Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 902 от 09.08.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 877/2021
Вид
Определение № 902
Подписан
09.08.2021
В сила
09.08.2021
Състав
Снежана Душкова, Весислава Иванова, Маргаритка Шербанова

Цитирани разпоредби

  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.341,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 902 гр. София , 09.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Снежана Душкова

Весислава Иванова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600877 по описа за 2021 година Производството е образувано по реда на чл.249,ал.3 от НПК по протест на Софийска градска прокуратура срещу определение от 05.07.2021 год. на Софийски градски съд, с което на основание чл.249,ал.1 и 2,вр.чл.248,ал.1,т.3 НПК е прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 99/2021г. и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .

В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност определението и е заявено искане за неговата отмяна. на

Софийски апелативен съд, като взе предвид изложените в протеста доводи, материалите по делото, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че на ДП са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, тъй като изготвеният обвинителен акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК.

Аргументите били свързани и с липсата на конкретизация на механизма и обстоятелствата ,при които е извършено посоченото в обвинителния акт престъпление, приетата от представителя на прокуратурата фактическа обстановка във връзка с претендираното нарушение на правилата за движение била непълна и неясна, допуснати са противоречия . Поради това съдът приел,че процесуалните права на подсъдимия са ограничени и при тези съображения прекратил съдебното производство.

В изготвения частен протест било посочено, че внесеният в съда обвинителен акт макар и частично да носел недостатъка визиран в определението, нарушенията не са от категорията на особено съществените налагащи връщане на делото.

Изложените от прокуратурата доводи са неоснователни.

Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е регламентиран от разпоредбата на чл.246,ал.2 НПК. Доколкото 1 основното предназначение на обвинителния акт е свързано с очертаване на рамките на обвинението, в които ще се развие процесът на доказване по време на съдебната фаза, то е необходимо в същия да намерят отражения всички релевантни за обвинението факти. В него следва да се изложат всички установени по делото обстоятелства, като това изложение следва да бъде достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, за да не бъде затруднено обвиняемото лице при упражняване на правото си на защита. Това е необходимо и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти правилна правна квалификация. Претендираната спрямо обвиняемия отговорност е за негово конкретно деяние и непосочването на всички тези данни в обстоятелствена и заключителна част (диспозитива) в обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като винаги води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство.

В конкретния случай въззивният състав намира за неоснователни възраженията на прокурора относно констатираните от съда неясноти и противоречия касателно съставомерните елементи на инкриминираното престъпление. Правилно е било прието, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са включени всички фактически данни и обстоятелства свързани с начина на извършване на престъплението, които са от значение за квалификацията на деянието така, както е посочено в заключителната част на същия. Не са изложени достатъчно факти, които да внесат яснота как е било осъществено изпълнителното деяние,тъй като в ОА твърде неясно и противоречиво са били посочени обстоятелствата относно механизма на извършване на престъпното деяние. От една страна е прието,че пътно транспортното произшествие е било реализирано при удар между автомобила управляван от обвиняемия А. и пострадалата, която е пресичала пътното платно от дясно наляво,след което е било посочено,че ПТП е настъпило при връщането на пострадалата обратно в лентата за движение на автомобила и след като е пресякла безпрепятствено платното за движение отдясно наляво, в което се е движел обвиняемият. Първоначално е било посочено, че при навлизането на пострадалата за първи път в платното за движение на автомобила управляван от А., той се е намирал на 304 метра от мястото на удара. Впоследствие при описание начина на движение на пострадалата и връщането й обратно в лентата за движение на обвиняемия, е било посочено, че А. се е намирал на разстояние от 73 метра от мястото на удара,имал е възможност да я възприеме и да предотврати настъпване на произшествието,след което е посочено, че в момента ,в който пострадалата тръгнала назад, отстоянието на автомобила до мястото на удара е било 33 метра ,като опасната зона за спиране е била 47.40 метра. При това изложение остава неясно какво е приела прокуратурата във връзка с възможността за предотвратимостта на удара и дали обв.лице е имало обективна възможност да спре преди мястото на удара при тръгване на пострадалата назад, както и при повторното й навлизане в неговата лента за движение;неясно е какво е прието от прокуратурата и касателно причината за настъпилото произшествие, дали е резултат от превишената скорост на движение или поради липсата на внимание към уязвимите участници в движението,каквито са пешеходците. При описание на механизма на произшествието е налице неяснота за мястото на което е било ситуирано тялото на пострадалата и в каква посока е било отхвърлено тялото: по посока обратна движението на автомобила или по посока на движението му, което е от значение за определяне скоростта на движение на автомобила.Обоснован е и извода на решаващият съд, че фактологията относно вмененото нарушение на

2 правилата за движение е твърде неясна , непълна и противоречива.

Констатираните пропуски и непълноти в съдържанието на внесения обвинителен акт несъмнено водят до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Обвинителният акт в този си вид не може да изиграе своята процесуална функция, тъй като обвиняемият е лишен от възможността да узнае обвинението в неговата цялост и пълнова и да организира защитата си .

Предвид изложеното САС намира, че атакуваното определение е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345 вр.чл.341,ал.2 НПК Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 05.07. 2021 год., на основание чл.249,ал.1 и 2,вр.чл.248,ал.1,т.3 НПК на Софийски градски съд, с което е било прекратено съдебното производство по н.о.х.д. № 99/2021 г. и делото върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3