Акт от 29.10.2019, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе,

29.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VIІ състав, в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 492 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на ЕТ „ИВ –

СТЕЛ – Е.Л.“ със седалище гр. Бяла, обл. Русе, с която се оспорва Решение № 18/04/1/0/03/116/301/04/01 от 24.06.2019 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019 г.), издадено от Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София. С оспореното решение на основание чл. 49, ал. 1, т. и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), както и чл.

19, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал. 3, т.

3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116 от 08.06.2015 г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот – Рут с 3 корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така също е определена финансова корекция в размер на 47 063,52 лева.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се съображения и за липса на компетентност на издателя на акта.

Иска се оспореното решение да бъде отменено изцяло като в полза на жалбоподателката бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът – Изп. директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Ж., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. В представени по делото писмени бележки от гл. юрисконсулт Мария Димитрова се излагат подробни мотиви за неоснователност на развитите в жалбата възражения.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. По делото липсват доказателства (приложените разпечатки от регистри на ИСАК са нечетливи и неясни), от които да може да се установи датата на съобщаване на издадения административен акт на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Същата изхожда от надлежно легитимиран субект – адресат на издаденото решение и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл. 73, ал. 1, във вр. с ал. 4 ЗУСЕСИФ.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Между страните не е спорно, а се установява и от представения по административната преписка Договор № 18/04/1/0/03116/07.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 14-34 от преписката, в отделен жълт класьор), изменен с анекс от 28.07.2016 г. (л. 43-44 от преписката), че на жалбоподателя („ползвател“ по смисъла на договора) е отпусната безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 18/04/1/0/03116 „Инвестиции в модернизация на пчеларско стопанство за производство на биопродукти“. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 145 415,16 лв., съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1). От съдържанието на това приложение (л. 35 от преписката), както и от представения по делото бизнес – план, за изпълнението на който се предоставя финансовата помощ, е видно, че одобреният проект касае закупуване на 1 брой колесен трактор, 4 броя платформено ремарке и 450 броя кошери „Лангстрот – Рут“ с три корпуса. С последващи анекси към договора размера на одобрената субсидия е изменен на 131 552,95 лв.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца след подписване на договора. В този срок ползвателят се задължава да извърши изцяло инвестицията и да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект (л. 6, ал. 3, т. 3 от договора).

По делото не се спори, че въз основа на сключения договор на жалбоподателя на 24.01.2017 г. е изплатена междинна финансова помощ в размер на 47 063,52 лв. От доказателствата по административната преписка се установява, че жалбоподателят е подал заявка за окончателно плащане по проекта на 12.07.2018 г. По подадената заявка са извършени административни проверки, както и проверка на място, при която е установено, че активите, закупени по договор с ДФЗ – трактор и платформени ремаркета се намират в с. Полско Косово, което между впрочем е посочено и от самия земеделски производител в подаденото заявление за окончателно плащане като място, на което се намира инвестицията, а от закупените 450 кошера в експлоатация са само 255 броя като са комбинирани части от нови и стари кошери, а 195 броя кошери се намират на склад също в с. Полско Косово, общ. Бяла.

Проверяващите извели извод, че жалбоподателят не практикува подвижно пчеларство, тъй като липсвали данни за това във ветеринарно-медицинските дневници за периода 2015 г. – 2 018 г. Резултатите от извършената проверка на място намерили отражение в съставения за проверката контролен лист (доклад от проверка на място (л. 328-392 от преписката).

Въз основа на установените при проверката на място факти е открито производство по налагане на финансова корекция на жалбоподателя, за което последният е уведомен с писмо изх. № 01-6500/255/18.01.2019 г. (л. 416-417 от преписката) като му е дадена възможност в 14 дневен срок да представи своите писмени възражения. Такива били депозирани на 07.02.2019 г. (л. 418-433 от преписката). В уведомителното писмо за откриване на производство по налагане на финансова корекция административният орган е цитирал чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора, както и нормите на чл. 54, ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9/2015 г., приемайки, че жалбоподателят е нарушил именно тези разпоредби. Освен това е направено позоваване и на точка 13 от Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 (Методика за отказване, намаляване и отмяна на финансова помощ по подмярка 4.1) – за краткост само Методиката, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ, според която когато ползвателят не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект и съгласно условията и задълженията, установени с нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и договора, сключен с ДФЗ и в зависимост от тежестта и степента на неспазването се налага санкция от 100 % от финансовата помощ за цялата инвестиция. С тези доводи ответникът е указал на жалбоподателя, че предстои издаване на решение за налагане на финансова корекция, с което ще му бъде отказано изплащането на заявената субсидия по заявката за окончателно плащане и ще бъде наложена финансова корекция в размер на 47 063,52 лв., която представлява изплатената сума по заявка за междинно плащане.

След множество докладни записки, с които преписката се е движила през различни служби на ответника, на 24.06.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ издал Решение № 18/04/1/0/03116/301/04/01 (изх. № 01-6500/255 от 26.06.2019 г. (л. 185- 190 от преписката), с което на основание чл. 49, ал. 1, т. и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г., както и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.

1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116 от 08.06.2015 г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот – Рут с 3 корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така също е определена финансова корекция в размер на 47 063,52 лева.

В мотивите на решението са преповторени съображенията, изложени в уведомителното писмо за откриване на производството по налагане на финансова корекция, както от фактическа страна, а именно, че закупените активи, за които е одобрено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ не се използват от земеделския производител по предназначението съобразно одобрения бизнес-план, така и от правна страна с цитиране на чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 14, ал. 2, т. 3 от договора за предоставяне на финансовата помощ, т. 13 от Методиката, както и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. В решението са обсъдени подробно подадените от жалбоподателя възражения в хода на административното производство.

При тези данни съдът намира от правна страна следното:

На основание чл. 168 АПК съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения административен акт с основанията по чл. 146 от АПК.

Компетентност на административния орган - издател на акта

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган (УО). Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице.

Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. С нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган като е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 57 , ал.

1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора (ал. 1), като ако се касае за неизпълнение на задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 (ал. 2). При това положение правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане, чрез налагане на финансови корекции, по ПРСР 2014 – 2020 има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от изпълнителния директор на ДФЗ. С оглед на това съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган.