Решение № 4054 от 11.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4054 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330102416 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. М. А. против „Сити Кеш“ ООД, с която се предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8 от договор за потребителски кредит от ****** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща заплатена сума при начална липса на основание, а именно: недействителна клауза за неустойка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /******г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от ******г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР 49,85 %. Била постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 383,80 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Посочената клауза, 1 според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота на другата страна по облигаторното задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Кеш“ ООД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Поради изложеното ответникът моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски. Посочва се, че ответното дружеството не е претендирало от ищеца заплащане на уговорената неустойка. Поради изложеното се претендира да бъде постановено решение при признание на иска, като по отношение на разноските се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5и чл.55ал 1 ЗЗД По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева, както и че между страните постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, при неизпълнението на което от ищеца се дължала сумата в размер на 383,80 лева като неустойка.

Съгласно договора на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,08 % и ГПР 49,85 %.

Била постигната договореност съобразно чл.6 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 383,80 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора. Така регламентирана в договора, съдът намира клаузата за неустойка за недействителна, като се споделя изложеното от ищцовата страна в тази насока и се намират за неоснователни възраженията на ответника в обратния смисъл.

Уговорената в процесния Договор за потребителски неустойка действително излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението – многобройни изисквания към евентуалните поръчители. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да гарантира предоставянето на 2 обезпечение за изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.е. явява се скрита възнаградителна лихва. В случай, че кредиторът е искал реално да получи обезпечение на вземането си под формата на поръчителство, то той е могъл да сключи договора след като длъжникът осигури поръчителя, или пък, поради евентуалния висок риск от неудовлетворяване на вземането, изобщо да не сключва договорът. Изводът, че така уговорената неустойката представлява скрита добавка към възнаградителна лихва, се подкрепя и от начина на изплащане на вземането за неустойка, а именно разсрочено, заедно със всяка погасителна вноска. С оглед на тези съображения, съдът приема, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което прави клаузата, предвиждаща нейното заплащане, нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл са задължителните указанията в т. 3 от ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. . При включването на неустойката към разходите по кредита, както е следвало да стори и кредиторът, то ГПР по процесния договор неминуемо би прехвърлил законоустановения лимит на разходите по чл. 19, ал. 4 ГПК, а именно ще бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който е около 50 %.. На основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. В тази насока и при съобразяване с изложеното, клаузата за неустойка в процесния договор за кредит, действително се намира да е нищожна и като нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

Посоченият извод не се променя независимо, че неустойката не е във фиксиран размер, а се начислява на ден и крайният й размер зависи от поведението на длъжника. Това е така, защото кредиторът не е предвидил най-малкото лимит на сумата за неустойката, който да е съобразен със законоустановените ограничения досежно общите разходи по кредита, като вземе предвид и размерът на възнаградителаната лихва.

С оглед на гореизложеното искът се намира за основателен и като такъв ще се уважи, като се прогласи за нищожна, като противоречаща на добрите нрави, както и на основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК, клаузата за неустойка в чл.8 от Договор за потребителски кредит паричен заем от ******г.

Предвид гореизложеното, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД посоченита сума, представляваща заплатена от ищеца на ответника сума при начална липса на основание, която в случая е в размер на 59,96 лева.

Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 100 лв. за заплатена държавна такса.

3

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от Г. М. А. , ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка по чл.8 от договор за паричен заем ****** г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М.

А., ЕГН ********** по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД, сумата в 59,96 лева, представляваща недължимо платена при липса на основание неустойка по договор за паричен заем ********* г. ., сключен между страните,, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******* г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл.

78, ал. 1 ЗЗД на Г. М. А. , ЕГН **********,, сумата от 100 лв. – съдебноделоводни разноски в по настоящото производство.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.*******, АК – П., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по настоящото производство.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5