Решение № 624 от 24.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

С. Б. Русева

Михаела П. Михова при участието на секретаря ТатЯ. Ив. Асенова в присъствието на прокурора Я. Н. Г. като разгледа докладваното от С. Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605688 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 10.03.2024г., постановена по НОХД № 13005/2023г., по описа на СРС, първоинстанционният съд, НО, 14 състав, е признал подс. Й. Б. К. за виновен в това, че:

На 08.11.2022 г., около 09:45 часа, в гр. София, по ул. „Княз Александър I”, с посока на движение - от ул. „Генерал Гурко” към ул. “Граф Игнатиев“, управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил, марка “ДАЧИЯ”, модел „ДОКИА" с рег. № ****, след употреба на наркотични вещества, а именно метамфетамин, установена по надлежния ред - със съдебна химико - токсикологична експертиза peг. № И-3620/06.04.2023г. на специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА-София, като метафетамина е поставен под контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от Р България, Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и на наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, както и на наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 2/две/ години.

СРС, с присъдата си, е приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от НК времето, през 1 което подсъдимият е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС от срока на наложеното наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“, както и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, го е осъдил да заплати по сметка на СДВР, сумата от 660,40 /шестстотин и шейсет лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски в хода на досъдебната фаза на процеса и разноски по сметка на СРС в размер на 600 /шестстотин/ лева, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на два броя ИЛ.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна частна жалба и допълнение към нея от подс.К., чрез защитника му – адв. П. от САК. В тях се инвокират доводи за неправилност на присъдата поради противоречие с материалния закон, а в условията на евентуалност – явна несправедливост на наказанието.

Аргументите им за това са следните:

Първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка, черпейки я от прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК показания на свидетелите Т. и К., сочейки, че кредитира показанията на полицейските служители и, че възприема обясненията на подс. К. като защитна теза, без да изложи съображения за това, постановявайки по този начин немотивиран съдебен акт, като същевременно, основавайки извода си, че е налице обективният признак „управление на моторно превозно средство", СРС е допуснал нарушение и на чл. 281, ал. 8 НПК, постановявайки осъдителна присъда, основана само на показания, прочетени по реда на ал.

4.

Поради горното, според подсъдимия и защитника, по отношение наличието на признака на състава на чл. 3436, ал. 3 НК от обективна страна, а именно „управление на моторно превозно средство", обвинението е останало недоказано по несъмнен и безспорен начин. Това е така, доколкото съгласно обясненията на подс. К., той не е управлявал МПС, нито по време на проверката, нито в близко време преди това, като тези му обяснения не се оборват от нито едно друго доказателство или доказателствено средство, събрано по реда на НПК. Твърдения за управление на МПС от страна на К. се излагат единствено на етапа на досъдебно производство от свидетелите Т. и К., но без да са потвърдени при непосредствения им разпит пред първоинстанционния съд.

По-нататък в допълнението към въззивната жалба се разглеждат подробно подходите в съдебната практика относно наличието на признака „след употреба" на наркотични вещества или техни аналози, като в жалбата се застъпва, че СРС е приложил консервативния подход, според който употребата на наркотични вещества или техни аналози е съставомерен признак от обективна страна на престъплението чл. 343б, ал. 3 НК и, за да е налице престъпление по този текст, достатъчно е да се установи, че субектът е привел в движение МПС, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози. За съставомерността на деянието е без правно значение моментът на употреба спрямо момента на привеждане на МПС в движение, както и обстоятелството дали деецът, към момента на осъществяване на изпълнителното деяние, е повлиян от действието на наркотичните вещества или техните аналози, като не се 2 отчита концентрацията на наркотичното вещество или неговия аналог в организма на дееца и не се обсъжда дали водачът, управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози, е поставил в реална опасност живота и здравето на други участници в движението.

Според либералния подход, който подсъдимия и защитника в жалбата си признават, че намира изолирано приложение в съдебната практика, макар употребата на наркотични вещества или техни аналози да е предвидена като обективен признак на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, нейното съдържание следва да се тълкува стеснително, като съдържанието на понятието „след употреба" на наркотични вещества или техни аналози по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, следва да изразява състоянието „под въздействие" на такива вещества и това последното, следва да се приема като съставомерен признак от обективна страна и, съответно, деянието ще е съставомерно по чл. 343б, ал. 3 НК, когато към момента на привеждане на МПС в движение, водачът е повлиян от въздействието на употребеното наркотично вещество или неговия аналог. При оценка на повлияването следва да се отчетат, както моментът на употреба спрямо момента на привеждане на МПС в движение, така и наличието на външни признаци - реакции или поведение на водача, сочещи към извод, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно „смесения подход“,/който, ако се съди по написаното в жалбата, застъпват подсъдимият и защитникът/, понятието „след употреба" на наркотични вещества или техни аналози по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК, отразява основен признак на деянието от обективна страна. Едновременно с това обаче, следва да се отчита като неправилно да се приема, че управлението на МПС при формалното наличие на този признак по презумпция съставлява винаги деяние с висока степен на обществена опасност. Тази теза се основава на аргумента, че обществената опасност се създава при управлението на МПС от водач, който не е в състояние правилно и безопасно да упражнява тази дейност вследствие на употреба на наркотични вещества или техни аналози. При тази категория съдебни решения, според жалбата, за всеки конкретен случай се съобразява, на първо място, моментът на употреба на наркотичното вещество или неговия аналог спрямо момента на предприемане на управление на МПС, като се обсъжда и степента на повлияването на водача от употребеното вещество.

Въз основа на така посочените фактори, в случая се извежда явната незначителност на обществената опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, когато употребата е отдалечена от момента на привеждане на МПС в движение, така че водачът не е под въздействието на съответното вещество.

Както се посочи по-горе, за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, законодателят не въвежда като признак от обективна страна да се установи дали водачът е повлиян от въздействието на употребеното наркотично вещество или неговия аналог и дали това се е отразило върху способността му правилно и безопасно да управлява МПС. Липсва такова изискване от обективна страна и по отношение на установяването на времето на употреба. Поради това, при прилагането на състава, е необходимо да се изследва във всеки конкретен случай намирал ли се е водачът под въздействие на наркотичното вещество или неговия аналог или не и в случай, че водачът не се е намирал под такова въздействие, няма 3 пречка да се обоснове приложението на чл. 9, ал. 2 НК. По-нататък в жалбата, според описанието за приложението на този подход, подсъдимият и защитникът намират, че е следвало СРС да анализира „няколко основни фактора, които се преценяват за конкретно деяние“ - степента на отрицателно въздействие на конкретното деяние върху обществените отношения, осигуряващи транспортната безопасност, субективните особености на конкретната проява, които се намират извън въпроса за вината, като считат, че за да засегне обекта на наказателноправна закрила, конкретният водач следва да е предприел управление на МПС в периода на проявление на острите и хронични реакции на организма към употребеното наркотично вещество или неговия аналог. В случая, К. е заявил, че е употребил наркотично вещество 3 /три/ дни преди проверката, а от заявеното от разпитаното вещо лице, когато е налице наркотична зависимост /каквато и самият подсъдим и защитникът му твърдят, че е налице у подсъдимия/, то може да се открият следи и при такъв предхождащ проверката срок на употреба. Твърдят, че с оглед констатираните от лекар външни признаци, подсъдимият не е имал явни признаци на повлияване. Т.е., те считат,че, в конкретния случай, от доказателствата по делото, се установява, че макар и деянието, извършено от подс. К., да осъществява формално признаците на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, обществена опасност липсва или тя е явно незначителна, поради това, че употребата е отдалечена във времето от проверката и у подсъдимият не се наблюдават външни признаци за употреба на метамфетамин.

В условията на евентуалност, в случай, че СГС не приеме горните съображения, в жалбата сочат нарушение на материалния закон ,тъй като първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл. 66 НК, при положение, че в конкретния случай, две от законовите предпоставки са налице - съдът е наложил наказание до три години лишаване от свобода, а подс. К. е неосъждан към момента на извършване на деянието, като според тях е налице и предпоставката,той да се поправи и превъзпита и без да изтърпи наложеното наказание, тъй като е провел лечение на зависимостта си към стимуланти и, към момента на постановяване на присъдата, е в ремисия и не употребява такива /което според тях автоматично изключва възможността за рецидив при престъплението, за което му е повдигнато обвинение, доколкото лице, което не употребява наркотични вещества или техни аналози, няма как да бъде субект на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК/.

С въззивната жалба, молят СГС да отмени оспорената присъда като неправилна, поради противоречие с материалния закон, като вместо нея постанови нова, с която да признае подс. К. за невинен и го оправдае по повдигнатото му обвинение и в условията на евентуалност – СГС да отмени оспорената присъда, поради явна несправедливост на наказанието.

С въззивната жалба са направени и следните доказателствени искания, с оглед преценка, както на възможните смекчаващи отговорността обстоятелства, така и с оглед установяване на възможностите за приложение на чл. 9, ал. 2 НК:

1. Да се изиска от управителя на Център за лечение на зависимости „Билани" да представи заверено копие от наличната, по повод проведеното лечение на Й. Б. К., 4 документация, в т.ч. информация дали към момента на напускане на центъра същият е в ремисия.

2. След получаване на документите по горното искане, да се назначи комплексна съдебно-психиатрична, психологична и токсикохимична експертиза с участието на вещи лица психолог и психиатър със специализация в сферата на зависимостите, както и вещи лица химик и токсиколог, които след запознаване с материалите по делото, в т.ч. документите от „Билани" и, след личен преглед на подс. К., да отговорят на следните въпроси: