Решение № 54 от 23.03.2026, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Радомир, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100342 по описа за 2025 година

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Предявен е иск от ищците Г. Л. Д., от гр.П. ,ул.“В.“ №.ет..ап.. ЕГН ********** и В.

И.а Д., от гр.П.-същия адрес, ЕГН **********, чрез адвокат - пълномощника им К. Б. от АК - П., с адрес на кантората: гр.П., ул.„Н. Ц.“ № ., ет.., офис № . против ответника община Р., представлявана от Кмета К. С., с адрес: гр.Р., пл.„С.а“ ., с който молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание §4а от ЗСПЗЗ и договор за продажба на придаваем имот от 29.06.2007 г. на следния недвижим имот: ЧАСТ ОТ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ на тази част от . кв.м.,за която е отреден парцел . в кв.. по регулационния план на с.Д. община Р., с площ на парцела .кв.м., застроен с масивна сграда за сезонно ползване с площ от 13 кв.м., при граници на парцела-от изток-парцел . от запад- УПИ . от север- улица и от юг- улица, както и да осъди ответника да им заплати направените разноски по делото.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявения иск на горното правно основание - §4а от ЗСПЗЗ, молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община-Р., че ищците са собственици на основание § 4а от ЗСПЗЗ и добросъвестно давностно владение, както и на договор за продажба на придаваем имот от 29.06.2007 г. на следния недвижим имот: ЧАСТ ОТ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ на тази част от 600 кв.м.,за която е отреден парцел .в кв.. по регулационния план на с.Д., община Р., с площ на парцела . кв.м., застроен с 1 масивна сграда за сезонно ползване с площ от 13 кв.м., при граници на парцела-от изтокпарцел .., от запад- УПИ .от север- улица и от юг- улица, както и да осъди ответника да им заплати направените разноски по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК1 ответникът община Радомир, чрез пълномощницата си адвокат Н. Й. Х. - Й. от АК - П., с адрес на кантората: гр.П., ул. „Р. Д.“ № ., ет., офис . е подала отговор, с който изразява становище, че исковете са допустими, но неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

В исковата молба ищците твърдят, че с удостоверение № 230 от 20.07.1983 г. на кметство с. Д. им било предоставено право на ползване на пустееща земя, утвърдена от Окръжен народен съвет - П. с решение на ИК, взето на 24.06.1982 г. с протокол №. от същата дата, находища се в землището на с.Д. местността „Д.“, окръг П., с площ от 1440 кв.м., при граници: ползватели – В. П. А., В. Д., път и река, за трайни насаждения за лично ползване и с право на малък строеж съгласно постановлението. С издаване на удостоверението им било предадено и владението на имота, като ищците започнали да го ползват съгласно предназначението му посочено в удостоверението. Засадили дръвчета, оградили имота, насипали го с пръст, тъй като мястото било каменисто и не можело да се обработва в този му вид и построили в него малка масивна сграда за сезонно ползване. За строежа на сградата било издадено строително разрешение от Кметство с. Д.. Започнали да садят градина и да обработват имота. Имотът бил в землището на с.Д. в застроена махала „Джамалица“, която съществувала от много години, но този и съседните имоти били извън регулационния план на селото.

Според ищците по делото, същите ползвали имота, от 20.07.1983 г., до 1994 г., като с приемането на ЗСПЗЗ било разрешено на гражданите на които е предоставено право на ползване върху пустеещи земи и които са изградили сгради в тях да ги закупят по реда предвиден в пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и ищците се възползвали от това право. За имота нямало предявени реституционни претенции, тъй като не е бил собственост на физически и юридически лица, към момента на образуването на ТКЗС и поради това било общинска собственост.

С протокол № 7 от 29.11.1994 г. на Комисията по пар.4 от ЗСПЗЗ, ръководена от зам. кмета на община Радомир, им било дадено право да закупят 600 кв.м. от ползваната от тях земя при определена цена в размер на 5 400 лв. и режийни разноски в размер на 27 лв.

Цената на имота внесли по сметка на община-Радомир с вносни бележки №. от 30.09.1994 г. и № . от 30.09.1994 г.

Въз основа на извършената оценка кметът на община Радомир постановил решение, с което им било предоставено правото да закупят имот с площ от 600 кв.м. в с. Д., местността „Д.“ при граници: изток – път, запад – път и река, север - В. Д. и от юг - В. П. А.. Съгласно решението на Кмета на община Р. за придобитото право на собственост имали право да се 2 снабдят с нотариален акт, който се освобождава от внасяне на държавни такси. На 19.12.1994 г. нотариус при РдРС с нотариален акт № 44 том . дело № ./1994 г. признал Г. Л. Д. за собственик на основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: ЗЕМЯ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ в размер на 600 кв.м., находяща се в землището на с.Д., общ.Р. област С. в местността „Д.“, заедно с изградената в нея сграда с площ от 13 кв. м., при граници: изток – път, запад – път и река, север - В.Д. и от юг - В.П. А..

Според ищците, след закупуването на имота и заплащането на цената му през 1994 г. същите се смятали за собственици на имота и ползването им се преобърнало във владение на същия като владението им продължава и до настоящия момент. Тъй като имотът им е придобит по време на брака им, то същият е придобит в режим на СИО и е съсобствен на двамата ищци при равни дялове – по ½ идеална част за всеки от тях.

През 2007 г. по решение на Общински съвет - Р. им било предложено да закупят общинско място с площ от 450 кв.м. към техния имот.

През 2018 г. при подаване на молба за издаване на скица за имота община Р. им отказала издаването на такава, като им било заявено, че имотът не е индивидуализиран с планоснимачен номер или номер на УПИ и нотариалния им акт е за земеделска земя. Което довело до предявяване на настоящия иск.

Ответникът Община Р., чрез пълномощника си адв. Н. Х.- Й., е оспорил предявения иск, като твърди, че същият е неоснователен, тъй като приложеното „Решение на Кмет на Община Р. не е подписано от лицето, посочено като автор на същото - видно от приложеното към исковата молба копие на същото - е подписано със запетая, т.е. от лице, което няма данни кое е /като имена и длъжност/, както и същото да е имало правомощия да издава и подписва административни актове, с които се предоставя на ползвателя право на изкупуване на имота. Според ответната страна, Решението е без дата, подписано е от лице без необходимите по закон правомощия, както и не е придружено със скица на имота. Не е налице и приложена съобразно законоустановеното изискване на §4к ал. 7 от ЗСПЗЗ Заповед на Кмета на общината, с която се придобива правото на собственост върху новообразуваните имоти по смисъла на предходните алинеи на §4к от ЗСПЗЗ, придружена от скица на имота.

Ответната страна твърди, че няма доказателства изградената постройка в предоставената за ползване земеделска земя да е изградена законно и в предвидения в закона срок.

Твърди се още, че от приложените към исковата молба писмени доказателства, не се установява следващата абсолютна законова предпоставка за възникване на правото на придобиване на процесния недвижим имот - съществуването на законна сграда до един етаж, която да е построена преди 01.03.1991 г. Също така се твърди, че липсват доказателства за наличие на законна постройка в недвижимия имот, която да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както е дефинирана същата съобразно ТР №./13.09.2011 г. по т. д. № ./2011 г., ОСГК на ВКС. Ако е налице някаква постройка в спорния недвижим имот, същата не е била годна за постоянно 3 обитаване, а е служела единствено и само за съхранение на стопански инвентар, като към исковата молба няма данни за съществуването на такава постройка, от които да може да се направи фактически и правен извод дали тя е отговаряла на законовата дефиниция по § 1 в, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.

Ответната страна твърди, че твърдението недвижим имот да е придобит на основание §4а от ЗСПЗЗ са неоснователни, тъй като не е изпълнена в цялост и при спазване на законоустановените разпоредби на закона процедурата за придобиване правото на собственост върху предоставен за ползване недвижим имот по § 4 от ЗСПЗЗ. В изработен помощен план на териториите по §4 от ПР на ЗСПЗЗ в с. Д., община Радомир е съставен списък на имотите, предоставени за ползване и териториите по §4а, като в плана за новообразуваните имоти в м. „Д.“, одобрен със Заповед № РЗ № ./25.06.2020 г. на областен управител на област П. се установява, че имотът попада в регулационния план на с.Д., община Р., одобрен със заповед № ./08.0.1989 г. Планът на новообразуваните имоти не е обжалван по предвидения в ЗСПЗЗ ред, поради което и с влизането му в сила предвижданията по същия са окончателни и редът за изменението му е законоустановения.

Според ответната страна не е налице промяна на предназначението на земеделската земя, предоставена за ползване по реда на §4 от ЗСПЗЗ и на основание ПМС . от 02.03.1982 г. съобразно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи Ответната страна твърди също, че към момента на издаване на констативния нотариален акт, както и към момента на издаване на документите, описани в същия и послужили като основание за издаването му - за с. Д. е бил налице одобрен и влязъл в сила кадастрален план и ПРЗ, поради което и имотът е следвало да бъде индивидуализиран с планоснимачен номер, номер на УПИ и номер на квартал по действащия кадастрален и регулационен план на с.Д. община Р., одобрен със заповед № ./08.03.1989 г.

Видно от показанията на разпитания свидетел С. Й. О. на 85 г., местата са дадени на В. Д., Л. Д. и О. Д.. Ищците са наследници.

Според свидетелката А. Д., на 59 години, ищците имат место в с.Д., м.“Д.“, по пътя за язовира. Тя също има имот наблизо и когато ходи до язовира, около веднъж в седмицата, минава покрай тяхното място. Тя е всяка седмица там и има наблюдения. Някъде след 19831984 г. започнали да го ползват и предполага, че тогава са го придобили. Мястото е със сигурност, повече от декар. То било могила с камъни. Тя е помагала да изнасят камъни от мястото. Било на склон, много стръмно и карали земя, да се запълни. Облагородили го, дружно, семейно. Това място не било построено, по – късно се направила постройка.

Мястото било насипвано, садили дървета, градина имало по едно време, гледала се не от Г., а от баща му и майка му. Сега градина няма, дървета има и сграда има сега. Гараж един има и след него има стая с кухничка, за да може да се преспива там. Не може да каже колко е голямо, но се ползва и се ползва от тях. Тя самата сезонно пребивава там, стои лятото, но те дали целогодишно го ползват, не знае. Било заградено, по едно време било разградено, били влизали вандали. Местата са едно до друго и не са се променяли. Облагородено било мястото, не е стеснявано и разширявано. Като граници посочва: от едната страна са били 4 дъщерите на В., от другата страна е на другия чичо О. - В. Д., те по едно и също време ги закупили от община или Кметство, не знае точно. Улица имало и отдолу имало дере, където има изворче. Дерето било общинско и улицата. Преди това общината не е правила нещо, то било пусто място. Пътят не стигал до там, то било трудно проходимо. След като се пооправил пътя, сега прокарали ток.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза от вещото лице Р. И.

С., който дава следното заключение по поставените му въпроси:

Предоставената на Г. Л. Д. за ползване пустееща земя с Удостоверение № ./20.07.1983г. от ОбНС - Кметство село Д. е описана по: размер /24x60 - .кв.м./, местонахождение /с.Д.махала „Д.“/ и граници /ползватели - В. П. А., В. О. Д., път и река/.