Решение № 20391 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20391 гр. С., 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110113582 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Ищцата Е. Д. Д. е предявила против „С. Кеш“ ООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, по чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. с чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Ответникът по главните искове „С. Кеш“ ООД е предявил срещу Е. Д. Д. кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

Ищцата твърди, че е сключила Договор за потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г. с ответника за сумата от 1000 лв., като се е задължила да върне сумата от 1201,26 лв., при ГПР 49,65 %, ГЛП 40,05 %, на 21 двуседмични погасителни вноски. Твърди, че в чл. 11, ал. 1 от договора страните уговорили заплащането на неустойка в размер на 1108,74 лв., разсрочена на вноски, поради неизпълнение на задължението на ищцата да предостави обезпечение по договора за кредит. Според последната, клаузата на чл. 11, ал. 1 е нищожна поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради заобикаляне на чл. 33 ЗПК, както и поради нарушение на добрите нрави и е неравноправна клауза. Според ищцата процесната сума за неустойка следва да бъде включена в годишния процент на разходите, като при невключването й се заобикаля забраната ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че е налице нееквивалентност на престациите, освен това клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като неустойката е в размер почти равен на този на отпуснатия кредит. Твърди, че е нарушен принципът на добросъвестността и справедливостта. С посочената неустойка се цели присъждане на допълнително възнаграждение за неизпълнение на акцесорно задължение, с което се 1 заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ишцата оспорва клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора за кредит да е индивидуално уговорена. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1108,74 лв. при непредоставяне на обезпечение, на заявените основания.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила насрещна искова молба от „С.К.“ ООД. Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, с падеж на 16.11.2023 г. Твърди, че е предоставил на ищцата главница по кредита – 1000 лв., но от ищцата не са постъпвали последващи плащания. Счита, че ищцата е в забава по вноски № 1 – 6 с настъпил падеж, като считано от 09.02.2023 г. за „С.К.“ ООД е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е сторено с получаване на препис от насрещната искова молба от страна на Е. Д. – за вноските с ненастъпил падеж № 7 – 21. С оглед изложеното моли за осъждане на Е. Д. Д. да заплати на дружеството: сумата от 91,19 лв., представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 09.02.2023 г. – 20.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане; сумата от 147,97 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода 09.02.2023 г. - 20.04.2023 г.; сумата от 852,03 лв., представляваща непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски от № 7 до № 21, обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на насрещните искове от Е. Д. Д., с който същите се оспорват като неоснователни. Ответникът по насрещните искове счита, че процесният договор за кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Добавя, че възнаградителната лихва е уговорена в нарушение на добрите нрави и нищожността на тази клауза обуславя нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

При уважаването им прави възражение за прихващане с погасените от нея суми за лихва и неустойка по отношение на дължимата главница по договора. Претендира разноски.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство Договор за потребителски кредит № 802707 към искане № 9168234 е видно, че на 26.01.2023 г. между ищцата Е. Д. Д., в качеството й на кредитополучател, и „С.К.“ ООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който „ С.К.“ ООД е предоставило на Е. Д. сумата от 1000 лв., която ищцата се е задължила да върне на 21 двуседмични погасителни вноски – в размер на 3 х 15,58 лв. и 18 х 64,14 лв., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,65 %, с дата на последно плащане на 16.11.2023 г., като общата сума, дължима от кредитополучателя е 1201,26 лв.

2

В чл. 5 от договора е уговорено, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по – малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 5, ал. 2 страните са уговорили, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора за кредит. В чл. 11, ал. 1 от договора страните са приели, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1108,74 лв., с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. Видно от Приложение 1 – погасителен план към договор за кредит № 802707 общият размер на вноската, с включена неустойка, е в размер на 110 лв., общо 2310 лв. (1000 лв. – главница, 201,26 лв. – договорна лихва, 1108,74 лв. - неустойка).

В хода на производството е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от заключението на която се установява, че по процесния договор за потребителски кредит няма извършени плащания от страна на Е. Д. Д., като непогасеният остатък по главница е в размер на 1000 лв., непогасенията отстатък за възнаградителна лихва е в размер на 201,26 лв., допълнително за периода 01.04.2023 г. - 19.10.2023 г. е начислена законна лихва в размер на 78,10 лв. Към 19.10.2023 г. неплатеният остатък по кредита е в размер на 2388,10 лв., както следва: главница - 1000 лв., договорна лихва - 201,26 лв., неустойка – 1108,74 лв., законна лихва – 78,10 лв., за което е представено от ответника по главните искове и извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По предявените обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК, чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, вр. с чл.

3

146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ищцата Е. Д. Д. следва да докаже, че между страните е сключен договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, че договорът съдържа оспорената от ищцата клауза (чл. 11, ал. 1), както и че същата е нищожна на заявените в исковата молба основания - че чрез нея се нарушават/заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33 ЗПК, че е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗПК, евентуално, че оспорената клауза накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, включително че посочената неустоечна клауза (чл. 11, ал. 1 от договора) е индивидуално уговорена, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорената клауза.

Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.).

С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на неустоечната клауза, съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност поради противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

С доклада по делото са отделени на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 802707/26.01.2023 г., по силата на който Е. Д. е получила от „С.К.“ ООД сумата от 1000 лв. – главница, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата от общо 1201,26 лв., при ГПР 49,65 %, ГЛП 40,05 %, на 21 двуседмични погасителни вноски, с падеж на последната вноска на 16.11.2023 г., че в договора за кредит е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1108,74 лв. – чл. 11, ал. 1 от договора, к оято е била начислена на ищцата поради неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора за кредит за представяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение 4 на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.