Определение № 293 от 23.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 293 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Катя Ст. Пенчева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000457 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 от ГПК, вр. чл 15, ал. 2 ГПК.

Причина за започването му е изходяща от В. С. У., ЕГН **********, с постоянен адрес, *** частна жалба против постановеното по т. дело № 42 /2024 г. по описа на Смолянския окръжен съд определение рег. № 111 от 22.07.2025 г., с което е прието, че този съд е компетентен да разгледа спорът предмет на делото и е оставил без уважение възражението на ответника В. С.

У., ЕГН ********** с постоянен адрес, *** за липса на международна компетентност на Смолянския окръжен съд поради това, че местоживеенето му е в Н..

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго прекратяваща производството по делото и т.н.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 15.08.2024 г. в Смолянския окръжен съд е постъпила изходяща от „ГЕО ФАРМ ГРУП“, ЕИК 160075026, гр. Пловдив искова молба против В. С.

У., ЕГН **********, за който е посочено, че постоянният му адрес е в ***.

1

С исковата молба е отправено искане до съда да признае на основание чл. 422 от ГПК за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца възоснова на споразумение от 25.05. 2023 г., с нотариална заверка на подписите с рег.№***/25.05. 2023г., №***/02.06.2023 г. и №***/06.06. 2023 г. по описа на нотариус №*** на Нотариалната камара сумата от 60 000 лв., както и сумата от 1 421, 62 лв. обезщетение да забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 29.12. 2023 г. до 28.02. 2024 г.

В подкрепа на така отправеното искане в обстоятелствената част на исковата молба се споменава за сключен на 13.01.2009 г. между К.Д.К., ЕГН ********** като заемодател и Б.М.Д., ЕГН ********** като заемополучател договор за заем на сумата от 240 000 лв., която следвало да се върне до 13.07.2009 г. Споменава се за уговорено с този договор възнаграждение във връзка с предоставената в заем сума в общ размер от 56 000 лв., както и че при неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума и плащане на възнаграждението от 14.07.2009 г. заемополуечателят дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. За обезпечаване на горните вземания длъжникът учредил в полза на кредитора ипотека върху свои собствени недвижими имоти с договор обективиран в НА № **, т. *, рег. № ***, н. дело № **/**** г. на Нотариус М.К. с район на действие този на См РС.

По-надолу в исковата молба се споменава за сключен на 01.09.2020 г. в гр. С. между К.Д.К., Б.М.Д. и В. С. У., ЕГН ********** договор, с който У. на основание чл.101 от ЗЗД встъпил като съдлъжник в задълженията на Д. към К. по сключения на 13.01.2009 г. договор за паричен заем, за които стана реч погоре.

След сключване на този договор кредиторът К. прехвърли описаните до тук вземания към Б.М.Д. и В. С. У. с договор за цесия от 11.06.2021 г. ведно с всички принадлежности, вкл. възнаграждения, обезпечения, изтекли и бъдещ лихви и разноски на „ГЕО ФАРМ ГРУП“, ЕИК 160075026, гр. Пловдив.

Съответно Д. бил уведомен за цесията на 11.06.2021 г., а У. на 13.08.2021 г.

След цесията от У. била учредена втора по реда ипотека за обезпечаване на вземанията на ищеца. Споменава се и за сключени споразумения с основание чл. 365 от ЗЗД, с които се целяло извънсъдебно уреждане на паричните отношение между придобилия вземанията ищец и неговите 2 длъжници. Едното било от 18.10.2021 г., а другото от 25.05.2023 г. С последното дължимата главница била определена на 160 000 лв., която следвало да се плати на три вноски- 40 000 лв. до 26.05.2023 г., 60 000 лв. до 28.12.2023 г. и 60 000 лв. до 30.06.2024 г.

Споменава се за липса на плащане на втората вноска, което станало причина ищецът да подаде в См РС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Било образувано ч.гр. дело № 242/2024 г. като на 28.03.2024 г. били издадени заповедта и ИЛ.

Срещу заповедта У. подал възражение, което обуславяло и интереса на дружеството да предяви срещу него иск по чл. 422 ГПК , с което да се установи съществуването на вземането предмет на заповедта.

С отговора на исковата молба от страна на У. на първо место е посочено, че с оглед разпоредбите на Регламент/ ЕО/ 2025/2012 на ЕП и Съвета българският съд не е компетентен да разглежда предявения пред него иск. В подкрепа на това възражение е посочено, че от 2006 г. той, съпругата и дъщеря му живеели постоянно на територията на Х., т.е. Н. като от 13.02.2007 г. до 07.10.2009 г. те имали регистрирано местоживеене в ***, а в периода от 07.10.2009 г. до сега в Х., ***. Споменато е, че У. и съпругата му придобили собствеността върху жилището, в което живеели от 2009 г., както и че той извършвал в Н. търговска дейност под името на регистриран от него търговец - „Х.О.“ Х..

На база изложеното е изразено мнение, че с оглед на чл. 4, пар. 1 от цитирания по- горе Регламент искът срещу У. следва да се предяви пред съда в държавата, където е местоживеенето му - Н.. В тази връзка е поискано на основание чл. 28, пар. 1 от Регламента См ОС да приеме, че не е компетентен, поради което да прекрати производството по делото и обезсили издадената заповед за изпълнение.

В подкрепа на горното искане в отговора на исковата молба е посочено, че наличието на регистриран постоянен адрес на ответника в Република България не изключвал факта, че местоживеенето на ответника е в Н. и приложение намира Регламент/ ЕО/ 2025/2012 на ЕП и Съвета.

С ДИМ от страна на ищеца е изразено становище за неоснователност на направеното с отговора възражение за некомпетентност на См ОС. В подкрепа на същото е споменато, че изложените от ответника факти и обстоятелства 3 били неотносими към 2024 г. и не изключвали извод, че към настоящия момент ответната страна е с местоживеене в България. В подкрепа на това се споменава за наличието на постоянен адрес в гр. М., който самият ответник посочил в отговора на ИМ, подписаните от него договори представени по делото и това, че на този адрес той бил открит на няколко пъти само през 2024 г. при връчване на съдебни книжа

По отношение на отправеното искане за обезсилване на заповедта с оглед липсата на компетентност на българския съд е посочено, че това може да стане само в специално производство уредено в чл. 423 от ГПК.

С допълнителния отговор са представени доказателства удостоверяващи адресната регистрация на ответника и семейството му в Н. и към 2024 г. като е изразено становище за неоснователност на направените с ДИМ възражения от ищеца относно компетентността на българския съд. Посочено е и че предвидената в чл. 423 от ГПК процедура не била приложима в процесния случай.

Съдът след събиране на допълнителни доказателства за установяване местоживеенето на ответника е постановил и определението предмет на обжалване.

В същото е посочено, че ответникът У. е с местоживеене в Н.. Въпреки това е прието, че българският съд е компетентен да разгледа повдигнатия пред него спор поради това, че с оглед разпоредбата на чл. 5, пар. 1 от Регламент/ ЕО/ 2025/2012 на ЕП и Съвета не е приложим чл. 4, пар.1 от същия. В тази връзка е споменато, че с оглед чл. 7, т. 1, б. „а“ на този Регламент, българският съд има специална компетентност с оглед това, че е съдът по мястото на изпълнение на спорното задължение.

В подкрепа на горния извод е посочено, че тази специална компетентност не е изключена и от текстовете на раздел ІV от регламента с оглед на това, че ответника не е потребител.

На база изложеното направеното от него възражение е е оставено без уважение.

Недоволен от това той е подал жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

Жалбата е неоснователна.

4

Според чл.4, ал.1 от Регламента искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, т.е. компетентността на съответния национален съд е обусловена от изискването ответникът независимо от гражданството си да има местоживеене в съответната държава.

В чл. 5, т.1 от Регламента обаче е посочено, че срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2-7 от настоящата глава.

В тези раздели съответно е определена компетентността на съда в зависимост от вида и характера на спорното право и качеството на ответника в дадено правоотношение.

В случая с исковата молба се говори за неизпълнение на постигнато между дружеството ищец от една страна като кредитор и от друга Б.М.Д. и В.

С. У. като длъжници споразумение по чл. 365 от ЗЗД от 25.05.2023 г.

То видно от посоченото в § 4 от същото е сключено за уреждане чрез взаимни отстъпки на съществуващите между страните облигационни отношения породени от:

- сключен на 13.01.2009 г. между К.Д.К., ЕГН ********** като заемодател и Б.М.Д., ЕГН ********** като заемополучател договор за заем, - сключен на 01.09.2020 г. между В. С. У., ЕГН ********** и посочените по – горе заемодател и заемополучател договор за встъпване в дълг и - договор от 11.06.2021 г. за прехвърляне на вземанията на К.Д.К. към Д. и У. на ищеца по настоящето дело „ГЕО ФАРМ ГРУП“, ЕИК 160075026, гр.

Пловдив.

В него са материализирани декларативни изявления на страните за предмета на съществуващите между тях облигационни отношения, правопораждащите ги ЮФ, размера на неизпълнените по тях задължения.

Съответно е постигнали съгласие за новите срокове, в които двамата длъжници ще изплатят оставаща част от неплатеното парично задължение в размер на 160 000 лв.

Така изложеното води до логичен извод, че правопораждащия спорното облигационно отношение факт е договорът за заем от 13.01.2009 г., с който 5 реално заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя финансова услуга и респективно е предоставил такава.

По този повод следва да се посочи, че според чл. 7, ал.1, буква А от Регламента исковете свързани с договор срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани и в държава членка, където е мястото на изпълнение на съответното договорно задължение.

В чл. 7, ал.1, буква Б от Регламента е посочено, че за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на задължението при продажба на стоки е мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, а при предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

В случая финансовата услуга е била предоставена в България, което води до извод, че и исковете за изпълнение на задължението по договора, с което е поето задължение за предоставянето й могат да бъдат предявени пред съдилищата на тази държава членка.

Така изложеното изключва предвидената в чл. 4 от Регламента обща компетентност на съдилищата.

В случая компетентността определена в чл. 7, ал.1 от Регламента не може да бъде изключена и от разпоредбите на Раздел 4 от същия касаещи компетентността на съдилищата по потребителски договори. Това е така по простата причина, че потребителския характер на даден договор не е обусловен само от това страната получател на стоката или ползвател на услугата да е физическо лице, което действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а е нужно насрещната страна да е физическо или лице, което произвежда, продава, предлага за продажба стоки и предоставя услуги в рамките на своята търговска или професионална дейност/виж § 13, т.2, 3 и 4 от ДР на ЗЗП.

В случая по делото няма данни лицето, което първоначално е предоставило финансовата услуга да от от тази кръг хора, което изключва потребителския характер на договора и приложимостта на споменатия раздел 4 и по точно на чл. 18, пар. 2 от Регламента. Тук е нужно да се спомене и че с договора по чл. 365 от ЗЗД, който формално е посочен като основание за 6 пораждане на процесното задължение не се предоставя ползването на съответната услуга, а се удостоверява факта на предоставянето й и се променят в полза на длъжниците сроковете за изпълнение на поетите във връзка със същата задължения.