отчасти. Съгласно ал.2, в случая по ал.1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат.

В настоящия случай в молбата за правна помощ ищецът в първоинстанционното производство е посочил, че не работи, не притежава никакви имущества и спестовни влогове, като единствения му доход е от пенсия в размер на 40,31 лв. Установява се обаче, от служебно изисканата информация /писма, изходящи от НБПП, АК-Габрово и ТП на НОИ – Габрово/, че считано от 01.01.2002 г. Д. К. Ц. получава и пенсия за работата си във ФРГ в размер на 1194,94 евро месечно.

При това положение, въззивният съд приема, че по отношение на ищеца не са били налице предпоставките на чл. 95 от ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП да му бъде предоставена правна помощ и същият е могъл да си позволи разходи за адвокатска защита, като се има предвид и нормативно регламентирания минимален размер на адвокатско възнаграждение от 335 лв., 3 съгласно действащата за случая разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен при съобразяване цената на предявения като частичен осъдителен иск.

Ето защо и на основание чл. 97 от ГПК ищецът Д. Ц. следва да бъде лишен от правна помощ и да бъде осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ изплатеното възнаграждение на служебно назначения му адвокат, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. К. Ц., от гр. Габрово, срещу определение № 260016 от 07.06.2022 г. на Районен съд – Габрово, постановено по гр.д.

№ 508/2020 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4