Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2298 от 09.07.2025, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
Административно дело 436/2025
Вид
Решение № 2298
Подписан
09.07.2025
В сила
23.07.2025
Състав
Мария Василева-Данаилова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42 · Закон за общинската собственост
  • чл. 43, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 45а, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 47, ал. 1, т. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 2298

Велико Търново, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар С.А. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20257060700436 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 14, ал. 4 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет – Велико Търново (НРУУЖННПОЖ).

Образувано е по жалба на И. К. Б. от [населено място] против Протоколно решение от заседание от 13.05.2025 г. на Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, с което на жалбоподателката е отказано да бъде картотекирана като нуждаеща се от жилище.

В жалбата се излагат съображения за формална незаконосъобразност на решението. Твърди се, че същото е необосновано поради липса на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Развиват се съображения за несъответствие между посочените фактически и правни основания за постановяването му, като се изтъква, че това е самостоятелно основание за отмяна на акта. Според жалбоподателката конкретни фактически съображения за разпореждане на крайния правен резултат не могат да бъдат извлечени и от друг документ, съдържащ се в административната преписка. Счита, че нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ е бланкетно посочена, доколкото не е доказано несъответствие с изискването лицето да не е прехвърляло имот след 13.03.1990 г. Административният орган не е посочил нито с какъв акт, нито на кого и кога е прехвърлен имот. Моли съда за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от адв. С., която допълва, че не е спорен фактът, че на И. Б. е било дадено общинско жилище, но подчертава, че същата не се е разпоредила с него, доколкото то е било продадено от частен съдебен изпълнител поради невъзможността й да обслужва банковия кредит.

Ответникът – Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ на Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. В съдебно заседание поддържа, че оспореният акт е постановен в изпълнение на влязло в сила съдебно решение на Административен съд – Велико Търново, с което са дадени указания за прецизиране на процедурата и изготвяне на мотивирано решение, което да бъде връчено на жалбоподателката. Намира, че процедурата по картотекиране на нуждаещи се граждани е спазена, като излага конкретни аргументи за предприетите действия. Акцентира, че настоящият случай не попада в предвиденото по чл. 10 от НРУУЖННПОЖ изключение, касаещо прекратяване на съсобственост. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, вкл. приложното адм. дело №145/2025 г. по описа на АСВТ, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:

На 23.08.2024 г. И. Б. подава Заявление-декларация вх. №94-ИИ-1544-6, като моли да бъде картотекирана за настаняване под наем в общинско жилище. Б. посочва, че досега не е била картотекирана, което обстоятелство се опровергава от данните по делото, доколкото не се спори, че същата е била картотекирана и обитавала като наемател общинско жилище, предоставено ѝ впоследствие с договор за продажба на недвижим имот по чл. 42 от ЗОС от 01.09.2006 г.

От попълнения формуляр е видно, че е [семейно положение], че няма жилищен или вилен имот, както и селскостопански земи, МПС, селскостопански машини, филателия, нумизматика, произведения на изкуството и други, не притежава фабрики, работилници, магазини, складове и прочие, няма дялово участие в търговски дружества и кооперации, няма акции, нито притежава налични парични средства, включително такива по влогове и дивиденти. В заявлението декларира, че не е прехвърляла жилищен имот, вилен имот или парцел на други лица след 13.03.1990 г., не е извършвала отказ от учредено, отстъпено или запазено право на ползване на жилищни имоти, вилни имоти, парцели и други имоти след 13.03.1990 година. Деклариран е доход от трудово правоотношение в размер от 3 620,00 лева и пенсия – 6 491,54 лева, или всичко 10 111,54 лева на годишна база. Към заявлението са приложени удостоверение за получен доход от пенсия, служебна бележка за доходите и договор за наем на недвижим имот, удостоверяващ, че деклараторката наема жилище в [населено място] при свободен наем от 330 лева месечно, което обитава.

По адм. дело №145/2025 г. на АСВТ е представен Договор за продажба на недвижим имот по чл. 42 от ЗОС от 01.09.2006 г., според който Б. е придобила на посочената дата общинско жилище, което преди това е обитавала като наемател. Събрани са доказателства, удостоверяващи, че това същото жилище е било възложено в собственост на трето лице на 10.07.2014 г. с Постановление на ЧСИ по изпълнително дело срещу жалбоподателката, образувано с взискател банката, финансирала покупката на имота, като постановлението е влязло в сила на 22.07.2014 г. и считано от тази дата жилището, придобито през 2006 г. от общината от жалбоподателката, не е нейно.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2020 г., от който се установява, че Б. е купила в полза на своя внук поземлени имоти и сгради в [населено място], които е платила с негови средства според изричното отбелязване в НА.

Със Заповед №РД 22-2362/30.10.2024 г. на кмета на Община Велико Търново е назначена 9-членна комисия по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, чийто председател е секретарят на общината. Същата, в състав от 8 от назначените 9 члена/ е заседавала на 21.01.2025 г., за което е съставен протокол, е разгледала заявлението на Б., констатирала е притежанието на имот – жилища, вили, идеални части от тях или вещни права на ползване, поради което е формирано решение за отказ за картотекиране, защото лицето не отговаря на условията на чл. 10, ал.1, т. 1 и 6 от НРУУЖННПОЖ.

С Писмо изх. №94ИИ-1544-6-1/27.01.2025 г. председателят на Комисията е уведомила жалбоподателката за взетото решение и за възможността да го оспори по съдебен ред, което последната е и сторила, като в резултат на това е образувано настояще дело. Писмото е получено по пощата на 31.01.2025 г.

Б. е оспорила решение на Комисията от 21.01.2025 г., като въз основа на това оспорване е образувано адм. дело №145/2025 г. по описа на АСВТ, по което е постановено Решение №1246/15.04.2025 г., с което оспореният ИАА е отменен като формално незаконосъобразен и преписката е изпратена на Комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ за произнасяне в месечен срок по Заявление–декларация вх. № 94-ИИ-1544-6/23.08.2024 г. при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение не е оспорено и влязло в сила на 09.05.2025 г.

На 13.05.2025 г. Комисията е провела заседание в присъствието на 6 от членовете си и, след като е съобразила влязлото в сила съдебно решение, е разгледала Заявление–декларация вх. №94-ИИ-1544-6/23.08.2024 г. на И. Б. и е взела решение, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 6 от НРУУЖННПОЖ на И. Б. е отказано да бъде картотекирана, тъй като последната е била картотекирана и настанена в общинско жилище, което е закупила с Договор от 01.09.2006 г., но жилището е продадено от частен съдебен изпълнител поради невъзможност на собственика да изплати банковия кредит. Изрично е посочено, че случаят не попада сред предвидените в цитираната норма изключения – прекратяване на съсобственост.

Решението е съобщено по пощата с Писмо изх. №94ИИ-1544-6#2/16.05.2025 г. на кмета на Община Велико Търново, като няма данни кога е сторено това.

Недоволна от отказа, Б. го е оспорила с жалба, подадена директно в съда на 28.05.2025 г., което се установява от дадения вх. №2356/28.05.2025 г. Въз основа на това оспорване е образувано настоящото дело, в хода на което като доказателства са приети Протокол от 13.05.2025 г. от заседание на Комисията по чл. 14, ал. 2 от НРУУЖННПОЖ, Писмо изх. №94ИИ-11544-6#2/16.05.2025 г., както и приложено към настоящото дело адм. д. №145/2025 г. по описа на АСВТ.

Предмет на оспорване е Решение на ответника, обективирано в Протокол от заседание, състояло се на 13.05.2025 г. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото засяга правната сфера на жалбоподателката и то неблагоприятно. Всъщност картотекирането на лицата като нуждаещи се от настаняване в общинско жилище обуславя и възможността те да се включат в годишния списък за настаняване в общинско жилище /чл. 19, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ/ и оттам възможността за настаняването на тези лица в такива жилища – чл. 21, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от НРУУЖННПОЖ. Най-сетне, в самия подзаконов административен акт правната характеристика на решението на комисията по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ е съобразен, като е предвидено, че то подлежи на обжалване по реда на АПК – чл. 14, ал. 4 от НРУУЖННПОЖ.

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт. Съдът приема, че оспорването е сторено в срок. В протоколното решение и в писмото на кмета на Община Велико Търново, с което жалбоподателката е уведомена за издаденото решение, е посочен срокът на неготово обжалване. Няма данни за връчване на процесния акт, но доколкото същият датира от 13.05.2025 г., уведомителното писмо е съставено на 16.05.2025 г. видно от дадения изходящ номер на общинската администрация, а жалбата е депозирана в съда на 28.05.2025 г. видно от положения върху нея входящ номер. При това положение е спазен преклузивният 14-дневен срок, установен в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, считано най-рано от датата на съставяне на уведомителното писмо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ картотекирането на нуждаещите се граждани става от деветчленна комисия, назначена със заповед на кмета на Община Велико Търново. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба комисията по ал. 1 разглежда подадените молби-декларации, взема решение за включване или не на гражданите в картотеките и определя степента на жилищната нужда на отделните семейства /лицата/ по групи подгрупи съгласно чл. 12. Предвид чл. 14, ал. 4 от НРУУЖННПОЖ решението на комисията се съобщава и се обжалва по реда на АПК. Предвид изложеното и доколкото оспореното решение е постановено от комисия по чл. 14, ал. 1 от НРУУЖННПОЖ, определена със Заповед №РД 22-2362/30.10.2024 г. на кмета на Община Велико Търново, то същото е издадено от териториално и материално компетентен орган.

Не се установяват пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на индивидуалния административен акт. Според разпоредбата на чл. 43, т. 1 от ЗОС в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1. В разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС е предвидено, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет. Тоест, на съответния общински съвет е делегирано чрез наредба да посочи какви са материалноправните предпоставки за наличието на жилищна нужда и оттам за възможността да се настани определено лице в жилище от общинският жилищен фонд. Същият подзаконов нормативен акт регламентира и процедурата за установяването на такива жилищни нужди, картотекирането или съответно – отказът от картотекиране. Приложимият подзаконов акт в случая е НРУУЖННПОЖ. По аргумент от чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НРУУЖННПОЖ картотекирането на нуждаещи се граждани става от колективен административен орган – деветчленна комисия, като председателят й следва да е секретарят на общината, петима представители на общинската администрация от дирекция „Бюджет и финанси“, „Правно обслужване на собствеността“ и „Административно обслужване“, както и трима общински съветници. Не е предвиден нито [жк], нито мнозинство, при което се счита, че е налице валидно решение на този орган, разпореждащ определен резултат – положителен или отрицателен. В чл. 14, ал. 3 от НРУУЖННПОЖ е посочено единствено, че комисията по ал. 1 разглежда подадените молби-декларации, взема решение за включването или не на гражданите в картотеките и определя степента на жилищна нужда на отделните семейства /лицата/ по групи съгласно чл. 12. При тази оскъдна регламентация, съдът се позовава на общите принципи на правото и по аналогия – на разпоредбата на чл .27, ал. 3 от ЗМСМА приема, че, като колективен орган, комисията извършва валидни процесуални действия при наличие на [жк], който е от пет от членовете й, като съответното решение следва да се подкрепя от повече от половината от присъстващите при наличен кворум членове. В настоящия случай комисията е действала при наличие на кворум и при пълно мнозинство при приемането на спорното решение. Разгледана е молбата на Б., съобразено е влязлото в сила съдебно решение по адм. д. №145/2025 г. по описа на АСВТ, съставен е протокол от заседанието и по реда на чл. 14,ал. 4 от НРУУЖННПОЖ решението е съобщено на заявителката.