Разпореждане № 960 от 30.09.2024, Районен съд - Айтос

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 960 гр. Айтос, 30.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №

20242110100483 по описа за 2024 година

Съдът констатира, че дадените указания с определение от 09.08.24г. относно индивидуА.зацията на процесния имот не са изпълнени от ищците в указания срок, обуславящо извод за приложение на чл. 129, ал.3 ГПК. За да възникне правото на иск е нужно то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяване на иска. Една от процесуалните предпоставки за надлежното му упражняване е редовността на исковата молба. Тази предпоставка в случая не е нА.це. ИндивидуА.зацията на имота в конкретния случай е в тежест на ищците, при това с оглед допустимостта на иска, докато назначаването на техническа експертиза е последващо процесуално действие, което се извършва в хода на вече образуваното производство /Определение № 412 от 23.07.2012 г. по ч.пр. д. № 270/2012 г., I ГО на ВКС/. В исковата си молба ищецът е длъжен да индивидуА.зира спорното материално право, а когато предмета на спора е право на собственост върху недвижим имот, какъвто е в настоящия случай, ищецът е длъжен да го индивидуА.зира по всички негови белези-площ, местонахождение, граници, номер по действащ кадастрален и регулационен план или друг вид план, каквото индивидуА.зация в случая не е нА.це, т.к. въпреки дадените указания и възможност ищецът да формулира петитум съобразно актуалния статут на имота, предмет на ревандикационната претенция,това не е направено. Още повече,че тази индивидуА.зация е задължителна,тъй като между същите страни е съществувал спор за процесния УПИ, приключил с влязло в законна сила решение,което обусловя актуалното му описание с оглед индивидуА.зацията на спорното право,условие за допустимост на предявената искова претенция.

ИндивидуА.зацията на недвижимия имот, включваща като съществен елемент посочване на актуалния му регулационен статут, а актуален ще рече спрямо действащия към момента на подаване на исковата молба регулационен план на населеното място по местонахождението му, при искове за право на собственост и други вещни права върху недвижим имот, е изискване за редовност на исковата молба и съдът следи служебно за спазването му. Същевременно в ИМ и в уточннеието към нея липсват твърдения, които да се подведат под правна норма, обуславяща придобиване на вещни права в съсобственост. В обстоятелствената част на ИМ липсва изложено твърдение за нА.чието на съсобственост върху имота, респ. съвладение - напротив, твърди се владение върху процесния имот. Липсват ясни твърдения за това към кой урегулиран поземлен имот принадлежи спорната реална част – към имота на ищеца или към имота на ответницата. В случай, че спорната площ е част от УПИ на ответниците, не е ясно какви са твърденията на ищеца, които изключват техните права. Възможно е спорната реална част да принадлежи към УПИ на ищеца и ответника да е завзел тази площ без основание, но липсват ясни твърдения в тази насока.

Съдът може да се произнася само по редовна искова молба. Недопустимо е липсата на твърдения в исковата молба да бъде преодоляна чрез експертиза. Експертизата се допуска като доказателствено средство за установяване на твърденията на страните, а не като база, от която тепърва да се правят твърдения за спорното право. По една неясна искова молба не само съдът не може да разпредели 1 правилно доказателствената тежест, но и ответникът не би могъл да упражни правото си на защита, като въведе в процеса релевантни възражения с отговора на исковата молба /Определение № 214 от 08.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3239 / 2017 г. на ВКС, I ГО/, поради което ИМ следва да бъде върната. За пълнота следва да се посочи, че предявените с доп.ИМ искове в условията на евентуалност не подлежат на разглеждане в настоящото дело – касае се за последващо обективно съединяване на искове, вкл. на иск по чл. 109 ЗС, предприето извън хипотезата на чл. 210 ГПК, поради което същото се явява недопустимо и исковете не следва да се приемат за съвместно разглеждане в процеса. Поради изложеното

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА ИМ с вх.№ 3289/13.6.24г., подадена от С. З. Х., ЕГН

********** и Г. Н. Х., ЕГН **********, двамата със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., против Ш. А. Х., ЕГН ********** и А. С. Х., ЕГН

**********, двамата ответници като съпрузи, чрез адв. Р.О., съд. адрес: ***, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 483/24г. на РС Айтос.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред ОС Бургас с ЧЖ в 1седм. срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

2