Определение № 5636 от 19.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2543/2024
- Вид
- Определение № 5636
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 19.12.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 244 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 245 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т. 1, предл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5636 гр. Варна, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502543 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 71752/09.09.2024г., уточнена с молба вх. № 81583/11.10.2024г. от П. Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап.
58, срещу решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав, в частта, с която е изменен размера на определената с решение № 4397/18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/2019 г. на РС Варна, 31 състав издръжка, дължима от него в полза на детето П. П. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. П. Г., ЕГН **********, като е увеличен от 180.00 лева на 380.00 лева, с падеж 10- число на месеца за който се дължи издръжката, считано от подаване на исковата молба – 11.12.2023 год. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното плащане на сумата, на осн. чл.
150 от СК, като е осъден да плати на В. П. Г., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 600.00 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК и е осъден да плати държавна такса за производството, по сметка на РС Варна в размер на 288.00 лева, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Въззивникът намира обжалваното решение в посочената част за незаконосъобразно, поради неправилност и необоснованост, постановено в разрез с представените доказателства и изведени грешни правни изводи и при тежки нарушения на съдопроизводствените правила. Делото е разгледано и и обявено за решаване на 02.07.2024г. , при невъзможност да се яви поради вирусна инфекция в периода от 28.06.-03.07.2024г. и при невъзможност да се яви процесуалният му представител, поради продължаващия възстановителен период след инцидент. Не са обсъдени представените от него писмени доказателства за преведени от него суми в помощ и подкрепа отглеждането на детето, закупуване на дрехи и обувки, подготовка за първи клас, зимни дрехи, както и направените възражения от негова страна, че детето не посещава посочените от майката клубове. Не са обсъдени възраженията му за целодневната ангажираност на детето в първи клас, включително и по време на седмичния им режим на лични отношения. Грешно съдът е изчислил, че тегленият от него кредит е със срок на издължаване 15.08.2024г., вместо през м.март 2032г., като дължимата сума е общо 1500.00лв. месечно. При нетно трудово възнаграждение от под 2000.00лв., с остатъка от 500.00лв. трябва да задоволява собствените си нужди и тези на детето П. и на по-голямата 1 си дъщеря Яница, на която дължи издръжка в размер на 200.00лв. месечно. Дори съдът не е коментирал последно посоченото му задължение, за което своевременно е представил доказателста. Не е ясно как е определен общия размер на издръжката на детето П. от 480.00лв. и частта дължима от него. Редовно плаща издръжка и дава допълнителни суми.
Липсват мотиви защо издръжката се дължи от датата на завеждане на исковата молба, при положение, че е съдът не е в състояние да му възстанови междувременно платените суми за издръжка и допълнителните плащания, нито ЧСИ, пред когото е образувано изп.д. и го принуждава да плати втори и дори трети път едно и също задължение.
Моли се обжалваното в частта решение на ВРС да бъде отменено и постановено друго, като исковата претенция бъде отхвърлена за разликата над нормативно определеният минимум от 233,50лв. до присъдените 380.00лв. месечно. Иска да бъде отменено решението в частта на постановеното предварително изпълнение и да бъде обезсилен издадения от ВРС изпълнителен лист, евентуално да бъде постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 20248950401867 на ЧСИ Л.Станев.
На
24.09.2024г. е постъпила т.н. допълнителна въззивна жалба №
75971/24.09.2024г. от П. Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап.
58, чрез адв. В. А., както е посочено срещу решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав. С този документ сочи нововъзникнали обстоятелства, позовавайки се на водената с майката на детето си кореспонденция и получените от нея 5бр. файлове за направени разходи, които представя.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е представен писмен отговор вх. № 95626/27.11.2024г. П. П. С. ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител В. П. Г., двете от гр. Варна, кв. „Трошево“, бл. 19, вх. А, ет. 5, ап. 59, чрез адв.
В. Д., взема становище по подадената от П. С. въззивна жалба и допълнителната такава.
Въззивната жалба счита за изцяло неоснователна, а допълнителната-за недопустима, като подадена след срока за обжалване на първоинстанционното решение. Съдът не е допуснал сочените във въззивната жалба процесуални нарушения. Съдът е обсъдил всички обстоятелства за преценката му дали е налице трайно съществено изменение на нуждите на детето и възможностите на задължения за издръжка родител да я предоставя. Правилно ВРС е приел началният момент на дължимостта на увеличения размер на издръжката-датата на подаване на исковата молба. Ако е заплатил вече по-ниския предходен размер на дължимата издръжка, то бащата дължи само разликата от 200.00лв. за съответния месец. Защитата срещу незаконосъобразните действия на ЧСИ страната може да реализира по друг ред. В допълнителната въззивна жалба липсват заявени нововъзникнали обстоятелства. Повисоките нужди на детето, като ученичка и настояването на майката, бащата да участва с допълнителни суми не е нововъзникнало обстоятелство, а причина да бъде образувано делото.
Представени са 3бр. справки от регистър на адвокати относно адв. В. А., адв. Павел Димитров и адв. Петър Димитров, 3бр. екранни снимки от ЕПЕП по НЧХД № 986/2021г. на ВРС, НЧХД № 3606/2022г. на ВРС и ВНЧХД № 927/2024г. на ВОС и протокол № 3576/05.07.2023г. по НЧХД № 3606/2022г. на ВРС.
В срока за писмен отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба вх. № 95624/27.11.2024г. от П. П. С. ЕГН **********, действаща чрез майка си и законен представител В. П. Г., двете от гр. Варна, кв. „Трошево“, бл. 19, вх. А, ет. 5, ап. 59, чрез адв.
В. Д., срещу решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. на ВРС, 14-ти състав, в частта, в която е отхвърлен иска, насочен срещу П. Я. С. за изменение на размера на определената с решение № 4397/18.10.2019 г. по гр.д.№ 10888/2019 г. на РС Варна, 31 състав издръжка, дължима от него в полза на детето П. П. С., чрез неговата майка и законен представител В. П. Г., за разликата над присъдените 380.00 лева до претендираните 480.00лв. месечно, на осн. чл. 150 от СК.
Решението в тази част е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, предвид нуждите на детето и възможностите на неговия баща. А той демонстрира 2 добър финансов стандарт. Затова е завел и дело срещу майката на детето с правно осн. чл.
127а от СК с искане за даване разрешение, заместващо съгласието на майката детето П. да пътува с баща си в чужбина, като е образувано гр.д. № 3615/2024г. на ВРС и е платил такса от 1029лв. за обучение на детето в езикова школа „Британика“, която е значително по-висока от тази на другите езикови школи, при съмнения, че цели да се представи в по-добра светлина пред въззивния съд, но няма да заплати последващите вноски. Не е участвал обаче със средства при подготовката на детето за училище, нито е заплатил издръжката за детето за м. септември в увеличения размер, нито е платил издръжка за м. октомври и м.ноември 2024г.
Моли се исковата претенция да бъде уважена в пълния претендиран размер, ведно с присъждане на сторените разноски.
Представен е протокол № 5573/14.10.2024г. по гр.д. № 20243110103615 на ВРС и страната иска да бъде приет по делото. В случай, че това искане не бъде уважено иска да бъде отправен въпрос към П. С., по реда на чл. 176 от ГПК дали разполага с възможност за заплати екскурзия до Египет и заявявал ли е желание да води детето на такава екскурзия.
Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба вх. № 100117/10.12.2024г. от П.
Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап. 58, чрез адв. В. А..
Страната счита, че подадената насрещна въззивна жалба срещу решението на ВРС в отхвърлителната му част е недопустима, като просрочена. Погрешни са възприятията на майката относно заведеното производство с правно осн. чл. 127а от СК, като ответна реакция на заведеното от нея настоящо дело и за тенденциозно поведение при заплащане на таксата за езикова школа за детето, още повече, че инициатор и платец на сумата е настоящата му партньорка. На следващо място е посочено, че до влизане в сила на съдебния акт и издаването на изпълнителен титул, издръжката е недължима в увеличения размер.
Моли се насрещната въззивна жалба да бъде оставена без разглеждане, като просрочена.
Представя се уведомление № 34965/05.12.2024г. по изп.д. № 1867/24г.
Постъпила е и частна жалба вх. № 75976/24.09.2024г. от П. Я. С. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „***“, бл. 58, вх. 2, ет. 9, ап. 58, чрез адв. В. А., против решение № 2948/02.08.2024г. по гр.д. № 16005/2023г. по описа на ВРС, с което е допуснато предварително изпълнение на решението и е издаден изпълнителен лист № 1768/07.08.2024г., по който е било образувано изп.д. № 1867/2024г. на ЧСИ Л.Станев.
Предварителното изпълнение на обжалваното решение е допуснато при съществени процесуални нарушения, то е неправилно и необосновано, в нарушение на материалния закон, при погрешна преценка на представените по делото доказателства и подадена въззивна жалба. Издаденият изпълнителен лист ощетява материално, като указва събирането повторно на вече внесени задължения за издръжка. Разполагайки с грешен изпълнителен титул, ЧСИ е наложил запор върху внесени и вече недължими суми, далеч надвишаващи дължимото, които са предмет на спора на въззивна инстанция. Не дължи и натрупаната неоснователно лихва за забава. Освен това ВРС се е произнесъл и по непредявено искане за допускане на обезпечение по иска за издръжка.
Иска да бъде отменено решението с което е допуснато е предварително изпълнение, да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист и евентуално да бъде спряно на осн. чл. 432 от ГПК изпълнението по изп.д. № 20248950401867 на ЧСИ Л.Станев.
В писмен отговор на частната жалба вх. № 93390/20.11.2024г. от П. П. С., действаща чрез майка си и законен представител В. П. Г., чрез адв. В. Д. изказва становище за недопустимост на наведените възражения и моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане. Евентуално излага съображения за неоснователността й и моли да бъде отхвърлена. Моли се за присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба вх. № 71752/09.09.2024г. е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е в предвидения от закона срок, изхожда от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими 3 приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса. На същите условия отговаря и подадената насрещна въззивна жалба вх. № 95624/27.11.2024г. Следва да бъде приобщена по въззивното дело и т.н. допълнителна въззивна жалба № 75971/24.09.2024г., приложена до момента от първоинстанционния съд към корицата на гр.д. № 16005/2023г. Същата не съдържа допълнителни оплаквания към подадената вече въззивна жалба, които да бъдат приети за недопустими за разглеждане, като просрочени. Същата се възприема от въззивния състав като молба от П. С., с която са наведени от него нови обстоятелства от значение за спора, а именно, че на 09.09.2024г., т.е. след приключване на устните състезания по първоинстанционното дело майката В. Г. го е уведомила, че подготовката на детето П. за училище е възлязла на сумата от общо 742.00лв. за дрехи и консумативи, като за част от твърдяните разходи му е представила касови бонове, подканвайки го да вземе участие в разходите, намирайки поведението й за арогантно, представяйки доказателства за разноски, несвързани с нуждите на детето. Изявлението и представените с него доказателства следва да бъде прието по делото и ценени от съда по същество.