Решение № 98 от 01.08.2019, Окръжен съд - Хасково

О К Р

Ъ Ж

Е Н С Ъ

Д – Х А С К

О В

О

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 01.VIII.2019 г. гр.Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд-Хасково на осми юли две хиляди и деветнадесета година, открито заседание, в състав:

Председател : Георги Гочев при секретар протоколиста Румяна Русева като разгледа докладваното от председателя търговско дело №188/2018 г. за да се произнесе взе предвид

Производството е по реда на чл.422 от ГПК

Обстоятелства по иска

„Юробанк България“ АД,ЕИК********* е предявила установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ,чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ал.I от КЗ и иск по чл.86 от ЗЗД срещу К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К.,ЕГН:**********,*** установяване съществуването на вземане на банката главница 14020.48 евро,законна лихва върху главницата от 21.III.2018 г. до окончателното й изплащане;договорна лихва за редовен кредит от 21.ХI.2016 г. до 19.ХII.2017 г. ог 22 433.66 евро;договорна лихва за просрочен кредит от 21.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. в размер 614.51 евро;1202.18 евро такси по кредита за периода 21.ХI.2016 г. до 20.III.2018 г.;33.56 евро застраховка пи кредита за времето от 13.ХII.2016 г. до 20.III.2018 г. и 408 лева разноск,обект на произнасяне заповед №510/17.IV.2018 г. по ч.гр.дело №851/2018 г. на Районен съд-Шумен. .

В подкрепа на предявената претенция ищецът твърди,че по силата на договор за банков кредит, продукт „Бизнес кредит " от 02.07.2012г., сключен между банката в качеството й на кредитор и „Тренинг“ ЕООД,ЕИК:*********, с.Крепост, обл.

Хасково, ул. Люлин 8, представлявано от К.М.К. в качеството му на едноличен собственик на капитала, като кредитополучател, К.М.К. ЕГН **********, с адрес.***, като съдлъжник и М.К.К. , ЕГН **********,***, като съдлъжник е предоставен на кредитополучателя кредит в размер на 158 000 евро (сто петдесет и осем хиляди евро).Същият бил предназначен за погасяване на текущи кредити , като крайният срок за ползване и погасяване на кредита бил 240/ двеста и четиридесет/ месеца, считано от откриване на заемната сметка.

Заемната сметка била открита на датата на подписване на приложението за това, а именно 19.07.2012г..Кредитът се усвоявал съгласно чл. 2, ал. 2, изр.1 от договора по разплащателната сметка на „Тренинг" ЕООД .Банката съобразно задълженията си превела договорените суми.

Ищецът посочва,че към основния договор за банков кредит били сключени и Анекс №1 от 20.07.2012г. и анекс №2 от 24.03.2014г.,направени в съгласие с Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване па задълженията.

„Преоформянето" по банковата сделка се осъществявало не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сделка. Именно поради същата причина при сключването на всеки анекс към договора кредитополучателят усвоил сума, с която реално били погасявани просрочия по сделката. Ето защо въпросното модулиране на сделката било в съгласие с чл. 13 от горе цитираната наредба.

Съгласно чл.9 от договора двете физически лица встъпили като като съдлъжници,а не като поръчители по предоставения кредит и се задължавали да отговарят солидарно с кредито получателя за задълженията му относно погасяване на кредита.

По чл.2 от първия анекс кредитополучателят дал своето безусловно съгласие, оправомощавал и упълномощавал банката служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на анексите просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по кредита. След така извършеното преоформяне общият отпуснат кредит възлизал на 160 873,20 евро.

Задълженията по тази банкова сделка се погасявали по реда на чл. 4 от Анекс 1 - съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от анекса.

Банката твърди,че дължимата договорна лихва по аргумент от чл. 2, ал. 7 от Анекс №1 към договора за банков кредит, включвала действащият базов лихвен процент- малки фирми за евро, обявен от Банката, и намален с 2.4/ две цяло и четири десети/пункта.

При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна лихва се увеличавала автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 /десет/ пункта по силата на чл. 7 от Анекс 1,като съобразно чл. 6, ал. 3 от договора за банков кредит кредитополучателя заплащал и комисионна за управление на кредита в размер на 0,05 % .

Банката посочва и че кредитополучателят поел задължение да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията си по договора и за пълния размер на щетите, причинени на банката от неизпълнение на същия,включително относно разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди крайният му срок. На основание чл. 11 от договора поел и изцяло разноските, свързани с организиране и провеждане на принудителното изпълнение по сделката.

Ищецът твърди,че поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл.4 от анекс №1 за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита и съобразно т.5 от Анекс 2 при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 21.11.2016г. в размер на 1859,67 евро банката обявявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по банковата сделка с нотариална покана с рег.

№8265/20.10.2017г. на Нотариус С.С., Рег №024 в регистъра на НК, връчена на 19.12.2017г., с нотариална покана с рег. №5509/09.10.2017г. на нотариус Р.С., Рег №096 в регистъра на НК, връчена на 17.10.2017г., с нотариална покана с рег.

№5510, Том: 2, №:168/09.10.2017г. на нотариус Р.С., Рег №096 в регистъра на НК, връчена на 17.10.2017г. Нотариалните покани били изпратени на адресите на седалищата на длъжниците и адресите, посочени в договора за банкова кредит.

На 26.03.2018г. „Юробанк България" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 1453,18 лв. държавна такса, както и 1 943,86 лв. адвокатско възнаграждение.По това заявление било образувано ч.гр.д. №4792/2018 г., и издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,К.К. и М. К. възразили писмено срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът посочва,,че договорът за банков кредит не бил реален договор за разлика от заема за потребление. Банковия кредит винаги бил е двустранен, възмезден и формален договор.Ответниците по исковата молба не можели да се ползват от личните възражения на кредитополучателя относнсно престациите.

Банката извежда и че по отношение на ответниците обезпечението на дълг на търговското дружество от гях като физически лица, вкл. и като съдлъжници, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице имало тесни професионални и функционални връзки с посоченото дружество-например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Поради, което според банката разпоредбите на Закона за защита на потребителите били неприложими в конкретния случай и по отношение на процесния договор за банков кредит и анекси към него.

Ищецът твърди,че използвания при формиране на годишната лихва по кредита референтен лихвен процент бил зависим от пазарните промени и в унисон с тях подлежал на промяна, поради което БЛПМФ не бил фиксирана величина.При редовно погасяване на задълженията по кредита спрямо кредита се начислявала лихва равна на сбора на действащият БЛПМФ , намален с 2,4 пункта , Именно въз основа тези договорености бил подписан и погасителен план към анекса, в който изрично били записани размерът на вноските, както за главница, така и за лихва, и които вноски не са променяни и към днешна дата.

Ето защо нямало едностранна промяна на договорната лихва без нарочно уведомяване, са неаргументирани и противоречащи на приложения.

Поради неизплатеното задължение и изложените обстоятелства ищецът иска съдът да приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжниците К. К. и М.К. че имат задължение към "Юробанк България" АД, произтичащо от договор за банков кредит ,продукт

„Бизнес кредит", ВL37741,анекс №1 от 20.07.2012г. и анекс №2 от 24.03.2014г . в размер на 36 941,27 евро, от които главница: 14 020,48 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит от 21.11.2016 г. до 19.12.2017г. в размер на 22 433,66 евро ,договорна лихва за просрочен кредит от 21.12.2016г. до 20.03.2018г. в размер на 614,51 евро, 1202,18 евро - такси по кредит за период от 21.11.2016г. до 20.03.2018г.; 33,56 евро застраховки за период от 13.12.2016г. до 20.03.2018г.; 408,00 лв. разноски по кредит, както и реализираните в хода на ч.гр.д.№851/2018 г., по описа на РС-Шумен съдебно- деловодни разноски в размер на както следва: 1453,18 лв. (хиляда четиристотин петдесет и три лева и осемнадесет стотинки.) - платена държавна такса, както и 1943,86 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и шест стотинки.) - адвокатско възнаграждение.

Ответниците К.М.К., ЕГН:********** и М.К.К.,ЕГН:**********,*** предявените искове неоснователни и искат пълното им отхвърляне. Те не дължали на ищеца, претендираните в исковата молба суми, за които е била издадена Заповед № 510 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.04.2018г. поч.гр.д.

№851/2018г. по описа на РС-Шумен, XVI състав.

Процесния договор за кредит бил съгласно чл. 430 и сл. от Търговския закон бил двустранен, консенсуален, формален, възмезден, с продължително изпълнение и реален,което изисквало. предаване на заетата сума.

Двамата ответника били страни по този договор като физически лица,които можели да направят всички възражения по същия-тези на кредитополучателя и своите лични . В това си качеството всеки един от тях има право да направи, както всички общи възражения, които принадлежат на главния длъжник -кредитополучател, така и всички свои лични възражения.

Ответниците оспорват получаването на сочената от банката сума по кредита в размер на 158000 евро по Договора от 02.07.2012г. както и че дължат същата.

Евентуално ответната страна посочва,че при неприемане на горното възражение,алтернативно излага други възражения и оспорвания Клаузите на чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г. и клаузите на чл. 4, ал. 4, б. „в" и б. „е" и чл. 10 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. предвиждат начисляване от страна на банката на лихви върху редовни и/или наказателни лихви (анатоцизъм). Тези клаузи били нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието им със законовата разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗЗД която забранява капитализацията на лихви при договорни отношения с физически лица.

Налице била и забраната на чл. 86 ЗЗД, дължимото обезщетение при неизпълнение на договорно задължение да надвишава законна лихва.

Ответниците сочат,че нормата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилагала само между търговци а те не били такива,поради което била неприложима спрямо тях. Като физически лица по смисъла на §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ двамата ответника били потребители, поради което се ползвали от защитата на ЗЗП.

С оглед на гореизложеното ответната страна прави възражение за нищожност на клаузите на чл. 1 и чл. 9е от Договора от 02.07.2012г. и клаузите на чл. 4, ал. 4, б. „в" и б. „е" и чл. 10 от Анекс № 1 от 20.07.2012г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ответниците оспорват и твърдението в исковата молба, че те като солидарно задължени лица дължат на ищеца по Договора от 02.07.2012г. остатък от главница в размер на 14020.48 евро.

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД били нищожни и Договора от 02.07.2012г, Анекс № 1 от 20.07.2012г. и Анекс № 2 от 24.03.2014г. към Договора от 02.07.2012г., както и Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения" № В13932, по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения" № В112139 и по Договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия - плюс" № В12773, тъй като същите спрямо двамата ответника противоречали на Закона за защита на потребителя и/ или го заобикалят. Тези гореописани договори са нищожни, защото съдържат множество неравноправни клаузи, с което накърняват добрите нрави.

Разпечатката съдържа 50 от 135 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/41e2c721-71f8-42eb-a9af-c93208931389