Решение № 1334 от 16.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. София, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Д.

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100509907 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9907/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ПФК Л.“ АД ЕИК 1******* от гр.София срещу решение №20028688 от 11.04.2022 г постановено по гр.д.

№41819/19 г на СРС , 87 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.266 ал.1 ЗЗД на „У.О.“ ЕООД ЕИК ******* от гр.Перник сумата от 639,11 евро частичен иск от 10 879 евро – възнаграждение по договор за изработка на уеб сайт и онлайн магазин от 11.12.2017 г , ведно със законната лихва от 19.07.2019 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Ищецът е неизправна страна по договора , а ответникът-въззивник не е получил завършения продукт чрез предоставяне на кодовете за достъп . Файловете са предоставени на трето неупълномощено лице и въззивникът няма достъп до тях . Изработеното не отговаря на съвременните изисквания за сайт на футболен клуб . Не са прехвърлени и авторските права върху изработеното .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът е добросъвестен и е проявил готовност да предаде изработеното срещу заплащане на дължимия остатък от възнаграждението . Според СТЕ изработеното отговаря на изискванията за уеб сайт и онлайн магазин . Ако поръчващият откаже да приеме изпълнената работа , същата се счита за приета и рискът преминава върху поръчващия 1

/чл.264 ал.3 ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД / . В случая ответникът е бил поканен , но не е приел изработеното . Изработеното е качено на сървър на друго търговско дружество , но ответникът не е представил договора си с него .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.05.2022 г и е обжалвано в срок на 06.06.2022 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел , че е подписан между страните договор за изработка на уеб сайт и онлайн магазин от 11.12.2017 г с приложения №1 и №2 към него . Според приетата СТЕ /неправилно посочена от СРС като „счетоводна“/ изработеното отговаря на възложеното и на техническите изисквания т.е. ищецът е изправна страна по договора . Не е нарушено изискването за предаване на изработеното съгласно ЗАПСП , защото изпълнителят не е длъжен да извърши такова предаване преди да получи възнаграждението си . Изпълнителят е изразил готовност за предаване на изработеното и е изпратил покана до ответника , но въпреки това ответникът не е приел работата .

Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Ищецът претендира сумата от 639,11 евро частичен иск от 10 879 евро , която сума е била дължима на три вноски на последно число от месеците декември 2017 г , януари 2018 г и февруари 2018 г съгласно чл.10 ал.2 от договор за изработка на уеб сайт и онлайн магазин от 11.12.2017 г / „Договора“ / . От друга страна срокът за окончателно изпълнение на договора е 3 календарни месеца и 2 календарни седмици /чл.2 от Договора/ , а при подписване на договора се заплаща сумата от 10 879 евро . Следователно в отклонение от правилото на чл.266 ал.1 ГПК в случая страните са уговорили поръчващия да престира пръв / да плаща авансово / . Констатира се , че още от 01.01.2018 г ответникът е в забава на задължението си за заплащане на първата вноска от остатъка от 10 879 евро от процесното възнаграждение . Само на основание уговореното между страните авансово плащане от ответника искът се явява основателен .

Неоснователно е възражението на ответника , че работата на ищеца не е приета и на това основание не дължи плащане . Видно от чл.264 ал.1 ЗЗД поръчващият /ответника/ е длъжен да приеме изпълнената работа . Според представената по делото покана от ищеца до ответника , ищецът е претендирал възнаграждението си и е в готовност да предаде 2 изработеното . Също и според СТЕ работата е завършена и ищецът е готов да я предаде на ответника , но последният отказва – дори в течение на делото - да я приеме . Недопустимо с оглед чл.264 ал.1 ЗЗД е ответникът да се позовава на собственото си неправомерно поведение – отказ да се приеме работата – за да обоснове неоснователност на иска . С оглед чл.264 ал.3 ЗЗД при отказ на поръчващия да приеме работата същата трябва да се счита за приета решение №202 от 27.02.2015 г по т.д.№4123/2013 г, ТК , ІІ ТО на ВКС .

Неоснователно е възражението на ответника , че изработеното е напълно негодно , тъй като „не отговаря на съвременните изисквания за сайт на футболен клуб „ . Според СТЕ изработеното отговаря на изискванията поставени от ответника при подписване на договора и на нормалната практика при изработване на сайт и онлайн магазин . Ответникът не представя никакви доказателства какви други „съвременни“ изисквания не са били спазени .

Възможно е към днешна дата /2022 г / изработеното да е морално остаряло , но процесният договор е следвало да бъде напълно изпълнен от страните и работата да е приета още март 2018 г . Не следва да се преценява предметът му според развитието на компютърните технологии през 2022 г .

Както е посочено в решение №157 от 08.11.2010 г по т.д. №1135/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО , решение № 183/30.10.2013 г. по т.д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №99 от 11.07.2017 г по т.д. № 2483/2016 г, ТК , І ТО на ВКС евентуални недостатъци на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение. Разваляне на договора е допустимо , ако недостатъците са толкова съществени , че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение . В случая твърдения за разваляне от страна на ответника не са релевирани в процеса .

С оглед на вече посоченото въобще не може да се постави въпроса за нарушаване на ЗАПСП при предоставяне на права на интелектуална собственост на ответника . Предаване на предмета на договора не е извършено именно по вина на ответника .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 400 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20028688 от 11.04.2022 г постановено по гр.д.№41819/19 г на СРС , 87 състав .

ОСЪЖДА „ПФК Л.“ АД ЕИК 1******* от гр.София да заплати на „У.О.“ ЕООД ЕИК 3

******* от гр.Перник сумата от 400 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС , поради материален интерес под 20 000 лева по търговско дело /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4