Решение № 1033 от 04.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100502182 по описа за 2022 година

С Решение № 295 от 16.09.2022г., постановено по гр. дело № 879/2021г. по описа на Районен съд – Несебър е осъден Т. Ф. М. – гражданин на Р. Ф. да заплати на Етажна собственост на комплекс „Каса Реал“ – гр.

Свети влас, находящ се в имот с идентификатор ***, ул. „П.“ № *, представлявана от „Каса Сервиз“ ЕООД със седалище гр. София сумата в размер на 1 366, 98 лева, представляваща остатък от главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекс „Каса Реал“ за периода 2018г.-2019г., сумата в размер на 349, 95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.09.2018г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

С цитираното решение е осъден Т. Ф. М. да заплати на Етажна собственост на комплекс „Каса Реал“ гр. Свети Влас, находящ се в имот с идентификатор ***, ул. „П.“ № *, представлявана от „Каса Сервиз“ ЕООД със седалище гр. София сума в размер на 6 366, 98 лева, представляваща незаплатена главница за такса поддръжка и управление на 1 общите части в комплекс „Каса Реал“ за периода 2019г.-2020г., сумата в размер на 1 016, 49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 02.09.2019г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

С цитираното решение е осъден Т. Ф. М. да заплати на Етажна собственост на комплекс „Каса Реал“ гр. Свети Влас, находящ се в имот с идентификатор ***, ул. „П.“ № *, представлявана от „Каса Сервиз“ ЕООД, със седалище гр. София, сума в размер на 1 799, 85 лева, представляваща стойността на отчетената и незаплатена консумирана електроенергия за апартамент *-* и апартамент * *-*, собственост на Т. Ф. М. за периода 2017г.- 2019г., сума в размер на 275, 48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2019г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Т.

Ф. М., с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В жалбата се посочва, че в първоинстанционния съдебен акт липсват мотиви защо съдът е приел, че е дължима претендираната сума за електроенергия в размер на 1 799, 85 лева, както и обезщетение за забава, след като предявеният иск не съдържа писмени и каквито и да е доказателства, които да сочат конкретни задължения, а още по-малко – лично упълномощаване. В жалбата се посочва, че липсват фактури, чрез които да се установи как е изчислена претендираната част, поради което и не е възможно да се организира защита. Посочва се, че не става ясно представените частни документи от кого са съставени, в какво качество, кой е извършил отчитанията, както и липсва описание на техническото средство за измерване на електроенергията. Посочва се, че предвид факта, че се касае за периодични плащания, то същите са погасени по давност по реда на чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, а така претендираната сума е представена като обща, а не за всеки претендиран месец.

В жалбата се посочва, че с оглед представените по делото доказателства се установява, че направеното възражение за изтекла 2 погасителна давност за сумата от 1 366, 98 лева – представляваща остатък от главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2018г. – 2019г., ведно с обезщетение за забава до подаване на исковата молба и обезщетение за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното плащане е доказано. Твърди се, че решенията на ОС на ЕС са изцяло нищожни и не могат да породят действие.

Твърди се, че са недължими и претендираните 6 366, 98 лева, представляващи остатък от главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2019г. – 2020г., ведно с претендираните обезщетения за забавено плащане, тъй като ответника през този период е пребивавал в имота по-малко от 30 дни, което обстоятелство се установява от данните по паспорта му.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по въззивната жалба – Етажна собственост на комплекс „Каса Реал“, находящ се в имот с идентификатор ***, представлявано от „Каса сервиз“ ЕООД със седалище гр. София чрез своя процесуален представител адвокат Цветелина Ангелова-Великова депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че въззвината жалба е неоснователна, а атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.

Посочва се, че по делото е доказан размера на претенцията, както и настъпилата изискуемост на вземането, а ответната страна не е успял да докаже погасяване на тези си задължения или недължимост на същите на изтъкнатите основания в отговора на исковата молба, съгласно разпределената тежест от първоинстанционния съд.

3

Оспорва се твърдението на въззивната страна, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно дължимостта на сумата за електроенергия. Посочва се, че видно от протокола от проведеното ОС от 15.08.2017г. на етажната собственост чрез „Каса Сервиз“ ЕООД е възложено осъществяването на фактическото плащане на вода и ел. енергия, отчетена в самостоятелните обекти и в конкретния случай не е приложима тригодишна давност, тъй като не се касае за периодично плащане. Посочва се, че по делото са представени доказателства за консумирана електроенергия в обектите, като не е било налице твърдение от страна на въззивника, че апартаментите не са използвани в процесния период, за който се претендира сумата.

Твърди се, че претендираното вземане в размер на 1 366, 98 лева представлява остатъчно вземане от задължението на въззивника за 2018г. и предвид обстоятелството, че исковата молба е предявена на 06.07.2021г., то не е изтекъл тригодишния давностен срок. Посочва се, че по делото не са представени протоколи, от които да е видно, че ответника е посочен като преброител, а е видно, че той е присъствал само на събранието от 13.04.2018г. в качеството си на собственик и на председател на Ревизионната комисия.

В отговора на въззивната жалба се твърди, че въззивникът е пребивавал в комплекса през календарната 2019г. повече от 30 дни и в този смисъл е неоснователно направеното възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

Претендира се атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено в неговата цялост.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Етажна собственост на „Каса реал“, Свети влас, находяща се в имот с идентификатор ***, ул. „П.“ № * чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, 4 исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са шест обективно кумулативно съединени иска от Етажната собственост на комплекс „Каса Реал“, находящ се в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас, Община Несебър против Т. Ф. М., с които се претендира ответника да заплати следните суми:

- 1 366, 98 лева, представляваща остатък от главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2018г. – 2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 349, 95 лева за периода от 02.09.2018г. до 06.03.2021г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1 366, 98 лева от момента на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата;

- 6 366, 98 лева, представляваща остатък от главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2019г. – 2020г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1 016, 49 лева за периода от 02.09.2019г. до 06.03.2021г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 6 366, 98 лева от момента на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на сумата;

- 1 799, 85 лева, представляваща отчетената и незаплатена консумирана електроенергия в обектите на длъжника за периода 2017г. – 2019г., която сума е заплатена от етажната собственост по възлагане от длъжника, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 275, 48 лева за периода от 03.09.2019г. до 06.03.2021г., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата от 1 799, 85 лева от момента на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че Т. М. е собственик на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажната собственост – комплекс „Каса Реал“, Свети влас с идентификатор ***. В исковата молба се твърди, че съгласно три проведени решения на ОС на ЕС са определени такси за управление и поддръжка на общите части на сградата и въз основа на тези взети решения за възникнали задължения за Т. М. да заплати така определените такси за поддръжка и управление на сградата в етажна 5 собственост, но ответникът не е погасил своите задължения и е в забава за изпълнение на своите задължения.

Ответната страна по предявените искове – Т. Ф. М. депозира пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, в който се посочва, че оспорва предявените искове и счита, че са неоснователни. Посочва, че не оспорва обстоятелството, че е собственик на два самостоятелни обекта в сграда в режим на етажна собственост – комплекс „Каса реал“. По отношение на претендирана сума за заплатена ел. енергия посочва, че предявеният иск е недоказан и от представените части документи не става ясно от кого са съставени, кой е извършвал отчитанията на потребената ел. енергия. Отправя възражение за изтекла погасителна давност както на сумата, претендирана за потребена ел. енергия, така и за претендираната сума в размер на 1 366, 98 лева, представляваща такса за поддръжка и управление за периода 2018г. – 2019г. В отговора се твърди, че е недължима и сумата от 6 366, 98 лева, претендирана като такса да поддръжка и управление за 2019г. – 2020г., тъй като той за процесния период от време е пребивавал в имота по-малко от 30 дни и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не следва да дължи такава такса.

За да уважи предявените искове, първоинстанционния съд е приел, че няма данни взетите решения на проведените общи събрания на етажната собственост да са обжалвани, поради което и е приел, че същите са влезли в сила, задължителни са за всички собственици, включително и тези, които са гласували против и подлежат на изпълнение. Съдът в своето решение е приел, че цитираните решения съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените размери. Приел е, че посочените решения са годни актове, с които са определени разходи по смисъла на чл. 6, ал. 1, т.

10 от ЗУЕС и по делото няма данни ответната страна да е изпълнил своите задължения и не може да се приеме, че отправените към него претенции са погасени. Съдът е приел за неоснователно възражението, че сумите не се дължат на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като по делото е останало недоказано фактическото пребиваване на ответника за по-малко от 30 дни за 2019г.