Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1497 от 28.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11697/2021
Вид
Решение № 1497
Подписан
28.04.2022
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12б, ал.10 · Закон за автомобилните превози
  • чл.91 · Закон за автомобилните превози
  • чл.92, ал.1, изр.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 - чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. С., 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно дело № 20211110211697 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. В. ЦВ. срещу наказателно постановление (НП) № 42-0001873 от 26.07.2021г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД „АА“)– С., с което: 1. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в вразмер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАвтП; 2. на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено и административно наказание "глоба" от 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че отговорността да притежава лиценз на Общността е на превозвача, а не на водача на въпросното превозно средство. Сочи се също, че превозвачът разполага с лиценз и товарният автомобил фигурира в списъка му. Иска се отмяна на НП.

1

В съдебно заседание жалбоподателят К. В. ЦВ., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация”- гр. С., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Съдът, като изслуша доводите на страните, служебно провери атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствени материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 28.06.2021г. около 09:00ч. жалбоподателят управлявал съчленено превозно средство в състав от влекач марка „С.0” с рег. № (.....) от категория N3 и прикачено полуремарке с марка „К.М.” с рег. № (.....) от категория О4, и двете - собственост на превозвача ЕТ „Б.” с адрес в с. М., ул. „В.” №15, като се движил по автомагистрала Т., с посока на движение към гр. Пловдив и извършвал превоз на товари за собствена сметка по маршрут от гр. С. до гр.

С., в момента на проверката - без товар. На около 500 метра след пътен възел с гр. Н.Х. автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил спрян за проверка от служители на автомобилната администрация. Проверяващите установили, че жалбоподателят извършва превоз на товари за собствена сметка, без превозното средство да има издадено удостоверение към лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р. България, което констатирали след направена справка в ИА „АА”. В хода на проверката водачът не представил свидетелство за регистрация на МПС част I и част II.

Св.ИЛ. В. М. преценил, че водачът е извършил нарушения на разпоредбите на чл.12б, ал.10 от ЗАвтП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, затова съставил АУАН серия А-2020 № 292377/ 28.06.2021г., в присъствието на жалбоподателя и на свидетел, в който описал обстоятелствата по проверката, фактическото описание на посочените две нарушения, както и нарушените законови разпоредби. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля. В графа „обяснение и/ или възражения“ жалбоподателят вписал, че е забравил копието на лиценза и свидетелството за регистрация. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не са представени писмени възражения.

Въз основа на съставения акт директорът на РД "АА"– С. издал 2 процесното НП № 42-0001873/ 26.07.2021г., в което били отразени обстоятелствата по проверката, фактическото описание на двете нарушения и тяхната правна квалификация по идентичен начин с тези по АУАН, като на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на жалбоподателя било наложено наказание "глоба" от 2 000 (две хиляди) лева за първото нарушение (по чл.12б, ал.10 от ЗАвтП), и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му било наложено и наказание "глоба" от 10 (десет) лева за второто нарушение (по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП). НП е връчено на 30.07.2021г. на жалбоподателя.

Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля И.М., както и в надлежно приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. А-2020 № 292377/ 28.06.2021г., копие на контролен талон № 2836665690, копие на протокол за сваляне и отнемане на регистрационна табела, копие от справка на отдел лицензи от ИС на ИААА, копие на заповед № РД-08-30/ 24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № 589/ 31.01.2020г., лиценз № 4669 за международен автомобилен превозвач на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собственост с № 49-02700.

Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетеля Илиян Маналов като логични и последователни, макар и непълни и неизчерпателни, като същият посочва обстоятелствата по извършване на проверката и съставянето на акта. Свидетелят поддържа изцяло заявеното от него в АУАН и доколкото показанията му се намират в синхрон и с наличните писмени доказателства по делото съдът ги кредитира.

Съставът на тази съдебна инстанция цени и кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които изясняват в детайли обстоятелствата по случая, като са надлежно приобщени към доказателствените материали.

Анализът в съвкупност на доказателствените материали позволява формиране на еднопосочни и категорични фактически изводи у съдебния състав.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от легитимирано лице (от наказания нарушител), при спазване на срока за обжалване по чл.59, 3 ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 30.07.2021г., а жалбата е подадена на 13.08.2021г.) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

В настоящия случай съдът извърши преценка за това, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с компетентността на съответните длъжностни лица. АУАН е съставен от служител на служба за контрол по чл.91 от ЗАвтП, който разполага с правомощия да съставя актове за нарушения (чл.92, ал.1, изр.1 от ЗАвтП), а НП е издадено от определено от министъра длъжностно лице в съгласие с правилото на чл.92, ал.2, предл.1 от ЗАвтП.

Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетел на извършване и установяване на нарушението, като АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля и е връчен на жалбоподателя, на когото е дадена възможност да изложи в него обяснения и/или възражения, както и да представи писмени такива. Правото на защита на жалбоподателя не е засегнато и затова не е налице съществено нарушение на посочените процесуални правила.

На следващо място, в разглеждания случай административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН в предвидения тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно в едногодишен срок от извършването на нарушението, както изисква разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. От своя страна, обжалваното НП е издадено в шестмесечния срок от съставяне на АУАН - изпълнено е изискването на чл.34, ал.3 от ЗАНН.

По първи пункт на административното обвинение - по чл.12б, ал.1 от ЗАвтП:

Този съдебен състав на районния съд служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при съставяне на АУАН относно неговата форма, реквизити и съдържание така, както изисква разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, с едно изключение: описанието на 4 нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Същото нарушение е допуснато и при издаването на НП. На първо място, административнонаказващият орган /АНО/ не е конкретизирал по никакъв начин, какви точно товари е превозвало лицето. Нещо повече, и в АУАН и в НП е посочено, че към момента на проверката въпросното МПС е било без товар, в този смисъл не става ясно как служителите, извършили проверката, са достигнали до извода, че лицето е извършвало превоз на товари, доколкото не е описано конкретно въпросното обстоятелство и АНО не ангажира доказателства в тази посока. Следва да се отбележи, че в административнонаказателното производство тежестта на доказване на извършено нарушение е на наказващия орган. Освен това, в АУАН и НП е посочено, че превозното средство е собственост на фирмата превозвач с адрес с. М., ул.”В.” №15, като нито е индивидуализирано по някакъв начин въпросното дружество, нито е посочено, как е свързан с него жалбоподателят.

В акта за установяване на административно нарушение, както и в наказателното постановление следва да се посочат пълно, изчерпателно и ясно всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, с оглед императивните изисквания на нормите на чл. 42, т.4 ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН. Тези разпоредби са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не са от категорията нарушения, които биха могли да се преодолеят по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.12б ал.10 от ЗАвтП, "превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари." Описанието на нарушението не покрива състава на посоченото в правната норма на чл.12б ал.10 от ЗАП нарушение, тъй като адресат на задължението да притежава лиценз е лицето, за чиято сметка се извършва превозът, а не жалбоподателят в качеството си на водач, каквото е описанието на нарушението в акта за установяване на 5 административно нарушение, преповторено в цялост и в наказателното постановление. Нещо повече, в конкретния случай, от приложените по делото доказателства е видно, че въпросното моторно превозно средство /МПС/ е включено в списъка на автомобилите в лиценз № 4669 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на ЕТ „Б.”. Поради изложеното, настоящият състав приема, че АНО неправилно е приложил материалния закон при издаването на АУАН и НП.

Съгласно нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, глоба 2 000 лева се налага на: „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му”. При налагане на наказанието АНО не е конкретизирал за коя точно от хипотезите, описани в санкционната разпоредба, следва да бъде наложено конкретното наказание, доколкото разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП съдържа пет различни хипотези. В описанието на нарушението (както в АУАН, така и в НП) АНО писмено е отразил само обстоятелството, че водачът е извършил въпросния превоз на товари, без превозното средство да има издадено удостоверение към лиценз за обществен превоз на товари. Щом като АНО е приел, че е извършено така описаното нарушение, следвало е да посочи, че въпросното наказание трябва да бъде наложено на основание чл.93, ал.1, т.1, предложение първо от ЗАвтП.