Решение № 1153 от 17.10.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. София, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20231000500896 по описа за 2023 година при участието на секретар Нина Вьонг, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството по гр. дело 896/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца В. А. Г. чрез адв. С.

П. срещу решение 262001 от 16.06.2022 г. на Софийски градски съд, ГО - 17 състав по гр.д.

3717/2020 г. в отхвърлителната му част.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост.

Твърди се, че обезщетение от 40 000 лева преди отчитане на принос за неимуществени вреди е занижено предвид установените увреждания и възстановителен период. Поддържа се, че претенцията за пропуснати ползи е доказана изцяло, а СГС не е съобразил дохода, получаван от ищеца преди ПТП и получения доход по време на отпуска за временна неработоспособност. Твърди се също, че не е налице принос на пострадалия. Неправилно било уважено възражение за изтекла погасителна давност за мораторната лихва.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, в който се излага, че съдът правилно е преценил факторите от значение за определяне на обезщетението, приноса на ищеца и размера на обезщетението за имуществени вреди.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени искания.

По делото е постъпила и частна жалба от П. И. С. срещу определение на СГС от 29.08.2022 г. по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решението в частта за разноските.

Във връзка със съдържащи се във въззивната жалба оплаквания, въззивният жалбоподател е уточнил, че оспорва решението на СГС по реда на чл. 248 ГПК, като неправилно произнасяне по отношение на прекомерността на разноските.

Делото е върнато на СГС за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Срещу постановеното на 19.05.2023 г. определение не е постъпила частна жалба, поради което разноските, 1 присъдени от СГС, не могат да бъдат ревизирани в настоящото производство съобразно искането във въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател след уточнение поддържа въззивната си жалба, като искането към въззивният съд е да присъди пълното претендирано обезщетение до 100 000 обезщетение за неимуществени вреди, да присъди пълното претендирано обезщетение до 2210.20 разходи за лечение иска, като иска присъждане на още 11,40 лева, да присъди пълното претендирано обезщетение от 15 316, 42 пропуснати ползи, като присъди още 14 049,94 лева. В хода на устните състезания поддържа оплакването си за занижен размер на обезщетението, че липсва каквото и да е съпричиняване и че законната лихва върху обезщетенията следва да се присъди от деня на непозволеното увреждане.

Представителите на предпочитания и на евентуалните ответници оспорват въззивната жалба и поддържат подадените отговори. От името на застрахователното дружество се подчертава, че СГС е обсъдил всички доказателства. Във връзка със съпричиняването се излага, че в управляваното от ищеца превозно средство, освен че е било технически неизправно, е превозвало необезопасени вехтории – стари хладилници, печки, които не са били обезопасени. Голяма част от травмите на ищеца са били причинени именно от превозвания необезопасен товар. От името на евентуалните ответници се поддържа, че по делото пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, доказващи по категоричен начин обстоятелството, че именно ищецът е причинил и съпричинил процесното ПТП, от което е пострадал. Процесното МПС е било без сигнализация, че има някаква повреда и че ще спре по някакъв начин внезапно на пътя и че по някакъв начин е увредено. Товарът не е бил обезопасен и шофьорът ищец Г. не е бил с поставен предпазен колан.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Пред въззивната инстанция поради липсата на въззивна жалба от ответника не е спорно наличието на елементите на непозволеното увреждане. Не е спорно, че за управлявания от П. И. С. т.а. „Ивеко“, модел „Стралис“ с ДК № ******** е имало валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП - 04.05.2015 г. при предпочитания ответник ЗАД „ОЗК застраховане“ АД.

Следва да се приеме за установено приетото от първата инстанция нарушение от страна на П. С. на нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаващи го при заобикаляне се убеди, че няма да създаде опасност за участника в движението, който се движи преди него - водачът на т.а. „Мерцедес“ и да извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение и при изпреварването му осигури достатъчно странично отстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство.

Водачът на т.а „Ивеко“ е реализирал ексцентричен удар с предната дясна част на т.а.

„Ивеко“ със задна лява част на микробус „Мерцедес“, при което за водача на микробуса В.

А. Г. са произтекли вреди.

Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли основание за намаляване на обезщетението поради принос на ищеца поради непоставен предпазен колан. Спорни са размерът на обезщетението за имуществени вреди за разходи за лечение, за пропуснати ползи от разликата във възнаграждението и обезщетението за неработоспособност и за начална дата на законната лихва.

За определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд съобрази представената пред СГС медицинска документация и заключението на КСМАТЕ в медицинската част, изготвена от д-р П. С. П., специалист – неврохирург. Уврежданията на ищеца, получени при ПТП, са черепно- мозъчна травма - контузия на мозъка средна степен на тежест, импресионно счупване на лява теменна кост на черепа, контузионнокръвоизливно огнище в левия теменен мозъчен дял в зоната на счупването, навлизане на 2 въздух в черепната кухина и разкъсно- контузна рана в лява слепоочно-теменна област на главата и в травма на гръдния кош - счупване на четвърто и пето ребра вдясно, без данни за контузия на белодробен паренхим и развитие на хемо- или пневмоторакс. Непосредствено след инцидента Г. бил транспортиран по спешност до МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД. При приема е бил в съзнание, но се оплаквал от главоболие, световъртеж и обща слабост.

Липсвали са данни за отпадна неврологична симптоматика. При констатираната импресионна фрактура по КТ данни се е наложила спешна оперативна интервенция под обща анестезия. Отстранени са фрагменти от счупената кост, като е последвал гладък следоперативен период. Неврологичният статус е бил в норма, а приложеното лечение е включвало прием на медикаменти и водно- солеви разтвори. На 15.05.2015 г. е бил изписан.

През ноември 2015 г. е постъпил в УМБАЛ „Иван Рилски“ ЕАД, където е извършена корекция на костния дефект от импресионното счупване с поставяне на титаниева мрежа.

Операцията е преминала без усложнения, изменения на неврологичната симптоматика не е имало и след едноседмичен престой, на 16.11.2015 г. е бил изписан. Отстраняването на костните фрагменти е било животоспасяваща интервенция, като несвоевременното й извършване може да резултира в развитие на възпалителен процес - менингоенцефалит и дифузен оток на мозъка, които предвещават летален изход за пострадалия. Този вид черепно-мозъчна травма има за своя трайна последица енцефаломалатична овална ликвор еквивалентна зона с размери около 22x20x12мм. В нея липсва нормална мозъчна тъкан, което причинява локална мозъчна атрофия. След спешната оперативна интервенция на 04.05.2015 г. животът на В. Г. е бил извън опасност, но до херметизирането на черепа през ноември 2015 г. е бил в състояние на общо разстройство на здравето. Възстановителният период при този тип травма обичайно продължава около година - година и половина, като се налага спазване на хигиенно-диетичен режим, включващ забрана за употреба на кофеин, алкохол, забрана за активна умствена дейност – четене, предпазване от силни външни дразнители - шум, силна музика, силна светлина, гледане на телевизия, не се препоръчва излагане на слънце, забранени са активни физически натоварвания, прием на медикаменти, подобряващи мозъчната обмяна и за поддържане на мозъчното оросяване. Нужно е също да внимава да не се убоде с остър предмет в областта на дефекта. На ищеца не е била нужда чужда помощ по време на възстановителния период.

На Г. е провеждано двукратно ЕЕГ, като при второто, проведено от вещото лице д-р П. П. Г. е бил в добро общо състояние, с ясно съзнание, адекватен и всестранно ориентиран, а неврологичният статус е бил без отпадна неврологична симптоматика. Според вещото лице работоспобността на Г. е била възстановена след решението на ТЕЛК от 06.01.2016 г.

Времето, през които Г. е търпял болки, е бил около два месеца, най-интензивни непосредствено след травмата, периода на операцията, при превръзките и свалянето на конците и през време на болничното лечение. Интензивни са били болките му и при втората операция за поставяне на титаниевата мрежа. През останалото време имал главоболия при промяна в атмосферното налягане и при емоционално и физическо напрежение.

Що се отнася до травмата в областта на гръдния кош, болки е чувствал при дишане и движение през две седмици след травмата и при влажно и студено време, за което приемал обезболяващи препарати.

Разпитаният по делото свидетел Л. С., свидетел на ищеца от Видин, разказва, че знае за претърпения от В. Г. инцидент през 2015 г. Видяла го 3-4 месеца след произшествието.

Сторил й се неадекватен, забравял, а говорът му бил завалян. Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са в съответствие с медицинските документи и заключението на вещото лице и са житейски логични. Неоснователни са доводите на ответниците, че свидетелката няма преки впечатления от състоянието на ищеца, тъй като той не живее във Видин. Установи се, че същият пребивава и в София, и във Видин.

При определяне на обезщетението следва да се съобразят конкретните увреждания: черепномозъчна травма с импресионно счупване на лява теменна кост, счупване на четвърто и пето ребра вдясно, болничния престой на два пъти по една седмица, факта, че е бил с опасност за живота и в периода от май до ноември 2015 г. е бил в състояние на общо разстройство на 3 здравето поради разхерметизирането на мозъка и нуждата от спазване на хигиенно-диетичен режим. От значение са възрастта на ищеца към деня на инцидента – 52 г., дългият възстановителен период от година, година и половина, болките около два месеца, найинтензивни непосредствено след травмата, периода на операцията, при превръзките и свалянето на конците и през време на болничното лечение, както и при втората операция.

Следва да се съобрази и временната неработоспособност на ищеца от май 2015 г. до февруари 2016 г.

Предвид датата на събитието – 04.05.2015 г. и обществено-икономическите условия, отразени в застрахователните лимити, обезщетението следва да се определи в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева.

Частично основателни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид тежкото увреждане с опасност за живота, предвид факта, че ищецът е бил седем месеца с разхерметизиран череп, както и предвид трайната последица – липса на нормална мозъчна тъкан в зоната на травмата. Не може да се уважи претенцията в пълен размер обаче предвид липсата на усложнения от травмата: при ЕЕГ, проведено от вещото лице д-р П. П., ищецът е бил в добро общо състояние, с ясно съзнание, адекватен и всестранно ориентиран, а неврологичният статус е бил без отпадна неврологична симптоматика. Липсват данни за припадъци или други неблагоприятни последици във връзка с черепно-мозъчната травма извън описаните по-горе. Не са доказани твърденията на ищеца – жалбоподател за наличие на припадъци, продължаващи и досега интензивни болки в областта на главата и гръдния кош. Следва да се съобрази и възстановената работоспособност, считано от февруари 2016 г. според заключението на КСМАТЕ. От значение е и годината на вредоносното събитие – 2015 г. и съдебната практика по сходни случаи за този период, като следва да се отчете нуждата от предвидимост на съдебните актове, независимо дали претенцията е предявена няколко месеца след увреждането или в последния ден преди изтичане на петгодишния давностен срок, какъвто е настоящият случай.