Определение № 331 от 21.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. Шумен, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500153 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1273/16.03.2026г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.С.К. срещу разпореждане № 248/05.03.2026г. по ч.гр.д. № 202 63610100117 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Ф. М. с ЕГН **********, от гр. ....., ж.к. ....... за вземанията за главница в размер на 1912.69 евро, 940.57 евро – договорно възнаграждение и 257.36 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, задължения като основания и размер на разбираем и достъпен 1 език. Счита, че уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания за главница – 1912.69 евро, договорно възнаграждение – 940.57 евро и 257.36 - мораторна лихва. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25 евро - юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика в Определение № 14 от 3.01.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1917/2018 г., Определение от 9.05.2019 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 145/2019 г., Определение от 21.05.2019 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 171/2019 г. и др.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20263610100117 по описа на РС – Велики Преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Н. М. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Ф. М. с ЕГН **********, от гр. ....., за следните суми: 1.912.69 евро – неплатена изискуема 2 главница за периода от 25.03.2024 г. до 25.01.2026 г., ведно със законната лихва от 26.02.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, 940.57 евро - неплатена договорна лихва, начислена за периода от 25.03.2024 г. до 25.01.2026 г., 641.76 евро – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1.061.46 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 255.65 евро – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 24.06.2024 год., 257.36 евро – лихва за забава, начислена от 26.07.2022 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2026 год., както и за направените по делото разноски - 86.18 евро – заплатена държавна такса, 117.60 евро юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Стандарт № 40010336903 от 23.06.2022г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – кредитор и Г. Ф. М. - длъжник.

С разпореждане № 220/27.02.2026г. заявлението е оставено без движение и на заявителя е даден тридневен срок, в който да конкретизира за частичното, респ. пълното погасяване на кои вземания по пера (съответно за главница, договорно възнаграждение, възнаграждение за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и др.) са разнесени изплатените от длъжника погасителни вноски, преди изпадането в забава; да уточни върху кои суми е начислено претендираното договорно възнаграждение, както и върху кои суми е начислена претендираната мораторната лихва – само върху главницата и/или и върху други суми, респ. кои, като, в случай че лихвата е начислена върху различни вземания, да посочи размер и период на лихвата поотделно върху всяко от тях, в рамките на глобално заявената сума и период. Да уточни какъв е бил пълният размер на мораторната лихва, начислена от датата на изпадане на забава на длъжника до датата на подаване на заявлението в съда, в случай, че се различава от размера, претендиран със заявлението , както и да уточни била ли е начислявана такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава по-голяма от 14 дни за плащане на вноска по договора за кредит, какъв е бил нейният размер и извършено ли е плащане от длъжника на 3 тази такса и да уточни какъв е бил пълният размер на таксата по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в случай, че превишава претендираните в настоящото производство 255.65 евро.

С молба с вх. № 1059/02.03.2026г. заявителят е уточнил, че по кредита са били извършвани плащания от длъжника в общ размер на 3377.62 евро, с които са погасени 2 594.58 евро - задължения по погасителния план, 644.95 евро – лихви за просрочие на вноските по погасителния план и 138.09 евро – начислени такси по тарифата съгласно уговореното в чл. 17.4 от ОУ към договора. Приложено е и извлечение в табличен вид, от което е видно вида, броя и датата на направените погасителни вноски.

С оглед направените от заявителя уточнения, с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане

№ 248/05.03.2026. по ч.гр.д.

№20263610100117 по описа на РС – Велики Преслав, първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница в размер на 1912.69 евро, договорно възнаграждение в размер на 940.57 евро и мораторна лихва в размер на 257.36 евро. В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

За да отхвърли заявлението изцяло, първоинстанционния съд е приел, че е налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Първата, включваща приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и втората - възможност за потребителя да променя погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, посочени в общите условия. Посочил е, че нито една от посочените услуги не предоставя на потребителя преференции, които да обосновават исканото възнаграждение в размер на общо 5250 лева при отпуснат кредит в размер на 5000 лева. Отделно от това е приел, че посочените допълнителни услуги всъщност изобщо не са „допълнителни“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и, че претендираните по тях суми са недължими.

Посочил е, че стойността на тези договорени услуги в общ размер на 5250лева, по всяка вероятност не е включен при изчисляване на ГПР, откъдето 4 следвало, че посоченият ГПР от 49.05 %, не съответствал на действителния.

Приел е, че действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. С оглед всички изложени доводи, е приел че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а съобразно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От уточняващата молба било видно, че до подаване на заявлението в съда, длъжникът е заплатил сума в общ размер на 3377.62 евро , като с нея е погасена сума в размер на 2594.58 евро, съгласно задължението по погасителния план, като видно от приложената таблица сумата била разнесена, както следва: 643,63 евро – за главница; 981,14 евро – за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“; 969,81 евро – договорна лихва;

138.09 евро – суми, начислени по Тарифа; 644.95 евро - лихви за просрочие на вноските по погасителния план. С оглед приетата недействителност на договора за потребителски кредит, е посочил, че заплатените от длъжника суми извън тези, които са отишли за погасяване на главница , следва да се отнесат за погасяване на претендираната падежирала главница. Изчислил е, че само сборът на заплатените от длъжника суми за допълнителни услуги и договорна лихва - 1950,95 евро, по представеното извлечение в табличен вид, надхвърля остатъка от претендираната от заявителя главница в размер на 1.912.69 евро, поради което следвал о да се приеме, че кредитът е погасен изцяло преди депозиране на заявлението пред съда, още в момента, в който длъжникът е спрял да плаща суми по него, поради което и претенцията за мораторна лихва, дължима върху главницата, се явявала напълно неоснователна и също следвало да се отхвърли.

Настоящата съдебна инстанция намира разпореждането за правилно.

Доводите на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която изрично вменява на съда задължение да извърши проверка, 5 дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, съотв. дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, същото не се уважава, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи.