Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 81826 от 06.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 15479/2026
Вид
Разпореждане № 81826
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 81826 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20261110115479 по описа за 2026 година

Съдът, по молбата на ищеца от 26.06.2026г., подадена по указание на съда, намира следното. Наложително е в случая съдът да влезе в академична роля и да разясни на страната основни понятия в гражданския процес.

Цената на иска се формира от претендираната сума по вземането по заповедта по чл. 410 ГПК и никога и на никакво основание не се сборува с присъдените в заповедното производство разноски. Това означава, че цената на иска /върху която се определя дължимата държавна такса/ не може да има елемент сторени разноски. Разноските са предмет на самостоятелно произнасяне дали се дължат и това става в отделен диспозитив на решението на исковия съд - така и в ТР № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Отделно, при подаване на иск по чл. 422 ГПК ищецът е обвързан от предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, а там има само и единствено вземане в размер на 255,60 евро, произтичащо от посочените обстоятелства. Какви и колко разноски се дължат е съвсем отделен въпрос и сумата не може да се съотнася /сборува или изважда/ към главното вземане по никакъв повод. Както решението, така и заповедта има отделна "част по разноските" - понятие, което е регламентирано на много места в ГПК - чл. 78, чл. 236, ал1, т. 6, чл. 248, чл. 413, ал. 1 ГПК - и което очевидно не се разбира от процесуалния представител на ищеца.

И не на последно място - ищецът е този, който следва да формулира ясен и точен петитум / в случая и със съобразяване предмета на Заповедта за изпълнение/ , като при неизпълнение на това му задължение исковата молба подлежи на връщане. Не може да се препраща, да се сочи определяем размер, трябва да е точен и по основание и по цифров израз.

След настоящото, макар и формално недължимо от съда, но необходимо в случая, разяснение с учебна цел, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДАВА последна възможност на ищеца в седмичен срок да посочи петитума си по размер.

1

При неизъпление исковата молба подлежи на връщане, а производството - на прекратяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2