Решение № 794 от 12.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 794 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Дачев

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000500171 по описа за 2021 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д. № 11876/2017г. по описа на СГС - Н.С.. С решение № 5284/04.09.2020 г. по същото дело ЗАД“Армеец“ е осъдено да заплати на Н.С. сумата от 60 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на майка й Т. Н.П., настъпила на 04.04.2015 г., вследствие на ПТП, причинено от водача Ж. В., управлявал л.а „Ауди А7“, ДК № ***, застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва, от 04.04.2015г. до окончателното изплащане. Искът до пълния предявен размер от 140 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.

Недоволна от решението е ищцата, която го обжалва в отхвърлителната част за разликата между 60 000 лв. и 91 000 лв. и в частта за разноските. Твърди, че неправилно е определено съпричиняване на процесното ПТП. Моли решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата между 60 000лв. и 91000 лв. да бъде отмемено, а вместо това - да се присъди допълнително обезщетение в размер на 31 000лв.

ЗАД „Армеец“АД в срока по чл. 263, ал.1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната част, а относно проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата.

1

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Делото е гледано съобразно разпоредбата на чл. 376 ГПК.

Въз основа очертания предмет на проверка, доводите на страните и наличния по делото доказателствен материал САС прави следните изводи:

По делото няма спор относно вината на водача на застрахованото МПС. Съдът е обвързан и от присъда № 6/31.01.2017г. по НОХД № 1287/2016г. на Окръжен съд Варна и представените решения за инстанционен контрол по ВНОХД №156/2017г. на Апелативен съд Варна и КНД № 962/2017г. на ВКС, второ наказателно отделение, с които Ж. В. е признат за виновен в това, че на 23.07.2014г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Ауди“ А7 с ДК № *** e нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост e причинил телесни увреждания на пешеходката Т. Н. П.. В производството пред СГС е приета автотехническа експертиза, възпроизвела следния механизъм на ПТП: л.а Нисан Микра навлязъл в кръстовище на червен сигнал на светофара. Произлязъл сблъсък с л.а Ауди А7, движещ се с превишена скорост. След удара автомобилът Ауди се отклонил надясно, а автомобилът Нисан Микра – наляво, като продължил движението си до 33м. от местоудара по направление посоката на движение на л.а Ауди А7, а той на 63 м. след катастрофата се ударил в дърво и се установил в покой. В същото време, на червен спрямо пешеходците сигнал на светофара майката на ищцата пресичала кръстовището и била ударена от автомобила Ауди.

Според настоящия състав определеният от първоинстанционният съд процент съпричиняване на ПТП от пострадалата е правилен (40%), доколкото и тя, и деликвентът са нарушили правилата за движение, но спрямо пешеходците изискванията за съобразяване на пътната обстановка са по-ниски спрямо тези за водачите на ППС, имащи специална правоспособност. Т. П. е предприела пресичане на червен сигнал на светофара и се е оказала неочаквано и незаконосъобразно в кръстовището.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника спрямо управлявания от В. автомобил по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

В резултат на пътно-транспортното произшествие майката на ищцата – Т. П., получила травматичен шок със съчетана травма, контузия на главата, гръдния кош, счупване на 5-то, 6-то и 7-мо дясно ребро, хемопневмоторакс в дясната плеврална кухина, счупване на 10-ти гръден прешлен и контузия на гръбначния мозък, проявена с невъзможност за движение на долните крайници, счупване на левия страничен 2 израстък на 1-ви поясен прешен и счупване на 10-то ляво ребро. Лекувана била оперативно в болница, след което била изписана с парализа на долните крайници.

Нуждаела се от непрестанни грижи и наблюдение. Била настанена в хоспис, където починала на 04.04.2015 г.

Пред СГС е приета неоспорена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение се установява, че общото здравословно състояние на П. преди ПТП е било добро за възрастта (71 г.). Има пряка причинна връзка между получените от пострадалата увреждания и последвалата смърт.

От показанията на св. А. се установява, че отношенията между ищцата и майка и били прекрасни, обичали се и държали една на друга. След катастрофата ищцата била в тежко психическо състояние, а след смъртта на майка си изпаднала в депресия.

При преценка на размера на обезщетението се отчита, че майката и дъщерята са били много близки, постоянно са поддържали контакти, въпреки че са живели в отделни домакинства. Според показанията на свид. А. ищцата е понесла изключително тежко смъртта на майка си и до момента не е преодоляла загубата й.

Поради това при зачитане на приетия процент съпричиняване на ПТП, СГС е определил правилен паричен еквивалент на страданията на ищцата - 60 000лв.

С оглед съвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първостепенния съд.

На основание чл. 78, ал.3 и 8 ГПК на въззиваемото застрахователно дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение № 5284/04.09.2020 г., постановено по гр.д. № 11876/2017г. по описа на СГС.

ОСЪЖДА Н.С. да заплати на ЗАД “Армеец“ на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 150 (сто и петдесет) лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата 07.07.21 г., на която съдът е произнесъл решението си.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4