Решение № 158 от 18.02.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./…………….2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при участието на секретаря Нели

Катрикова, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.д.№1622/2019г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.260 ГПК.

Образувано е по ВЖ на

ЕКОСТРОЙ Ч.И ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от ВАК, срещу решение №3490/26.07.2019г., постановено по гр.дело №14353/2018г. по описа на 11 състав на ВРС, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца „ЕКОСТРОЙ – Ч.И“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, ***, бл.40 вх.В ап.73, представлявано от Е Х Ч срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД ЕИК *********, гр.Варна, район Приморски, ул.Дубровник № 54, бл. 4, магазин 6, представлявано от С М Ж, иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр.чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 13 013,40 лв., формирана като сбор от следните, а именно: сумата от 8673,70 лв., представляваща незаплатени СМР, извършени от ищеца в изпълнение на Договор за строителство от 09.09.2013г., сключен между страните, описани в акт обр.19 от 15.12.2013г. и сумата от 4339,70 лв., представляваща незаплатена част от доставени материали и услуги по същия Договор за строителство, за което е издадена фактура № 338/10.10.2013г., цялата на стойност 18 339,70лв., като погасен чрез прихващане с предявеното от ответника ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ за сума в размер на

13 013,40 лв., представляваща отбив от договорената цена по Договора от 09.09.2013г. поради некачествено изпълнение на положената настилка, на основание чл.265 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението в частта, в която е уважено възражението на ответника за намаление на цената по договора за СМР /отбив от цената/ до размера на исковата претенция, е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че решението е порочно, необосновано и непочиващо на събраните доказателства.

Претендира се уважаване изцяло на исковата претенция, респ. отхвърляне на възражението за отбив в цената. Поддържа се правилността на извършения от съда правен извод, че работата по договора е приета изцяло от възложителя – ответника. Излагат се принципни възражения по приемане от съда в последно съдебно заседание на едно нередовно/неуточнено/ възражение за отбив в цената по договора. Тези възражения касаят по същество изводите на съда относно насрещната защитна претенция на ответното дружество. Твърди се, че съдът не е отчел даденото от вещото лице заключение, че част от недостатъците се дължат на поведението на изпълнителя, но друга част се дължат на причини извън ищеца.

Съдът не е обсъдил обстоятелството, станало явно от СТЕ, че ищецът е изпълнил строителството с уговорения клас бетон, а не с по-качествения клас бетон за този вид СМР. Твърди се, че недостатъците в настилката се дължат на неблагоприятна експлоатация на същата още от м.12.2013г. Твърди се, че тези недостатъци се дължат и на лошата основа, изпълнена от ответното дружество; преминаващите тежки транспортни машини и кранове и като цяло неправилна експлоатация. Не е извършвана и поддръжка на настилката през зимния сезон с насипване на соли. Не били изпълнени необходимите детайли по делатационната фуга от възложителя. Полагането на настилка било възложено на ищеца без конкретен проект за изпълнение, но това е счетено за допустимо от стр.надзор и инвеститора на обекта. Проблемите с някои от фугите също се дължат на слабата основа и голямата експлоатация на площадката. Твърди се, че обработката на плочата не е била задължение на изпълнителя. Оспорва се наличието на недостатъци в наклоните на площадката като този въпрос се твърди, че не е изяснен и от вещото лице по изслушаната експертиза. /не е посочило критерии, база или допуск на наклона/. Акцентира се на отговора на въпрос №11 от СТЕ, че не са правени забележки при подписване на акт обр.15; на отговора на вещото лице, че 5 год.гаранционен срок за бетонни настилки, е бил изтекъл към датата на огледа.

Въззивникът сочи като процесуално нарушение допускането от съда на допълнителни въпроси към СТЕ без връчване препис от същите на насрещната страна, за което ищецът е направил възражение в заседанието на 27.06.2019г. С това се твърди, че съдът е нарушил правото на справедлив съдебен процес на страната. Настоява, че съдът е следвало да отхвърли възражението за прихващане на насрещната страна въз основа на установените категорично по делото обстоятелства. Следвало е да се приеме, че договорът е изпълнен качествено с полагане на уговорения между страните бетон Б 30 и С 25, въз основа на приложение №1 към договора. Твърди се, че изпълнителя е изпълнил всичко възложено по договора точно и съобразно уговореното. Всички дадени заключения в СТЕ са въз основа личните възприятия на експерта и не почиват на утвърдени стандарти и методология. Претендира се отмяна на решението с уважаване изцяло на предявения иск посредством отхвърляне на възражението за прихващане на ответното дружество. Претендират се сторените разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна ИЗОЛАЦИИ ЕООД, чрез адв.Т. ***, за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е нарушено правото на защита на страна в процеса доколкото ищецът е бил представляван в заседанието при изслушване на заключението от управителя и проц. му представител са задавали въпроси на вещото лице в същото съдебно заседание, в което са поставени и въпросите на ответника /от писмена молба от 06.06.2019г./ Възражението за отбив в цената е направено под формата на възражение за прихващане, за което няма давност. Поддържа се оспорване на обстоятелството и извода на съда, че работата по договора е била приета от поръчващия. Твърди се, че по делото не е представен акт обр.19, подписан от страните, а приложеният е оспорен като антидатиран от ответника. Приемането на работата в количеството, което се твърди, няма и не е доказано от ищеца. Въззиваемата страна в тази връзка е направила и оспорване на проформа фактура №14/10.10.2015г., изд. почти две години след данъчното събитие. Твърди се освен това, че изпълнената настилка е некачествена и с множество недостатъци, съобразно изслушаната СТЕ.

Стойността на разходите за поправянето и са много по-големи от претендирания отбив от цената по договора. Твърди се, че дружеството е канило изпълнителя да поправи констатираните скрити дефекти на настилката, но последния не се е отзовал. Твърди се напротив, че въведените от ищеца твърдения за лоша поддръжка на настилката и несъобразена експлоатация от страна на възложителя, не са били доказани. По отношение на делатационните фуги се излага, че също са отговорност на изпълнителя и никъде в договора не е предвидена обработката им допълнително от Изолации ЕООД. Възразява се, че твърдението за липса на зимна поддръжка на терена се правят за първи път с ВЖ, поради което не следва да бъдат разглеждани от съда. Твърди се, че ищецът е оферирал извършването на бетоновата настилка без да положи дължимата грижа на добър търговец – при липса на професионална компетентност, познания и опит, без да възрази или поиска изготвянето на проект за работата. Изработването на работата „на свой риск” сочи, че изпълнителя следва да положи грижа за това. Ако при изпълнение на работата ищецът като търговец е установил, че терена е неподходящ и изисква обработка, че няма проект или друга необходима документация, е следвало незабавно за уведоми възложителя/поръчващия за това. В противен случай, изпълнителят е могъл да се откаже от поръчката, но щом се е съгласил да я изпълни, то е поел и отговорността за изпълнение в срок и в качество съобразно уговореното. Прави се довод, че приемането на обекта от общината и надзора не е критерий за качественото изпълнение, а освен това се касае за скрити недостатъци. Излага, че липсата на стандарти за шлайфания бетон не препятства възраженията за лошо изпълнение и компрометиране на цялата настилка. Поради това страната претендира оставане без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на съдебното решение ведно с присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез адв.Д. поддържа жалбата си. Не възразява срещу изготвения от съда доклад на спора и не прави нови доказателствени искания.

Насрещната страна, представлявана от адв.Т., поддържа отговора, с който оспорва основателността на въззивната жалба. Не прави допълнителни искания.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на „ЕКОСТРОЙ – Ч.И“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 013,40 лв. , формирана като сбор от следните суми, а именно: сумата от 8673,70 лв. , представляваща незаплатени СМР, извършени от ищеца в изпълнение на Договор за строителство от 09.09.2013 г., сключен между страните, описани в акт обр.19 с дата 15.12.2013 г. и сумата от 4339,70 лв., представляваща незаплатена част от доставени материали и услуги по Договор за строителство от 09.09.2013 г. , за което е издадена фактура № 338/10.10.2013 г., цялата в размер на 18339,70лв.

Ищецът излага, че на 09.09.2013г. между страните бил сключен договор за СМР със възложител ответното дружество „Изолации"ЕООД и изпълнител „Екострой - Ч.и" ЕООД. В изпълнение на договора били доставени материали, за които били издадени фактури -частично платени. Част от извършената работа ответното дружество платило с аванси. Въпреки частичното плащане, многократните разговори и обещания, ответното дружество не заплатило на ищеца сумите по фактура № 338/10.10.2013 г. и по проформа фактура №**********/10.01.2015 , които възлизат общо на исковата сума. Твърди се, че сумите са търсени от ответника. В допълнителна уточнителна молба по делото ищецът уточнява, че възложените СМР са описани в чл.1, т.1 от договора и се състоят в следното: ищецът да изпълни доставки, материали и изпълнение на стоманобетонова настилка около 1000 м2; но практически изпълнената квадратура се е оказала по-голяма. В такъв случай е следвало приложение да намери механизмът договорен в т.1.2 от договора, а именно - допълнително възникналите работи по дейности и разлики в количествата, да се установят с акт образец 19. Такъв акт обаче, ответникът отказал да подпише. Договорената цена по договора е указана в приложение №1 към същия като възлиза на 16 760 лв., заложена при площадка около 1000 кв.м. Частта от исковата сума , възлизаща 8673,70 лева касае извършени от ищеца в изпълнение на договора СМР, описани в акт образец 19, с дата 15.12.2013, а именно: - Доставка на ПП фибри - 228 мЗ х 4,50 лв. на стойност 1026 лв.; - Подготовка, вибриране и шлайфане на бетон, включително монтаж мрежи и полиетилен -1962 м2 с единична цена 5,00 лева - общо 9810 лева; - Рязане и почистване на фуги 1962 м2 с единична цена 0,94 лева – общо 1834,47лева; - Доставка на импрегнатор -1923 м2 с единична цена 1,23 лв - общо 2365,29 лв.; - Доставка на арматурни мрежи Ф6 - 48 бр. с единична цена 18,30 лева- общо 878,40 лева; - Доставка и монтаж на винкел 50/50/5 - 6,5 м с единична цена 15 лева – общо 97,50 лева; - Към горните стойности е добавена 1640,42 лв. печалба договорена като размер в чл. 2.3 от договора. Твърди се, че за сумата 8673,70 лева има издадена проформа фактура към изготвения акт образец 19 - проформа 14/10.10.2015г., която ответникът е отказал да подпише както и акт обр.19.

Частта от исковата сума , възлизаща на 4339,70 лева , ищецът претендира за доставени материали на обекта съгласно ф.№338 от 10.10.2013г., която ответникът е одобрил и подписал. Поради това на ищеца се дължат общо 18339,70 лева за доставени бетонови разтвори бетон В 30, бетон В15, бетон В35; машиносмяна за бетонпомпа, доставка на бетон Полимикс, както и услуга с бетон помпа.

Въпросната фактура на стойност 18 339,70 лева е платена само частично - на три пъти ответникът по нея е заплатил на 07.11.2013 г. -5000 лева; на 21.11.2013 - 4000 лева и на 12.03.2014 - 5000 лева. Частично неизплатена по този начин остава една остатъчна сума от 4 339,70 лева, която е предмет на иска.